bonita_09, честито! 
Това, че малката не се е усмихнала и се е разплакала, да не те тревожи. И при нас беше така. Когато се видяхме първия път, а и всички поредни срещи, Алекс беше супер сериозен. Един единствен път пусна една мааааалка усмивка
При нашите първи срещи в дома, той не смееше да помръдне, а беше на годинка и 10 месеца. Когато реших да му сменя памперса, олеееее, какво ми чуха ушите... Като започна да крещи.Аз се уплаших, че съм го наранила нещо, а той просто не искаше аз да му сменям памперса. Едва на третата среща се осмели да ме хване за ръка и да видим играчките, но беше все още много уплашен. И на мен ми минаха какви ли не мисли през главата, че не ме иска, че не ме харесва, но от другите майки бях успокоена, че е нормално поведение за повечето деца. Единствено беше щастлив да съм до него, когато беше време за хранене и аз бях тази която даваше ам ам. Ела да го видиш само седмица след като си го взехме у дома. Чувала си за урагана Катрина - е, той беше нищо в сравнение с Алекс. 
Аз също не мога да кажа, че нещо ми трепна веднага. Но с всяка нова среща, дистанцията между нас се намаляваше, макар и малко, но се усещаше. Успокой се, ще плаче сигурно и утре, може и след това да плаче отново/може и да не плаче/ Ще плаче сигурно и като си бъдете и у вас в дадени ситуации, като къпане, спане... Но с времето нещата се наместват. Още веднъж те поздравявам и дано всичко мине добре!
Това, че малката не се е усмихнала и се е разплакала, да не те тревожи. И при нас беше така. Когато се видяхме първия път, а и всички поредни срещи, Алекс беше супер сериозен. Един единствен път пусна една мааааалка усмивка
При нашите първи срещи в дома, той не смееше да помръдне, а беше на годинка и 10 месеца. Когато реших да му сменя памперса, олеееее, какво ми чуха ушите... Като започна да крещи.Аз се уплаших, че съм го наранила нещо, а той просто не искаше аз да му сменям памперса. Едва на третата среща се осмели да ме хване за ръка и да видим играчките, но беше все още много уплашен. И на мен ми минаха какви ли не мисли през главата, че не ме иска, че не ме харесва, но от другите майки бях успокоена, че е нормално поведение за повечето деца. Единствено беше щастлив да съм до него, когато беше време за хранене и аз бях тази която даваше ам ам. Ела да го видиш само седмица след като си го взехме у дома. Чувала си за урагана Катрина - е, той беше нищо в сравнение с Алекс. Аз също не мога да кажа, че нещо ми трепна веднага. Но с всяка нова среща, дистанцията между нас се намаляваше, макар и малко, но се усещаше. Успокой се, ще плаче сигурно и утре, може и след това да плаче отново/може и да не плаче/ Ще плаче сигурно и като си бъдете и у вас в дадени ситуации, като къпане, спане... Но с времето нещата се наместват. Още веднъж те поздравявам и дано всичко мине добре! 
Дано съвсем скоро да се гушкате у дома и усмивката да не слиза от личицето и.! 
