Публикувана: 14 фев. 2010, 23:52 ч.
Последно мнение: 17 май 2010, 00:12 ч.

дете от семеен мъж

28 880
731
1

# 45 27 фев. 2010, 05:22 ч.

Мнения: 4 458

Цитат на: Eliema в пт, 26 фев 2010, 22:26

Е да,може би ми минава през главата мисълта,че може след много години,като одъртеем,да сме заедно.Но не сега-сега си искам тишината и спокойствието.А и му познавам характера-оооо,да не съм луда да се събера с него? Laughing

Това абзацче (така ли се пише newsm78

) все едно аз съм го писала Mr. Green

Цитат на: Tintina в пт, 26 фев 2010, 21:41

Кат е толкоз порядъчен тоз мъж и има чувства, винаги има начин.... Ай да не го жалим толкоз тоз лирически герой!

Правилно! Когато има желание се намира и начин.
Авторката обаче много добре е обяснила защо на човека не му минава през ум да се развежда. Ми така си е, добре му е на два стабилни стола Whistling

Хубавото в случая е че на всеки му изнася така получилата се ситуация (до колкото разбираме). Лошото идва когато започнат претенциите.

# 46 27 фев. 2010, 10:27 ч.

Бургас
Мнения: 6 177

Eliema, очевидно си много в час с цялата ситуация и ти прави чест наистина, че не летиш и гледаш трезво. Сигурно си искала само дете, не и да се събираш с него - целта си я постигнала! Щом си в комфорт със себе си, всичко е наред.
Па след години като одъртееш може да се появи някое ново гадже, знаеш ли hahaha

Да не си ограничаваме възможностите hahaha

# 47 27 фев. 2010, 12:01 ч.

Мнения: 188

Де късмет да се появи някой друг Praynig

.От години искам да се отърва от тези чувства,ама пусто,не става.Чак се чудя как може след 14 години връзка все още стомаха ми да се преобръща когато видя отдалеч колата му.И,да,със себе си съм в мир-приела съм тази ситуация и липсата на бъдеще с този човек.Но ме измъчва неяснотата по отношение на детето.Това не съм преценила добре-мислех,че за мен няма да има такова значение какво ще е неговото отношение към детето.Или по-точно-мислех,че или няма изобщо да пожелае да го види,или наистина ще бъдем неговото семейство в сянка,от време на време.Обаче той хем беше еуфоричен като се роди малката и й се радваше много,хем се покри после за 2 месеца...
А как да летя и да си въобразявам това или онова-че аз не съм на 20,за да се намирам в облаците.

# 48 27 фев. 2010, 12:07 ч.

Бургас
Мнения: 6 177

Не го мисли отсега това за детето. Очевидно не можеш да повлияеш, остави нещата да се развиват естествено. А... връзката ще изчезне, когато ти решиш това. Един ден може и да си готова, може и да се появи някой друг - нищо не се знае!

# 49 27 фев. 2010, 15:42 ч.

Мнения: 4 458

На същото мнение съм като Tintina. Не мисли за детето, нещата сами ще се подредят. Все пак живеем във времена където липсата на един родител е нещо нормално и това няма да повлияе отрицателно на дъщеря ти. Тя ще е едно щастливо дете стига ти да и го позволиш като се освободиш от тревогите по не/приетото бащинство.

bouquet

# 50 27 фев. 2010, 16:48 ч.

Мнения: 188

Прави сте.Има и много време докато детето попита защо няма татко.Дотогава вече трябва да съм наясно какво ще отговоря.

# 51 27 фев. 2010, 20:19 ч.

Мнения: 4 458

Мила, детето няма да те попита защо няма татко, а защо татко не живее с нас. Ако разбира се той продължи да идва и да се виждат, за нея това ще Е татко и начин на общуване. Има разлика м/у това да се виждат от време на време и той да и дава нужното - внимание, време... и това детето да не е видяло очите на създателя си.

Изобщо не го мисли, това не е толкова важно сега. Съсредоточи се над бебока, наслаждавай се на момента пък после.... един Господ знае какво ни чака. Никога не забравяй как и при какви обстоятелства малката сладурана е дошла на този свят. Ще ти е по-лесно да обясниш след време.

Може би примера на една моя приятелка ще ти помогне:
Мъжа и не може да има деца. Тя роди на 39 г. (първо дете) чрез изкуствено осеменяване. С мъжа си почти не се виждат поради естеството на работата им. Детето расте без дефакто да познава баща си (независимо биологичен или не). Той знае, че има баща, но е много зает и работи много за това се виждат рядко. Моята приятелка се е побъркала на тема "ще стане гей поради липсата на мъжко присъствие" Grinning

но дори и не си е помислила "какво да обясня на това дете като попита защо баща му не живее с тях". Не живее и толкова, така се е случило. Малкия е на 7 г. вече и още не съм чула "защо нямам татко?"
Ако ще ти е по-лесно, приеми нещата по този начин. Hug

# 52 27 фев. 2010, 20:46 ч.

София
Мнения: 1 642

Eliema, аз те подкрепям напълно за решението ти да родиш момиченцето си Hug

прави ми впечатление трезвата мисъл относно отношенията ти с бащата и възможностите, които предлага или не връзката ви.

