Възпитавате ли децата си да ценят парите - от кога и как?

И сега радва ли се на дракона повече, след като го е изработил?
Аз все още се боря да го науча на правилото за единствения подарък на ден и правото на избор какъв точно да е той, почти съм успяла, въпреки неистовата и несъзнателната съпротива на татко му.

Поздравления за находчивостта!

Нали може да ти използвам методите и с моя син?
Мисля,че е много възпитателно децата да знаят,че парите не растат по дърветата, а за тях родителите работят.

Днес му свърши работната седмица  , леле, дали няма да ме затворят някъде...

Но дракона е със счупено крило от сутринта...

Не мога да ви опиша колко ми стана мъчно, направо ми призля като го видях. Залепен и превързан е, май ще се оправи, но с такава мъка ми го донесе и показа. Определено го цени повече в това може да сте сигурни...
Спомена и нещо да си изработвал някакви замъци драконски.... не знам, дайте мнение де, звяр ли съм или не...?

На няма и 5 години мие чинии Как си успяла, евала, аз моя това не бих могла да го накарам...или може би така си мисля, защото не съм пробвала
Паричното възпитание го започнахме от скоро. Реших, че му е време да започне лека полека да вдява, че не всичко що хвърчи, се яде. Доскоро, признавам си, получаваше всичко, което му се прииска. Е, айде почти всичко Сега се опитвам да му втълпя, че големите подаръци са за поводи, за да му бъдат скъпи на сърцето, а малките подаръчета са за поощрение, когато е бил добър Засега ми е малко трудно обаче да обясня кое е голям подарък и кое малък подарък, защото той го разбира буквално, физически, а не стойностно. Днес например в магазина за играчки се създаде следната ситуация:
 - Избрах си тези три бакугана!/20 лв/
- Не може, казах - малък подарък!
- Ама те са от малките, бе маме, виж!
 
В крайна сметка купихме един бакуган за скромната сума от 10 кинта

Притегателната сила на дракона е голяма, ще знаеш...
Е, нали се сещаш, че след като си легне, аз мия неговите чинии... Събра ми очитеобаче с една загоряла тенджера от ориз - беше лъсната до блясък... Единия ден готвихме риба, имаше един тиган с всички кости и т.н,  бях го сложила на масата по настрани аз да си го измия, но той го видял и измил....
Да, това, че голям подарък може да е евтин, и малък да е скъп и ние сме го разисквали. Най- лесно му беше да разбере със бижута, златна верижка например....

Финансовото възпитание е особено важно за моите разбирания и иска много време и изобретателност.Нашите деца никога не са искали вещ така силно,изумяват ме децата какви чудеса правят като са мотивирани. Бих внимавала обаче с "плащамето" на всекидневни домакински неща,к за мен е редно да се изпълняват от малки и големи без пари; бих помислила за някакъв наистина екстра труд който предполага  и екстра награда.
Имаме система за 10 прочетени книги-играчка по избор до долар,не ми е сред най-любимите честно казано, но работи.

Ще следя темата.
Засега единствено говоря - обяснявам че не може да има всичко и това го разбира,но това е далеч от ценене на парите.

P.S.Дъщеря ми "мие" чиниите с огромно удоволствие и се пазари за това като за награда,та това не би проработило при нея.
Другият проблем е че мноооооого рядко иска нещо,което не е за ядене.

Франклин винаги върши работа   /не удряй с лопатка по дървото, нали знаеш колко много костенурчето страдаше като загуби своята фиданка и се страхуваше, че няма шанс да порасте голямо дърво като фиданките на Рошко, Лиско и т.н"
Преди време в една тема тук, ме убеждаваха, че двегодишно няма как да знае що са пари, ако не му е "втълпено в главата". Синът ми някак разбра, предполагам, защото е с мен, докато пазаруваме или иска да се вози на едни колички с монети. Той за всичко си пита.
От тогава съм доста внимателна, не смея да кажа скъпо, не смея и пари да кажа пред него Та не знам каква е правилната позиция в случая. Твоята ми допада.
Хубавото е, че той рядко иска нещо настоятелно. Никога не се е тръшкал за играчки.

