Публикувана: 31 ян. 2010, 20:01 ч.
Последно мнение: 6 фев. 2010, 13:27 ч.

На 1 година и 8 месеца...

18 397
104
2

31 ян. 2010, 20:01 ч.

Мнения: 832

Здравейте, мами!

Имам нужда от съвет, защото явно някъде не се справям както трябва.
Синът ми е на 1 год. и 8 месеца - спокоен, добър, много енергичен. Heart Eyes

Проблемът е, че в момента гради характер, доказва се и аз не знам кога как да постъпя.
Става дума за следното - ако се ядоса или просто иска да се наложи за нещо (обикновено нещо забранено или да направи някоя беля Wink

) удря нас, удря предмети/ хвърля ги.
В тези моменти не знам как се постъпва - ако му кажа "не, мамо", той започва още повече...
Дали не трябва да се правя, че не забелязвам? newsm78

Моля ви за съвет, за вашия опит.

Благодаря! Hug

# 1 31 ян. 2010, 20:16 ч.

Мнения: 1 547

Моят личен съвет е в никакъв случай да не се правиш, че не забелязваш. Този подход не води до нищо добро, така мисля аз. Реагирай твърдо и остро, и в момента. С "Не, мамо" едва ли ще се получи, само с мили обяснения - също. Реагирай с повишаване на тон, със строгост, а ако трябва - с удар през ръцете. После вече може да разясниш най-подробно какво се е случило, защо се е случило и кога може да се случи пак. Не позволявай този навик да прехвърля втората година на детето.

# 2 31 ян. 2010, 20:22 ч.

Мнения: 9 973

Цитат на: crazy chick в нд, 31 яну 2010, 20:16

Не позволявай този навик да прехвърля втората година на детето.

О,да!Ела да видиш какво става в нас.В комбинация с рев, сълзи и сополи Sick

В тая градина се е научил да реве до припадък-докато не му се угоди...По-добре подкастряй крилцата навреме Wink

# 3 31 ян. 2010, 21:13 ч.

Мнения: 832

Цитат на: crazy chick в нд, 31 яну 2010, 20:16

Ами до сега правех точно така - повишавам тон (абе на моменти направо викам), карам се, удрям през ръцете, но той прави като че ли на пук...
Може би трябва да продължа да му се карам докато разбере... Sad

Лошото е, че още не говори и не мога да му обясня (т.е. аз му обяснявам, но той какво разбира)...Сигурна съм, че разбира, че му се карам, но дали разбира защо?

# 4 31 ян. 2010, 21:32 ч.

София
Мнения: 12 554

Цитат на: кана в нд, 31 яну 2010, 21:13

Цитат на: crazy chick в нд, 31 яну 2010, 20:16

О, да перфектно те разбира. Но те манипулира.
Правилно ти е казала Деси - продължавай, защото иначе ще свикне, че ти постоянно отстъпваш и ще ти се налага винаги.

# 5 31 ян. 2010, 21:48 ч.

София
Мнения: 12 173

Не го игнорирай, но и не се ядосвай. Отстрани го от ситуацията на свободно пространство /в другия край на стаята, до свободна и празна част от стената/ и му обясни, че това е неприемливо. Накарай го и той да ти потвърди, че така не се прави. Не е като наказание, при което трябва да стои някъде сам, а като време за размисъл. Определете някоя такава точка за размисъл и отивайте там, за да помислите заедно докато стигне до извода, че това не е хубава постъпка и го каже. Най- вероятно пак ще опитва, но всеки път повтаряй упражнението и задължително спокойно. разбира се, има различни подходи към случая, но за мен всякакъв род шамари и крясъци само ще попречат. Първо ще види, че те изкарва извън нерви и това ще го накара да продължи да се държи неприемливо. Второ, ще му дадеш пример, че физическата агресия разрешава нежелани ситуации и е допустима. Трето, ще приеме, че постъпките и хората са едно цяло и ако постъпва лошо и той е лош. Важно е, да не се лепят етикети като "лош", защото ще започне да ги следва и наистина да бъде лош. Обясни, че е добро момче, но постъпката е лоша и недопустима. Ако се нарани с нещо използвай случая да му напомниш, че когато наранява другите и тях ги боли така.

Моето момче имаше такива агресивни епизоди, но описана схема се справихме с тях. за мен е задължително децата да са напълно наясно с границите, които не бива да се прекрачват, независимо от подхода. Него всеки родител избира според разбиранията си.

# 6 1 фев. 2010, 02:50 ч.

Мнения: 991

Аз имам момиче (казвам го, защото ми се струва, че те са по-различни). При нас в подобни ситуации за мен работи доста силно развитото й чувство за емпатия. Отстранявам я и й казвам, че мама (или някой друг, с който е била груба) сега я боли. Тя веднага се разкайва и започва да ме гали, за да ми мине. За нас агресията не е сериозен проблем, тези случки са много редки, но реших да ти пиша, защото мисля, че един от пътищата за елиминиране на агресивното поведение е да се опиташ да развиваш у детето емпатия. Ако можеш да се поставиш на мястото на този, който го боли, едва ли ще го удариш. Освен ако гневът не те заслепи съвсем...

Последна редакция: пн, 01 фев 2010, 03:44 от Homesick

# 7 1 фев. 2010, 08:54 ч.

Мнения: 3 453

Цитат на: кана в нд, 31 яну 2010, 20:01

Дали не трябва да се правя, че не забелязвам? newsm78

Моля ви за съвет, за вашия опит.

В никакъв случай!Говори , говори, говори.Накажи го по някъкъв начин.Аз определено съм против пляскането.

