Да бъдем с едно дете или да се решим и на друго/и/

  • 17 130
  • 402
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 432
Колкото и да не ми се вярва, но годинките се изтъркулват много бързо в това натоварено ежедневие, и идва момент когато трябва
да си дадеш отговор на горния въпрос.Моля, споделите своите гледни точки. Аз имам едно дете и поради евентуални възможни рискове за здравето на второто, досега не съм се решила. За съжаление времето  не работи в моя полза. Ще се радвам да видя различни мнения. Лично моето е , че по възможност е добре децата да са повече от едно.  Ако си остана с едно дете много е възможно да съжалявам, когато вече е късно за това. Но няма гаранции и ако поема възможен риск.

# 1
  • Мнения: 372
Да ти кажа и аз се страхувам да имам второ дете по същите причини,но смятам въпреки всичко веднага щом мога да си имам още едно И аз смятам,че е по хубаво да са поваче (но на мен две ще са ми достатъчни)

# 2
  • Мнения: 28
Единствената причина за второ беше да не е сам сина ми.И двете ми бременности бяха проблимни -втората с голям риск за мен и бебето-родих в 8 месец-предизвикано.Сега имам принцеса на 1 год и не съжалявам.А по-млада няма да станеш-аз родих на 33и37

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 26 416
не му мисли,риск има винаги...винаги съм искала повече деца,засега съм с две и макар да съм вече на 40г.мисълта за още едно детенце ме преследва постоянно...

# 4
  • София
  • Мнения: 1 174
Идеята да имаме две деца беше породена от това, че първото ни дете стана голема глезла - получаваше винаги всичко и цялото внимание бе към нея. Но докато се решим....минаха 9 г. А сега вече имаме освен кака Мими и Жорко. И сме много щастливи. И кака Мими много помага в отглеждането. Изведнъж стана много отговорна, порастна. Оставяме й да  гледа бебето за час- два. Така че смело... две деца винаги е по добре от едно.  bouquet

# 5
  • София
  • Мнения: 1 529
Винаги съм се поставяла на мястото на едното дете.
Много е тъжно да нямаш брат или сестра за хубаво и лошо....
 Задоволено но самотно е едното дете.

# 6
  • Мнения: 8 999
Не знам как човек би могъл да съжалява за нещо, което така или иначе го няма. В смисъл, че не можеш да съжаляваш за нероден Петко, защото нито го познаваш, нито го знаеш какъв е, нито каква ще е съдбата му, нито дори можеш да си го представиш.
Мотивът в нашето семейство беше единствено желанието ни с мъжа ми да си имаме две деца. Не за да имат те компания, не за да не станат егоисти, не за да увеличим населението на България или други някакви, по-благородни подбуди. Просто ни се искаше семейството ни да е по-голямо.
Речено-сторено.

# 7
  • София
  • Мнения: 8 283
Ние не сме планитали.

# 8
  • Мнения: 804
"Без едно може, с едно не може" - от където и да го погледнете си е така. Не ми се дават примери, защото ме наляга депресия  Confused И аз към момента не се виждам майка на второ близките 10-тина години, но дори и по медицински причини да не мога след няколко години, малко ли дечица чакат някой да ги обича в домовете за изоставени деца. Това, че някой не ме е карал да се чувствам отпаднала, изтощена и на ръба на силите си 9 месеца, не означава, че ще го обичам по-малко  Wink А и не мисля, че ако родя второ дете носещо моите и на съпруга ми гени ще е следващия Буда - така, че ако имам възможност да отглеждам второ детенце след време хич не се притеснявам ще мога ли да го износя или не - само да сме здрави да го отглеждаме  Peace

# 9
  • София
  • Мнения: 7 194
Винаги съм се поставяла на мястото на едното дете.
Много е тъжно да нямаш брат или сестра за хубаво и лошо....
 Задоволено но самотно е едното дете.
Аз съм едно дете.
Нищо тъжно не виждам в това, обаче. Wink
Животът си е достатъчно прекрасен, имам много много близка приятелка вместо сестра.
Но и да не е тя, няма нищо лошо в това да можеш да бъдеш силен и сам по себе си.
Човек не избира братята и сестрите си - някои се обичат безумно, други са в хладни отношения, трети се недолюбват.
В Холандия имат две думи за семейство - едната за роднините ти, другата за семейството, което сам си създал.
Втората е с по-голяма тежест.
Това е и моята философия.

# 10
  • Мнения: 3 367
Има толкова аргументи ЗА колкото и ПРОТИВ. Всяко семейство е различно и  доколкото нуждите/ желанията на всички са чути и уважени-няма 1 правилна рецепта. Мислим като baibibi ,така и речено-сторихме

# 11
  • Мнения: 4 615
Аз бих искала да имам още едно, че дори и две дечица, но за съжаление точно тук се разминава желанието ми с това на мъжа ми. От самото начало знаех за това, но не мога да свикна с мисълта, че ще родя само едно детенце. Утехата ми е, че имам или нямам други  деца, роденото ми все пак си има братче, което допълва (макар и по веднъж седмично) по някакъв начин картинката.

# 12
  • Мнения: 123
Голямата ми дъщеря е на 15.Толкова трудно я родих,че се бях зарекла,втори път през този ужас да не минавам.
След 11г. и операция ,без 1 тръба и 1 яйчник,на 36г. установих,че искам още едно дете Peace
Получи се - малката е вече на 4,5г.Каката я обожава,двете са ми Деви,откачам понякога,но мисля,че това са върховните ми постижения за момента.Виж, за трето вече не остана време....

# 13
  • Мнения: 539
Преди да се роди първия ми син не понасях деца Embarassed,сега ми остава малко до раждане на второто ,а вече искам и трето Wink,въпреки че понякога ти идва да ги „убиеш“ Laughing.Няма по голямо щастие на света Peace
А не разбирам ти защо се притесняваш,ще си направиш изследвания които да отхвърлят всякакви съмнения.Не знам на колко години си,но имам позната която роди на 45год.Аз също исках да съм млада майка,но нещата не стават така както ги плануваш.Пожелавам ти успех

# 14
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 246
Винаги съм се поставяла на мястото на едното дете.
Много е тъжно да нямаш брат или сестра за хубаво и лошо....
 Задоволено но самотно е едното дете.

Аз съм едно дете. Всяко изречение от горният пост е напълно верен. Трудно се расте в света на възрастните сам.



Последна редакция: вт, 30 мар 2010, 15:26 от Котьо Тръмп

Общи условия

Активация на акаунт