Франчи, благодаря че сподели стиховете. Прекрасни са, макар и буца да застана в гърлото ми.
- Публикувана: 18 фев. 2010, 09:38 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2010, 15:54 ч.
До кога бебето е наистина бебе?
Първо-поздравления за хубавата тема.Баткото го чувствах като бебе до към година и нещо.Малката сука до 1г.и 6мес..До тогава беше моето малко бебе.След това желанието и всичко да прави сама.Започна да си казва за ходенето по нужда на 1г.и 8мес.,сякаш изведнъж порасна и се превърна в моето малко момиченце.Прекрасни стихове. 
Дъщеря ми е на 1г. и 4м. и вече си е малко момиченце. Все още е с памперс и все още се буди нощем, но това за мен не е показател.
Със сина ми изживях моментите, в които исках да порасне по-бързо, да проходи, да проговори, да сяда отрано на гърне и т.н. Сякаш тези мои стремежи не ми дадоха възможност да се насладя изцяло на бебешките месеци.
С малката си бях научила урока и не бързах за никъде, защото времето лети неусетно но за това пък необратимо.
Кристал, честито, мацка. Много се радвам за теб.
Със сина ми изживях моментите, в които исках да порасне по-бързо, да проходи, да проговори, да сяда отрано на гърне и т.н. Сякаш тези мои стремежи не ми дадоха възможност да се насладя изцяло на бебешките месеци.
С малката си бях научила урока и не бързах за никъде, защото времето лети неусетно но за това пък необратимо.
Кристал, честито, мацка. Много се радвам за теб.
За Йоана не си спомням кога реших, че е порастнала и не е бебе, но Никола можеби около преди седмица реших, че е голям. Проходи, но това не е критерии, яде нощно време и е с памперс.
Просто това дете ме гледа по друг начин и ми отговаря, но не с думички. Просто общуваме по друг начин.
Абе изказах се та се неразбра.
Просто това дете ме гледа по друг начин и ми отговаря, но не с думички. Просто общуваме по друг начин.
Абе изказах се та се неразбра.
Много мила тема!...
Но като се замисля, май бебе никога не съм гледала, и за двете ни дъщери дори не съм използвала думата, идеята че са някакви беззащитни, безхарактерни и крехки същества, не е имала възможност да ме осени. За мен те винаги са били деца, с възможности според възрастта си, но съвсем отделни и обособени личности. Каката се роди почти без моя помощ, с отворени очички, веднага ме погледна сякаш за да се запознаем и се покатери по мен да засуче. На другия ден, като се събудихме, дълго се взира в мен и обхожда лицето ми с ръчичка, и този жест ми се стори толкова съзнателен, инстинктивно разбрах, че си нямам работа с неориентирано създание, а с дете, което знае какво иска. И наистина, тя сама си казваше кога е гладна, жадна, кога трябва да и се смени памперса, кога и се спи, кога и се играе, разбирахме се прекрасно, говорех и много и бях сигурна че ме разбира. Малката си дойде с характера, който има и до днес, обича да има избор и не търпи чуждо мнение, вечна контра дори и само "за спорта". При раждането я сложиха да засуче от дясната гърда, тя пробва, намръщи се и припълзя до лявата. Веднага се оказа че има пижамки които харесва, и други които не понася, както и че е по-спокойна ако я къпя в най-крайната ваничка...Усетих, че сме от едно тесто и няма да ни е лесно, не се обърках, от първия си час тя е "собствено мнение с краченца", както я нарича тати!
Но като се замисля, май бебе никога не съм гледала, и за двете ни дъщери дори не съм използвала думата, идеята че са някакви беззащитни, безхарактерни и крехки същества, не е имала възможност да ме осени. За мен те винаги са били деца, с възможности според възрастта си, но съвсем отделни и обособени личности. Каката се роди почти без моя помощ, с отворени очички, веднага ме погледна сякаш за да се запознаем и се покатери по мен да засуче. На другия ден, като се събудихме, дълго се взира в мен и обхожда лицето ми с ръчичка, и този жест ми се стори толкова съзнателен, инстинктивно разбрах, че си нямам работа с неориентирано създание, а с дете, което знае какво иска. И наистина, тя сама си казваше кога е гладна, жадна, кога трябва да и се смени памперса, кога и се спи, кога и се играе, разбирахме се прекрасно, говорех и много и бях сигурна че ме разбира. Малката си дойде с характера, който има и до днес, обича да има избор и не търпи чуждо мнение, вечна контра дори и само "за спорта". При раждането я сложиха да засуче от дясната гърда, тя пробва, намръщи се и припълзя до лявата. Веднага се оказа че има пижамки които харесва, и други които не понася, както и че е по-спокойна ако я къпя в най-крайната ваничка...Усетих, че сме от едно тесто и няма да ни е лесно, не се обърках, от първия си час тя е "собствено мнение с краченца", както я нарича тати!
Когато започне да казва "Аз сам/сама" и носи дистанционното на мама,
която е вирнала крадците на дивана.
която е вирнала крадците на дивана.
Това ме изкефи много.
Е, аз тогава имам две бебета. Каката все я мързи.