Струва ми се обаче, че целия проблем идва от това, че ти се опитваш да проектираш своите чувства и емоции към детето върху таткото. Не го мисли. Какво чувства той към дъщеря си е нещо много лично, вероятно е объркан от ситуацията, вероятно си задава въпроси... или пък не. Това не е твоя грижа. Негов е избора как ще се отнесе към детето си. Остави и не го мисли, не си казвай, аз искам той да е такъв или онакъв баща, искам да се виждат и т.н. Отношенията между него и детето ще (или няма) да се развиват според тяхната вътрешна нагласа един към друг. Не се тормози с подони въпроси - първо защото не го заслужаваш, второ защото неистина няма смисъл. Гледай си децата и се радвай на миговете с тях Hug

Ако той не чувства потребност да вижда детето и да общува с него, по-добре не му я натрапвай, няма да постигнеш нищо, казвам ти го от собствен опит, въпреки че таткото 8 години си живя с детето. Физическото присъствие не означава и емоционално такова... вероятно и емоционалната връзка не зависи задължително от физическата такава. Пък де да знаеш, може верно човека да е много зает и изобщо да не му хрумва, че ти имаш подобни терзания. Що пък не поговориш с него откровено, поне да разбереш позицията му и да продължаваш напред?

# 53 27 фев. 2010, 22:30 ч.

Мнения: 188

Абсолютно сте прави,че за чувствата му към малката няма да има значение колко често я вижда и дали живее с нея.Моят бивш живя със сина си 17 години и аз мислех,че е добър баща,като изключим гневните му изблици и побоищата. #Crazy

Сега като го пиша и се усещам колко абсурдно звучи това.Разведохме се миналия април и оттогава досега е видял сина си 3 или 4 пъти,при това за половин час.Как не му липсва,не знам.И къде изчезнаха бащинските му чувства?
Та бащата на малката очевидно изпитва нещо към нея,защото когато идваше да ни види,не се отделяше от нея,и мен изобщо не ме забелязваше. Laughing

.Може да се е уплашил...знам ли...Прави сте,сега трябва да обръщам внимание само на детето (големия вече не ми обръща внимание изобщо)и да не се ядосвам.С времето нещата ще си влязат в релси.

# 54 27 фев. 2010, 22:38 ч.

Мнения: 188

А това за заетостта му е лъжа.На 2 пъти моят син беше при приятелката си извън града за по 4-5 дни.Ако не може през деня,защото работи,за вечерта няма никакво оправдание.Звънна ми веднъж след работа да ми се обяснява как му било съвестно,че не ни обръщал внимание,ама това било защото искал като дойде,да прекара повечко време с нас. Joy

.Велико обяснение просто.По-добре през ден за по 15 мин.,отколкото веднъж годишно за 1 ден,така мисля аз.Ама кой ли ме пита? Joy

От разговор на тази тема поне засега няма смисъл,защото се вижда,че той не е наясно още със себе си и чувствата си към нас.

# 55 1 март 2010, 18:36 ч.

Мнения: 671

Цитат на: I.Hr в пн, 22 фев 2010, 14:58

Цитат на: bonnie_peony в пн, 22 фев 2010, 09:33

Жена му няма отношение към името му.

Мисля, че грешиш. Жена Му има достатъчно много отношение към името му защото и тя го носи ( в повечето случай ). И много често при една подобна ситуация, когато Той не иска да се развежда жена му е доста сериозен фактор при решението за припознаване или не на детето от Другата.

Тц...

, много бъркаш!
Ако знае, може да му правиш фасони, но в родилното и общината изобщо няма да искат мнението й.
Ако пък не знае, ще разбере само ако той й признае или ...умре.

# 56 1 март 2010, 19:39 ч.

Мнения: 7 325

Аз живея с мисълта, че нищо скрито не остава колкото и наивно или глупаво да звучи. Вярно е че нито в общината нито в родилното ще искат мнението на съпругата, но ако мъжът не иска да се развежда, обмисляйки действията си, той ще вземе под внимание ( на първо място ) съществуването на съпругата си и това което може да се случи след припознаване на едно дете на което не тя е майката. Далече съм от мисълта, че съпруг допуснал появата на дете не от съпругата си ще хукне да се съветва с нея по какъвто и да е въпрос свързан с това дете, но риска от нежелани ( от него ) последствия биха го накарали да се замисли дали да си даде името. И не само това имам предвид под .... жена му има отношение към името му ... но темата е друга.

# 57 1 март 2010, 20:17 ч.

Мнения: 671

Цитат на: I.Hr в пн, 01 мар 2010, 19:39

Аз живея с мисълта, че нищо скрито не остава колкото и наивно или глупаво да звучи.

За това спор няма.
Иначе това което ще го спре, не се нарича уважение към съществуването на съругата, а си е чисто и просто - страх.

# 58 1 март 2010, 22:24 ч.

Мнения: 188

Цитат на: omorfis в пн, 01 мар 2010, 20:17

Цитат на: I.Hr в пн, 01 мар 2010, 19:39

Аз живея с мисълта, че нищо скрито не остава колкото и наивно или глупаво да звучи.

Точно така си е!Ама и не съм получавала обещание от него.Беше ми казал нещо неясно от рода-ако останем в такива отношения,в каквито сме сега,един ден ще искам детето да носи моето име.А после,когато разбра,че е момиче,каза,че нямало голямо значение какво име ще носи-нали щяла да го сменя когато се омъжи.Голяма глупост.
В родилното не можеше да я припознае и да иска,защото по закон я записаха на името на бившия ми.