Приятелство между мъж и жена

Възможно е разбира се искренно прияттелство между въж и жена, аз имах такъв приятел, но за съжаление живеем доста далеч, а и заради бившия ми мъж прекъснахме връзка. Но не това е важното. На въпроса - ако приятелят ми е преди да познавам мъжа ми - да нормално е да споделям с него, но не и ежедневни срещи\чат\разговори, защото това е комуникация при необвързани хора и най-вече в тинейджърска възраст, за хора със семейство ми е прекалено, и то меко казано. Най-важното в отношенията в едно семейство за мен е моят мъж да ми е най-добрият приятел, и неможе приятелство - било с човек от същия или противоположния пол да заздрави връзка.

За мен няма приятелство между мъж и жена,както и не бих приела такова ако има мъжът ми.

Това мнение се припокрива абсолютно с моето. Неслучайно авторката наблегна на ежедневната комуникация, обяди и т.н.

Все пак, тя уточни и за това, че отношенията им са И колегиални.
Т.е. защо да не обядва човек всеки ден с колегите си, въпреки че са от противоположния пол?
Аз често обядвам със съпруга ми, защото той работи наблизо, но това не е всеки ден, а максимум 10-тина пъти в месеца. В другите дни нямам желание да обядвам сама или специално да си търся женска компания. Обядвам винаги с колегата и с колежката ми. Когато някой от двамата отсъства, обядвам с другия. Въпросът е доколко човек приема като лични подобни отношения и дали не ги бърка с нещо повече от приятелство.

Всички споделят, че имат приятели мъже. И аз имам, не много близки, но все пак приятели.

Но кажете как стои въпроса с приятелките на мъжете ви, това ми е по-интересно като тема. 

Чак приятели нямам,но добри познати с които се виждаме понякога и си говорим-да.
Ако те интересува секса,винаги се стига до този разговор,даже и в кръга на майтапа.
Мъжете винаги опипват почвата,ако мине.

Е,те това и аз имам предвид...дори и да не го казват ,в един момент всеки мъж си го мисли...
Ако не стане,може би е възможно да се запазят едни приятелски отношения...


Моят мъж няма най-близка приятелка жена,освен мен.
Познати от женски пол има,все пак не живее в джунглата...и кафе се е случвало да пие с тях,но такова приятелство,каквото авторката описва,няма.

Ами... Може да не си човек, с когото може спокойно да обсъжда. Говоря по принцип, не те познавам. Може да си тип, който не обсъжда, а си налага мнението, може да си майка-орлица и да не му даваш думата, много неща може...
А може просто да е споделял с теб хиляда пъти, да си знаете до болка репертоара и сега просто да си е хванал друго канарче за слушател. 

Азаф много точно е схванала какво искам да кажа. Да, няма проблем да обядва всеки ден с колежка/колежки. Всъщност акцентът тук е не дали трябва или не трябва да имаме такива приятели, а как оценявате ситуацията, при която всичко споделено с вас се споделя и с друг човек от вашия пол. Мъжът твърди, че този тип отношения помага на връзката, защото получаваш мнението и на другата половина на човечеството, но...ако с мен има съгласие по всички въпроси, трябва ли му още някоя женска гледна точка? Чуждата женска точка не е ли нужда от чужда емоционална подкрепа и споделяне? Като изрично подчертавам, че не става въпрос за обсъждане на проблемни взаимоотношения между нас двамата. Да иде да реве на друго женско рамо от мен и да очаква адекватен съвет - това го разбирам и не ми е странно. Странна ми е нуждата да споделя ежедневните си радости и грижи с още една жена. Точно това се опитвам да си изясня - тази нужда от емоционално споделяне с друга жена /не с група жени, не с група хора, а с точно една конкретна/ не е ли знак, че между мен и него нещо не върви?
Моля, нека всички, които споделят, че имат приятели мъже да отговорят с каква честота комуникират - всеки ден ли си пишете в скайп, или всеки ден си разменяте по минимум пет имейла, или всеки ден се чувате по телефона, или всеки ден се виждате?
Защото срещи от дъжд на вятър, пиене на някакво кафе веднъж седмично или дори веднъж месечно, да обмените кой как я кара - това ми е ясно. Но ежедневен чат, дори когато сте били заедно на обяд аз не разбирам. Може би съм старомодна...

Това е любов ...

Имах колега, с който бяхме доста близки приятели. Отдавна не сме колеги, но и до ден днешен си общуваме и споделяме. За ежедневни мейли, чатове, телефони, виждания - ми то това повече на гаджелък ми прилича. Извинете за думата, ама това се сетих.
Пишем си, когато имаме какво да си кажем - през няколко дни, понякога има и седмици изобщо да не се чуваме или пишем. Както с приятелките, същото е. Просто не мога да общувам нон стоп с който и да е мой приятел.

Сприятелиха се и с мъжа ми.

да, бе, да! няма такова ежедневно приятелство!

Четох едно социологическо проучване,което много ми хареса и мисля че е на 100% вярно.
Рядко съм впечатлена от такива проучвания,но това ми хареса,защото и аз мисля така.
Та значи...
При жените и при мъжете има  стълби на взаимоотношения.

При жените те са две.
На едната стълба са познатите на жената,които са и просто добри познати,приятели и близки.
С тези мъже тя никога не би спала и това го е осъзнала на подсъзнателно ниво още в самото начало на запознанството си с тези мъже,те автоматично са се наредили на нея стълба.

Другата стълба е на мъжете ,с които тя би спала евентуално,ако се случи.
Те се нареждат на най-долното стъпало този който най малко я привлича,следващото по готиния...по по по ...нагоре и така...
Мъж от стълбата на приятелите никога не може да отиде на другата стълба.
Никога.
При жената е така.

При мъжа има само една стълба обаче.
На най-долното стъпало са жените с които той би спал,но няма да каже на никого,защото са грозни и ще ми се подиграват.
На следващото са жените ,с които би спал,но ще каже само на приятеля си.
На следващото ....следващата ,а на най-горното  са жените с които би спал и би се похвалил на целия свят,защото са готини и четкат егото му!

Но тук става въпрос за секс ... това какво общо има...

Без секс всеки може да изкара, но без тази интимност в общуването и доверието и приятелството, според мен, връзката се разпада

Нали това искам да ти кажа!
ПРИ МЪЖЕТЕ ВИНАГИ В ОСНОВАТА СЕДИ СЕКСА!