Дали съм осиновена????

Не съм осиновена, майка на осиновено дете съм, но не искам го да ми целува ръцете и краката, защото сме го осиновили. Достатъчно е да ме обича  .

Аз не мога да ти кажа със сигурност, че си осиновена, но има индикации, че може и да си. Единственият начин да разбереш със сигурност е да попиташ баща си. Ако той е сигурен в твоята безрезервна обич, не би трябвало да не ти каже. Но той е човек от поколение, което е научено да крие тези неща, така че не е много сигурно, че ще ти признае. Ако сте достатъчно близки, по-добре първо питай него, не разпитвай зад гърба му. Това е моят съвет.

От мен имаш силно стиснати палци  

Много ти благодаря.
Аз и не знам защо се занимавам  с това. За мене няма значение, но просто ми е любопитно. Наистина искам да знам.

Мила, щом искаш да знаеш, значи има значение... 
Успех!

Здравей и добре дошла от мен!Според това което си написала и на мен ми се струва че има вероятност да си осиновена.Първо за да ти каже  детето че си осиновена според мен го е чуло от някой възрастен.Липсата на снимки до една годинка също са показател.И на мен първата ми снимка е от тогава на рожденният ми ден.Незнам дали има раждала жена която да не помни кога се е родило детето и.Така навремето и аз питах майка си кога съм родена и тя ми отговаряше че не помни.Стискам ти палци да стигнеш до истината каквато и да е тя

    Това изречение ме натъжи....

С нашето положение и възрастни родители е доста сложно, съзнавам, та  и затова и съвети не давам.
Но  зад гърба му да разпитваш, май би го наранило повече.

А и разни близки и познати кой знае с какъв коментар биха го гарнирали като му  предадат, че ти разпитваш.
Та не мисли в тази посока без да си отваряш очите на четири с кого и какво говориш.
Това е капсулирана тема за близките.
За тях ти търсиш под вол теле и го правиш поради липсата на сериозни проблеми.
Сили и здраве ти желая.

Благодаря ви, момичета,
 не знам какво да правя, все още се чудя. Страх ме е да напрява първата крачка.
А искам да знам и поради причина, свързана с наследствени болести...

И аз съм осиновена, моите родители също са възрастни, но нямам намерение да се срещам с биологичната. Моята майка има адреса и името и иска да ми ги даде, но за мен е по- важно кой ме отгледал, а повярвай ,че по- добри родители от моите едва ли има.За съжаление татко почина. Недей да разсъждаваш много. Радвай се , че си имала детство добро, родители, които те обичат. За мен не е важно кой ме е родил, а кой ме е отгледал. Виж ние сме едни щастливки, че сме отраснали в семейства. Аз съм взета на 1 седмица, майка ми беше акушерка. Никога нищо не ми е липсвало, даже винаги аз имах най- хубавото и най- доброто. Всички ми завиждаха и все още е така, защото съм осигурена от всякъде. Така, че недей да страдаш. Тъпо е да гониш дивото, при положение , че имаш питомното нали така .

      miki_ad ,питала ли си се някога дали имаш брат,сестра?!

Честно казано , да , но това са чужди хора.

Микче злато,

К'вот искаш си пиши, ама ми стана болно, че за родителите основния ти критерий е какво имаш и какво ти дали. Определено визираш материални, предметни неща, защото това, на какво са те научили,  не подлежи на сравнение, а и не се се описва с израза "осигурена отвсякъде".

Ами тук толкова млади мами четат (няма значение на колко са години, но като мами са млади) и като ти четат бисерите за "най- хубавото и най- доброто", направо срам ме обзема, а и страх, да не помислят, че това си е в реда на нещата и ако на момента не осигурят "най- хубавото и най- доброто", направо никакви майки не са.

Айде на позорната стена тези мами, които дават добри неща, ама ха, само "най-хубавото и най-доброто" приемаме, така де...

А възрастта за тези тежки разговори определено не е около 85 год., освен ако родителят сам не иска да говори. Толкова години мълчание явно показват, че за него темата е изчерпана.
Ама аз понеже съм имала контакти с възрастни и гледам да не ги тревожа и затова за мен това е сложна работа.

Та Микче,

Малко ме досрамя от поста ти, извинявай, че го казвам, нищо лично нямам към теб.

А мен моите не ме спряха да уча и да се развивам, за което съм им много блгодарна. А от мама съм научила много интересни неща. Тя като дух е по-млада от мен и по-съвременна.
А най-щастливите ми мигове бяха с моите баби, но за жалост те рано умряха или аз бях много малка за тях.
Мисля, че това е много скъпо, и ми остава завинаги.


Засрамих се от думите ти, извинявай, та затова отговарям.

Разбрала си ме погрешно. Любовта ми към родителите не се изразява в това, че са ме осигурили материално. Те през цялото време ми бяха най - добрите приятели, майка и до днес е такава. Искам да ме разбереш правилно, че никога не съм се драмувала , че имам възрастни родители. Приятелките ми завиждаха за отношенията ни и тъй като съм единствено дете винаги съм била осигурена, но далеч съм от мисълта, че това е основното.

Баща ми беше енциклопедична личност. Те ме стимулираха да се развивам като личност, те ме научиха да чета книги, да слушам хубава музика, да свиря на пиано и т. нат. За мен е важно да кажа на тези, които имат някакви скруполи относно това, че са осиновени, че е най- важно да имаш родители и да ги обичат такива каквито са. Подчертавам , че не е важно кой те е родил, а кой те е отгледал.

А предполагам, че няма нищо лошо в това да се стремиш да осигуриш децата си . Моите родители имаха много добри доходи, а на всичкото отгоре са такива, които не харчат всичко.