Аблация на сърцето - 1

Didolinaa, благодаря ти за мнението. Моят пулс преди аблацията беше около 70, сега е малко по-висок, но може би все още съм под напрежение след манипулацията. Надявам се с времето наистина да отмине.

eli4ka73 не се притеснявай толкова много... Всичко ще мине за няколко часа и после ще си друг човек. Аз също като теб трудно се реших на тази стъпка. Живеех няколко години в страх, ако изляза от ритъм, когато съм някъде на непознато място.. Този страх започна да контролира живота ми, всеки път когато сърцето ми прескочеше аз вече заемах стартова позиция към спешното. Вероятно за някои ще прозвучи смешно, но само който го е изпитвал знае.. Няма нищо страшно от аблацията. Посреща те невероятен екип от професионалисти, мили, любезни хора, можещи, знаещи. Каквото и да изпитваш и колкото и да се страхуваш сега, помисли за след това. Всичко ще мине успешно и повече няма да имаш пристъпи. Няма да пиеш повече никакви лекарства, ще бъдеш пълноценен човек. През цялото време си под абсолютно наблюдение и няма опастност за живота ти. Имайки предвид това което търпиш сега и си изтърпяла до момента, самата манипулация е едно нищо. До теб ще има лекари, апарати, абсолютно спокойна трябва да си. Моята аблация беше през март, откриха ми не една, а две допълнителни връзки. Всичко беше сложно и продължително, но мина и сега нямам проблеми. Благодаря от цялото си сърце на д-р Протич и Стоянов. Те ми помогнаха! И при теб ще бъде всичко наред. Просто се успокой и се приготви за един по-добър живот след това! Успех! )))

Bella_907 значи ти си слънце направо и няма от какво да се притесняваш.Мен също ме бе страх че не моменти имам усещане за по ускорен пулс,но ми казаха че е нормално и че на сърцето му трябва време да свикне.Така че и това ще отшуми.
eli4ka73 представи си моя кошмар с бебе на 4 месеца и да припаднеш навън с количката   Не само,че нямаш представа къде си,ама не знаеш и какво става с детето ти,това просто ме накара да потърся помощ от докторите.Дадох ти го за пример,за да разбереш че всеки го е страх.
Явно те е страх от неизвестна процедура,ще се опитам да я обясня.Влизаш предния ден,правят ти изследвания и насочват час за ЕФИ.На сутринта ти дават едно хапче,за да си спокойна и те вкарват вътре.С ЕФИ-то намират проблема и чак тогава правят аблацията/ако успеят да видят проблема,редки са случайте когато не могат/.Аблацията е че вкарват лазер във вид на много тънък кабел и горят връзката.Извеждат те в стаята и лежиш няколко часа без да мърдаш,после си ставаш и на другия ден те изписват.Болка има,но е малка и само докато вкарат водачите,после усещаш леко неразположение нищо повече.
 Само да кажа,че не сме лекари и всеки казва кой и как го е преживял.Все пак докторите знаят по добре от нас какво да направят в дадения случай   за това по добре на лекар отиди и виж какво ще ти кажат да направиш.Ако кажат,че си за аблация изобщо не се страхувай  

Да,за аблация съм.Вече няколко доктори ми го казаха.Само остава да си зпиша час

Значи смело напред и това е  ние ще стискаме палци

Здравейте! Аз съм почти 3 месеца след аблация и съм спокойна. На тези, които им предстои-не се плашете, бъдете спокойни, няма нищо страшно.  Искам само да попитам, от една седмица получавам някакви ужасни екстрасистоли, имам чувството, че направо ще започне нов пристъп. При първата аблация не ми се беше случвало да са толкова силни. При вас как беше, нормално ли е?

маргарит  за всеки случай иди по добре на лекар,ей така за успокоение.
Не знам как да ти го обясня ама аз и сега на моменти получавам един дискомфорт все едно аха аха да тръгне пристъп ама няма и то  това е за секунди и отшумява.Но аз съм питала и при мен е нормално и то ми се случва когато прекаля с кафето и цигарите де 

Аз съм 7 месеца след аблацията и на мен ми се случва този дискомфорт. Точно това е за което писах преди дни, сякаш започва пристъп, но е само за секунди... Аз си направих холтер след първия път когато го получих и ходих в трета градска, тогава ми казаха, че няма нищо страшно! Скоро преди две седмици отново го получих и изпаднах в паника и пак ходих на кардиолог и пак нищо - БЕЗ РИТЪМНИ НАРУШЕНИЯ,  без ВПВ, което е супер, но защо се случва не мога да си го обясня. Плаши ме това усещане...

Аз си го обяснявам с това,че поради по дългия ритъм сърцето е свикнало на моменти да работи по усилено и мускула се е отпуснал малко повече.Иначе не знам на каква основа се получава,но и аз съм годила на лекар и всичко си е нормално.

Eli4ka73.  Аз съм на една седмица след аблация, и също като теб отлагах много време,д окато накрая излизах от ритъм през ден. Чувствам се като нов, не съм имал ритъмно нарушение след аблацията. Искам да ти кажа, че тези хора там наистина си разбират от работата. Няма нищо страшно! Отивай и после сподели мнение.

Благодаря ви на всички Дано всичко да бъде наред!Бъдете здрави!

Ааа ще бъде и после може да почерпиш  можем да ударим по една кафе 

Момичета, и аз да се включа. майка ми (тя е на 65 г.) излизаше от ритъм 3-4 пъти в годината. не живея при нея, но веднъж бях случайно и много се изплаших. пулсът й скочи до 160-170 удара в минута. водихме я в спешното, биха й две дози ритмонорм. това я успокои. водих я в "света екатерина", където й правиха коронарография за диагностика. нищо особено не откриха, слава богу. изписаха хапчета за холестерол и конкор. това второто май че й помага срещу пристъпите, защото откакто го пие (от април) досега не е имала проблеми с пулса.
наскоро разбрах за електрофизиологията в трета градска. то май само там има. чудя се дали има смисъл да я водя и там за съвет, при положение, че с лекарства закрепихме положението.
ето впрочем какво обяснява доц. нина гочева, национален консултант по кардиология.
http://www.-spam127-/%D0%9B%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82% … D0%B5%D0%BD%D0%B5

iliang67   само да кажа че ние не сме лекари и по добре си я заведи да си кажат мнението лекарите  И да заслужава си майката си е млада направо,хапчетата са си до време.
А линка които си дал и това за което говорим са едно и също само че използваме по сукратено име за процедурата пише се ЕФИ и ако видят проблема вкарват лазера и горят връзката и се получава аблация.

Здравейте, чета ви и плача истински 
На 30 съм, от 4 години съм с Хашимото. Тогава откриха и че сърцето прескача. Паника, страх, депресия (тогава родих дъщеря си). Нямам думи! Много нерви, непълноценна съм отвсякъде, внушавам си какво ли не. Първия ми преглед при кардиолог - ужас ! С две деца количка и само пенсионери на опашката , такива страхотии ми наговори лекарката! После отидох при друг - нямала съм никакви проблеми, всичко било от Хашимотото и от нерви... като че ли се успокоих.
Напоследък усещам по-особено прескачането, нямам вискоко кръвно.
Съжалявам, ако не съм за темата, дори незнам какво е аблация, умишлено не чета за да не се навивам, но някак като ви открих ....
 

Гале, при какви лекари си била?