За нас, с баща им, парите са си част от ежедневието, важна, при това, независимо от желанията и вижданията по въпроса /наши и чужди/. Като такава една част според нас е необходимо децата да бъдат запознати с произхода и функцията им, с това, че са ограничен ресурс, с който фактор следва да се съобразяваме всички ние. Не става въпрос за бедност и богатство въобще, а за тази тяхна страна, която е една и съща за всички хора. "Пари" не е мръсна дума, напротив, дума като дума, гледам да не я правя тайна излишно.
Значи ако става въпрос за искана играчка лично аз я купувам, ако намирам, че е нужна, добра за развитието и не особено скъпа. Ако смятам, че няма нужда, защото децата имат достатъчно от вида или цената е висока за това, което представлява тя просто отказвам и не се пазаря. Не се притеснявам да обясня истината, защо отказвам- скъпо  /дали имам пари или не- не е от значение, често имам, но самата джаджа струва повече от това, което всъщност е, според мен децата също трябва да се научат, че не всяко струва парите, които се искат за него, както и че нашите възможности са също ограничени, което не значи бедност, а чувство за реалност/, има такива играчки, скоро е купувано нещо /аз намалих покупките, разредих ги на по- голям интервал от една на ден, защото това определено не е задължение и не го намирам за нормално, иначе съм се подвеждала по такъв тип безсмислено пазаруване, просто купуване за идеята нещо да се купи, да си изпълним "дневната норма", отдавна не го правя/. Подарък- за Нова година, за рожден ден, по някакъв друг повод- това след осмисляне на въпроса решихме за нас. Гледаме да се излекуваме от консуматорската болест и да не заразяваме децата умишлено от нея.
Не изпитвам никакви притеснения да обясня, че парите, срещу които се купува всичко, се изкарват с труд, т.е. там, където работим и че това отнема доста време и усилия. На работата ми са идвали, на работата на баща си, на дядо си. Обясняваме как работим, какво работим.
За заплащането вкъщи- никога не плащам за нещо, което смятам, че детето трябва да свърши и което е част от неговите задължения- оправяне на стаята, добри текущи оценки, приготвяне на закуска, хвърляне на кош, пазаруване. Не мисля и да започвам такъв един цикъл. Също така и не карам децата да правят нещо, което намирам, че не е за тях, като дейност.
Бих направила подарък за екстра положени усилия /правила съм при добро представяне на състезание, например или за хубав успех за края на учебната година, но не нещо голямо/.
Допада ми предоставяне на детето на определена сума /лимит/ за определен срок и то хем да разполага със свои средства, хем да разбере реално, че те не са неограничени, като ги изхарчи за нещо, няма да има до началото на новия срок /примерно новата седмица/. Но това започнахме в І клас. До тази възраст пари съм давала да напазарува нещо. Важен в момента дори е отчетът- стоката струва Х, аз дадох У и рестото е Z.

На посочената възраст са прани окаляни дрехи след обяснения пространни да не се търкаля по тревата след току- що спрелия дъжд. Но лично аз не бих платила, за да се изперат и да се купи нещо, ако не считам, че му трябва. Това е мой поглед на нещата.

Да,възпитаваме го от скоро.
Постепенно и не наведнъж му поднасяме информацията как се изкарват и за какво служат парите.Започнахме с това какво правим след като го оставим в градината,водили сме го на работата на баща му/стоя там 2 часа/,позволявам му сам да си купува дребни неща от сорта на дъвка и сок/един път давам точната сума,друг път  по-голяма/.Последното,което направихме по въпроса е,че взехме касичка.
За това дали ги цени-много му е рано още.

Това с чиниите ще го пробвам и аз .Съгласна съм,че Франклин е безценен,когато трябва да се даде пример за това или онова.

Аз явно съм единственият противник на метода и на целта да се изгражда разбиране за "на свой гръб да го изкараш". Дори самият израз ме потиска.

Аз лично съм обяснила и синът ми откъм 3-4 схваща, че парите се изкарват с труда на мама и татко, затова скъпите неща се купуват за специални празници. Никога не се е тръшкал за играчка, дори един път се разплака, че не заслужавал нещо, понеже малко преди това беше правил беля.

