Направи усилие и се мобилизирай и излезте навън. Децата се успокояват когато са навън, в количката и ще видиш, колко е спокойно детето и ще спинка. 
- Публикувана: 31 март 2010, 15:12 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2010, 23:13 ч.
Бебето ми плаче постоянно
ohlalaa, ще започна с това, че съм на твоя хал. Бебето ми е на 3 седмици, със зверски колики и реве денонощно - капки (пробвахме вече всичко, което има на пазара), чайове, възглавничка против колики, много гушкане - почти никакъв ефект няма. В момента спи на включен сешоар в стаята.
Спасението обаче е навън - това са най-спокойните часове и за мен, и за нея.
Стегни се, мобилизирай се и излизайте. Колкото повече - толкова по-добре - и за теб, и за бебето.
Оправдания винаги има. Аз също съм сама през деня, няма кой да ми помага, освен това и не съм престанала да работя (от вкъщи, и от парка - излизам с бебето, количката и компютъра).
Нямаме асансьор - живеем на 5-тия етаж, а аз съм и след трето секцио и си ми тежи по стълбите. При добро желание обаче варианти се намират винаги.
Въоръжи се с търпение. Предполагам, че ти е първо детенце. Когато се сблъскаш с това за пръв път, имаш чувството, че този период няма край, отчайваш се, а и умората си оказва влияние - почваш да мислиш, че нямаш сили и на моменти ти се струва безнадежно. Но... този период минава и то много бързо - времето направо препуска и толкова бързо израстват дечицата (моите големите вече са на 12 г. и на 8 г.), че се чудиш кога е успяло да излети.
Не се предавай на отчаянието! Успех!
Спасението обаче е навън - това са най-спокойните часове и за мен, и за нея.
Стегни се, мобилизирай се и излизайте. Колкото повече - толкова по-добре - и за теб, и за бебето.
Оправдания винаги има. Аз също съм сама през деня, няма кой да ми помага, освен това и не съм престанала да работя (от вкъщи, и от парка - излизам с бебето, количката и компютъра).
Нямаме асансьор - живеем на 5-тия етаж, а аз съм и след трето секцио и си ми тежи по стълбите. При добро желание обаче варианти се намират винаги.
Въоръжи се с търпение. Предполагам, че ти е първо детенце. Когато се сблъскаш с това за пръв път, имаш чувството, че този период няма край, отчайваш се, а и умората си оказва влияние - почваш да мислиш, че нямаш сили и на моменти ти се струва безнадежно. Но... този период минава и то много бързо - времето направо препуска и толкова бързо израстват дечицата (моите големите вече са на 12 г. и на 8 г.), че се чудиш кога е успяло да излети.
Не се предавай на отчаянието! Успех!
За пореден път се убеждавам, че в този форум човек среща много мили, отзивчиви и приятни хора 
Няма повече да се оправдама, а ще действам
При мен лошо се стекоха нещата, защото в деня след раждането на Алекс майчето ми се разболя и до днес още е на легло и това ми е допълнително притеснение. Но ще бъда силна и ще преборя коликите
Няма повече да се оправдама, а ще действам
При мен лошо се стекоха нещата, защото в деня след раждането на Алекс майчето ми се разболя и до днес още е на легло и това ми е допълнително притеснение. Но ще бъда силна и ще преборя коликите
