- Публикувана: 24 апр. 2010, 19:15 ч.
- Последно мнение: 12 май 2010, 08:13 ч.
Съжалявате ли, че (не)живеете в гр.София?
Ни най малко. Никога не съм харесвала София, въпреки че обожавам големите градове принципно. Живях 4 години там, повечето ми приятели останаха след университета. Радвам се като ги виждам, но като знам, че ми трябват 20 лв за такси, 2 свободни часа за път, 2 нервни системи и поне два кучегона и всичко ми минава. И, да, Сийке, и при нас има стрес, страх и кучета, ама съгласи се, че са в пъти по-малко.
Обичам Пловдив, Стара Загора, Бургас, Търново. И Сиатъл си обичам, и Лос Анжелис дори, но София ме плаши.
Имам база за сравнение - живяла съм в 4 от изброените по-горе градове.
Обичам Пловдив, Стара Загора, Бургас, Търново. И Сиатъл си обичам, и Лос Анжелис дори, но София ме плаши.
Имам база за сравнение - живяла съм в 4 от изброените по-горе градове.
Не ми се живее в София вече.
Нито слънцето е слънце. Нито можеш да видиш звездите. Нито да легнеш на тревата, че може да ти стане по-меко отколкото ти се ще. Нито да караш спокойно колело. Нито да си пуснеш децата да играят на воля. Шума, който не чуваме, но влиза в нас... а и този, който чуваме е твърде много и силен. Отвсякъде реклами, лъжи, безчувствен секс те гледат от билбордове и магазини. Всичко е толкова мръсно във всякакъв смисъл. Като видя София отдалече и ми е мъчно как се връщам отново да дишам там.
Има и хубави неща разбира се. Бих идвала отвреме на време. Поради многото хора е по-лесно да откриеш себеподобни. Интересни културни събития. И други благинки
Нито слънцето е слънце. Нито можеш да видиш звездите. Нито да легнеш на тревата, че може да ти стане по-меко отколкото ти се ще. Нито да караш спокойно колело. Нито да си пуснеш децата да играят на воля. Шума, който не чуваме, но влиза в нас... а и този, който чуваме е твърде много и силен. Отвсякъде реклами, лъжи, безчувствен секс те гледат от билбордове и магазини. Всичко е толкова мръсно във всякакъв смисъл. Като видя София отдалече и ми е мъчно как се връщам отново да дишам там.
Има и хубави неща разбира се. Бих идвала отвреме на време. Поради многото хора е по-лесно да откриеш себеподобни. Интересни културни събития. И други благинки
Радвам се, че живея в гората над София 
Все пак, както казва Алегрина, има и хубави неща, а пък от друга страна, в сравнение с гъмжилото долу, сме си почти отшелници.
Аз даже и в нашия квартал не бих искала да живея две улици по-надолу, въпреки неудобствата съпътстващи алпийското ни местонахождение.
Добре ми е вечер да гледам София от малкото балконче
http://www.flickr.com/photos/31483421@N06/4549881792/sizes/l/, и да ми прилича на разноцветни скъпоценни камъни, разпиляни върху кадифе.
Все пак, както казва Алегрина, има и хубави неща, а пък от друга страна, в сравнение с гъмжилото долу, сме си почти отшелници.
Аз даже и в нашия квартал не бих искала да живея две улици по-надолу, въпреки неудобствата съпътстващи алпийското ни местонахождение.
Добре ми е вечер да гледам София от малкото балконче
http://www.flickr.com/photos/31483421@N06/4549881792/sizes/l/, и да ми прилича на разноцветни скъпоценни камъни, разпиляни върху кадифе.
И, да, Сийке, и при нас има стрес, страх и кучета, ама съгласи се, че са в пъти по-малко.
Естествено, затова си седим тук, а не се тъпчем всички в София. Въпрос на приоритети.
Всъщност, репликата ми беше по повод твърдението, че София сега не била това, което е била през детството на авторката. Ами, няма град, който сега да е това, което е бил. Даже селата не са това, което бяха.
Родена съм и съм отраснала в София. Нямам шанс да не я обичам и да съжалявам, че живея тук. Тук са ми приятелите и роднините. Обичам си квартала - познавам много хора, ако седна в квартално кафене или вляза в квартален магазин, винаги намирам някой познат. Като на село. Но винаги мога да изляза от квартала и да се гмурна в Голямата Анонимност, ако имам такава потребност.
Със същото ежедневие бих била и ако живея в малък град/село или в курортен град. Нагласила съм си бита така, че да ми е удобно - жилището ми е до детската и училището и на 15-20 мин. пеша от работата. Мъжът ми също работи сравнително близо до вкъщи.
Ако съпругът ми можеше да се реализира професионално в друг град, може би щяхме да се преместим.
Със същото ежедневие бих била и ако живея в малък град/село или в курортен град. Нагласила съм си бита така, че да ми е удобно - жилището ми е до детската и училището и на 15-20 мин. пеша от работата. Мъжът ми също работи сравнително близо до вкъщи.
Ако съпругът ми можеше да се реализира професионално в друг град, може би щяхме да се преместим.
Не. Не съжалявам, че не живея в София. Градът ми не е малък, но все още е чист, приветлив и красив. В София ходя служебно и винаги с неприязън - голяма лудница. 
Вероятно и столицата някога е била хубав и приветлив град и столичани си милеят за нея. Искрено им съчувствам в каква тоалетна се е превърнал родният им град.
Вероятно и столицата някога е била хубав и приветлив град и столичани си милеят за нея. Искрено им съчувствам в каква тоалетна се е превърнал родният им град.
Не, не съжалявам, че живея в София. Няма как да съжалявам, че живея в града, в който са детските ми спомени. Когато ми дойде в повече, паля колата и заминавам по села и паланки, но ако ме няма повече от седмица, когато се върна, още на табелката ме обхваща приятното чувство, че се прибирам вкъщи - продължавам да чувствам града си като дом.
Не, не съжалявам.
Може би има малки моменти, когато съм си търсила работа и когато са ми предлагали малка заплата, но то е било моментно. Само като се сетя за мизерията, лудницата, мръсния въздух и някои черти на хората там/на някои хора/, си казвам - добре че не съм там.
Тук е чисто, спокойно, компактно, има места в градините и училищата. Е, няма много работа, но който търси и има в главата, намира.
Може би има малки моменти, когато съм си търсила работа и когато са ми предлагали малка заплата, но то е било моментно. Само като се сетя за мизерията, лудницата, мръсния въздух и някои черти на хората там/на някои хора/, си казвам - добре че не съм там.
Тук е чисто, спокойно, компактно, има места в градините и училищата. Е, няма много работа, но който търси и има в главата, намира.
Не гласувах. Защото съм раздвоена.
Преди 4г. и половина се преместихме в Хасково. Аз исках в Сандански, заради мин. вода и въздуха, но лошата комуникация през зимата / всички знаем какво става, когато 1 ТИР закъса преди Сф/ ни накара да изберем Хасково, въпреки че никога не бяхме идвали тук. Приятелите ни изтъкваха факта, че има Театър
. Наистина има, и то прекрасен- умалено копие на Народния.
Не познавахме никого, освен хазаинът.
Първите ми впечатления бяха за чист, спокоен, дори мързелив град. След 20ч., особено през студените месеци, няма хора по центъра. Освен пред театъра, когато има постановка.
Безразборното спиране на коли, лошото шофиране също са част от първите ми впечатления. А да, няма кучета. И дупки.
Постепенно опознах и хората. Повярвайте ми, шопите "ряпа да ядат". По-голяма еснафщина, липса на елементарна култура и знания,клюкарство и интригантство, не бях виждала. Също така, сексът и изневерите са нещо нормално.
А за напомпеното самочувствие, от което хем ми е смешно, хем ми е тъжно, няма да споменавам, че ще пренапиша Алековият бай Ганьо.
Понякога ми е тъжно, че не съм в Сф. Разходките в центъра, по малките улички, многото изложби, и най-вече, средата от приятели ми липсва. Но, се утешавам, че живея по-спокойно, дишам по-чист въздух, ядем домашна храна.
Благодарение на интернет не ни е скучно. Но, се замисляме за образованието на детето. И щем, не щем, ще се приберем.
Преди 4г. и половина се преместихме в Хасково. Аз исках в Сандански, заради мин. вода и въздуха, но лошата комуникация през зимата / всички знаем какво става, когато 1 ТИР закъса преди Сф/ ни накара да изберем Хасково, въпреки че никога не бяхме идвали тук. Приятелите ни изтъкваха факта, че има Театър
. Наистина има, и то прекрасен- умалено копие на Народния.Не познавахме никого, освен хазаинът.
Първите ми впечатления бяха за чист, спокоен, дори мързелив град. След 20ч., особено през студените месеци, няма хора по центъра. Освен пред театъра, когато има постановка.
Безразборното спиране на коли, лошото шофиране също са част от първите ми впечатления. А да, няма кучета. И дупки.
Постепенно опознах и хората. Повярвайте ми, шопите "ряпа да ядат". По-голяма еснафщина, липса на елементарна култура и знания,клюкарство и интригантство, не бях виждала. Също така, сексът и изневерите са нещо нормално.
А за напомпеното самочувствие, от което хем ми е смешно, хем ми е тъжно, няма да споменавам, че ще пренапиша Алековият бай Ганьо.
Понякога ми е тъжно, че не съм в Сф. Разходките в центъра, по малките улички, многото изложби, и най-вече, средата от приятели ми липсва. Но, се утешавам, че живея по-спокойно, дишам по-чист въздух, ядем домашна храна.
Благодарение на интернет не ни е скучно. Но, се замисляме за образованието на детето. И щем, не щем, ще се приберем.