Това, детето да търка тави и подобни неща, да си кисне ръцете в препарати, за мен е абсолютно недопустимо за 4-годишна възраст. Има закон, който установява, от каква възраст нагоре е разрешен детският труд и ми си струва, че има известни основания. Едно е да накараш да ти помогне за нещо, просто защото е правилно (да си подреди играчките, да си измие чашата, да сложи прибори), но да мие чиниите на всички, срещу заплащане, за мен противоречи на идеята за семейство. Никога не бих плащала на детето си, за да прави нещо вкъщи. Според мен, от определената от закона възраст е нормално да се поощрява да си изкарва джобните с работа.

Освен това, не на последно място, съм силно против идеята, изкарването на пари да се свързва с някаква "пот на челото" и мъчене, защото това често отблъсква децата и ги кара да си мечтаят да станат фолк-певици, за да не трябва да се мъчат толкова за парите.
Самото преподчертаване на стойността на парите, ми е противно. Те са само средство. Не съм сигурна, че детето няма да си помисли, че те са целта на работата. Много повече пъти съм казвала на сина си, че е важно да е добър човек, а не колко пари и какви играчки има. И това не гарантира нищо, но поне постъпвам така, както смятам за редно. Ценни са не парите, а нещата, които можем да си позволим с тях, но дори те не са най-ценното. Така смятам, в това се опитвам да възпитавам.

От играчки не го лишавам. Лишавана съм била, възпитавана съм тъкмо на трудолюбие, но за пари не е ставало дума.

Интересна тема и никога не съм  имала точно определена позиция.В детството ми родителите ми имаха често финансови затруднения и темата за парите макар и със спокоен тон беше почти ежедневна.Оттогава  тази тема ми е неприятна.
Аз съм изразено нематериален човек, нямам особено отношение към парите, дори почти  никакво.В смисъл, никога не съм желаела нещо  неистово, когато съм нямала възможност да си го закупя.
Като бях дете имам точно един случай  на 6г. в който да съм се тръшкала за нещо материално/   и то за една глупост/ Майка ми често ми е казвала вкл. и до ден днешен колко и е било чудно, че никога нищо не съм искала, дори когато ми се е предлагало. Синът ми е абсолютно същият.Никога нищо не иска, не се тръшка за материални неща, нито за ядене, нито за играчки.Любопитното в случая е, че нямаме биологична връзка с детето.

Единствената ценност за моя син са металните  левчета,  които стават за каране на онези друсащи се колички, но по-скоро го вълнува  ритуалът по пускане на монетата, отколкото да осъзнава стойността и.Ако няма монета си седи на количките и без да се друса.

Но съм наясно, че трябва да изградя някаква линия на възпитание и в тази сфера.Чудя се, дали, напр. ако започна от първи клас няма да е късно?Необходимо ли е по-рано?

Синът ми е на 9 години и е толкова спестовен, че аз в това отношение нямам на какво да го науча. Просто не знам на кого се е метнал. Вярно, че каквото е поискал, му се купува винаги, но той пък никога не иска скъпи вещи, техника и т.н. Само обикновени и според мен нормално струващи играчки. И то рядко. У нас редовно го питам да му дам ли левчета за следващия ден и той също така редовно ми обяснява, че още си има от предишните. Е как веднъж не ги е изхарчил всичките? Опитвам се да му обясня, че е хубаво да има повече, понякога се налага да си купи освен закуска и тетрадка или някое помагало от будката в училище. Да има 2-3 лева за всеки случай. Отговора е, че има достатъчно пари и не иска повече. Даже и касичката му била пълна и не знаел какво да купи с тези пари, понеже си има всичко. Може да звучи като виц, но у нас е така.  Това настъпи някъде след 6 годишната му възраст, преди това като малък и той се е търкалял за играчки в магазина, разбира се. Но сега дори и не мога да си представя, че може да има по-разумно по отношение на парите дете от моето... Той просто не се интересува от парите за момента, нито настоява да се харчи за каквато и да е необмислена покупка.