# 8 1 фев. 2010, 09:04 ч.

Мнения: 5 940

За мен повишаването на тон, удрянето и наказанията не са решение на проблема. Даже по-добра работа върши моментното игнориране и отместване, предлагане на някакво занимание, като междувременно се правят опити да се възпита емпатия, както е посъветвала Homesick. Този процес може и да е по-бавен, но със сигурност е с по-трайни резултати, които се постигат не на основата на страх и унижение, а на осъзнаване.
Отместването може и да върши работа при някои деца, но при моето определено не, освен ако сам не го е пожелал като се е изнервил. Иначе започва да се дърпа да се върне пак там, където е източника на конфликта и не е в състояние да чуе нищо или поне не беше на тази възраст, на която е твоето дете.
Когато синът ми правеше опити да ме удря, няколкото пъти, в които баща му повиши тон, доведоха само до продължителен истеричен рев и до това, че му беше обиден за известно време, не искаше да му чете книжки, не искаше да играят заедно. Обсъждането на проблема непрекъснато също само влошаваше нещата - той усещаше, че за нас е някаква драма и ни провокираше отново и отново. Спря да удря след като престанахме да се вторачваме в момента на удрянето и после говорехме по темата - примери, книжки и т.н

# 9 1 фев. 2010, 10:18 ч.

Мнения: 92

Ми мога само да те уверя че те разбира. При дъщеря ми рядко има агресия, скъсва се от рев, но не посяга. Понякога на игра се опитва да удря, но дори и тога и казваме да милва и гушка, а не да удря... както са го нарекли- емпатия.

# 10 1 фев. 2010, 10:35 ч.

София
Мнения: 9 517

И моята дъщеря от два дена изпадна в някакво такова състояние - започна да хапе, а вчера така удари брат си с едно лего, че му разкървави устата. Аз се карам и обяснявам, дори й показах кръвта по устата му - на нея й стана толкова мъчно, че след това цяла вечер го преследваше да го прегръща... Дано се размине само с това, че ако и баткото почне да й отвръща, ще трябва да се абонирам за Пирогов

# 11 1 фев. 2010, 11:08 ч.

София
Мнения: 17 592

Няма как да не забелязваш. Трябва да разбере, че това те наранява и обижда... ами, скарай му се (не да крещиш, строго да му говориш), обърни му гръб... ей такива работи.

# 12 1 фев. 2010, 11:25 ч.

Мнения: 1 547

Тази тема е обсъждана вече милион пъти и не ми се ще да се повтарям, но все пак ще подчертая отново, че емпатията е нещо чудесно, но невъзможно за дете на 1г. и 8м. За стабилно съпричастие /осъзнато/ към чуждите чувства може да се говори не по-рано от 6-7 годишна възраст и то, само ако са положени добри основи. Тоест още от първата година родителят трябва да започне да възпитава въпросната емпатия, за да може след първите 7 години тя да се надгражда и впоследствие да резултира във възрастен индивид, способен пълноценно да вниква и да се съобразява с мислите и емоциите на другите. Което не изключва обаче прилагането на други, по-краткосрочно действащи методи, с които да се избегнат евентуалните недоразумения при работата върху горепосоченото. Пример за голямо недоразумение например е аргументът "Не се удря и хапе, защото другите ги боли", което само по себе си е зловредна лъжа - истината е, че не се удря и хапе, дори и когато другите не ги боли.

# 13 1 фев. 2010, 12:57 ч.

Мнения: 4 555

При нас решихме проблема, като карахме дъщеря ни да се извини. Аз бях много скептична към този метод, защото ми се струва по-голямо унижение дори от удрянето, но тя го възприе в един момент. Сега дори неволно да ни удари, веднага се извинява без никой да я кара.

Когато е посягала, аз съм я хващала и не съм й позволявала да удари, просто съм по-силна и не й давам възможност. Смятам, че по този начин, без да съм я удряла аз в отговор, съм й показала, че това е недопустимо и няма да я оставя да го прави.

Нямам представа кой е верният подход, според мен никой не го знае. Нормално е детето да се ядосва и да не може да контролира гнева си, все още не му е узряла нервната система за това. Но е хубаво да се научи. Това умение е безценно, а за съжаление много възрастни не го владеят достатъчно добре. Затова ако я ударя и по този начин я накарам да не ми посяга от страх, едва ли ще я науча да си контролира гнева, което всъщност е целта на упражнението.
Поради същата причина не й отвличам вниманието с нещо друго, а я оставям да си преживее гнева, да го усети и да го преодолее.

# 14 1 фев. 2010, 18:23 ч.

Мнения: 1 473

На 1г.9 месеца синът ми също изпада в такива състояния. Ситуацията е същата, като описаната от авторката на темата.
До сега нито за момент не съм игнорирала подобно поведение.
Всеки път обяснявам, със строг тон и съвсем сериозно,но резултат няма. Не съм го наказвала, не съм го била, макар да е имало моменти, в които едва съм се справяла с емоциите си.
Много се натъжавам и се чувствам безсилна, особено, когато вместо да приеме сериозно думите ми, синът ми почва да се смее и го обръща на игра.
Определено трябва търпение и най-важното да се намери индивидуален подход към детето.
Аз още не съм го намерила, но ще се възползвам от дадените по-горе съвети. bouquet

Препоръчани теми

Аутизъм? Да или не? 😐🤔😑

Кога детето започва да разбира?

Дете на 1 г. и 8 м. не говори още?!

Кога децата повтарят това което показва родителите му

Причина:

Причина: