Така че това което се научих да правя с второто дете е да изразявам съчувствие и разбиране, да й казвам "Да, миличка, ядосана си, че не може да направиш еди-кое-си/че трябва да си тръгваме и т.н." без да отстъпвам от позицията си, че даденото нещо не може да стане. Това работи обаче само ако няма "не" и "не може" на абсолютно всяка крачка, те са ми за специални случаи само. Дано съм била полезна на някой
И ти имаш право, разбира се, но тук става дума за съвсем малко дете, което не би разбрало добре думите ти. След като опитах и по твоя начин, се убедих, че (както пише в част от книгите) детето започва да се удря, защото знае, че така се печели вниманието на мама на 100%. Аз избрах да му покажа, че така няма да ме накара да се обърна към него. Но всеки сам трябва да прецени, малките са толкова различни!