Какво правим, когато не ни върви?

  • 18 018
  • 53
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 120
Аз лично не се обременявам с мисли като "Върви ми./Не ми върви." Просто приемам нещата, опитвам се да бъда максимално позитивна и обикновено това ми помага да приема провала или да го наречем лошия късмет. Забелязала съм, че колкото по-черногледа ставам и колкото повече позволя на идеята за "лошия ден" да ме превземе, толкова повече нещата излизат извън контрол. Всичко е въпрос на нагласа.  Simple Smile

# 46
  • София
  • Мнения: 76
Най често гледам тъпо в една точка и след известо съзерцаване на нищото ми минава и се захващам с нови сили.

# 47
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Всичко , монава и добро и лошо  Mr. Green

Наскоро попаднах на една мисъл в нета , много ми хареса и я споделям  Hug




Всичко свършва добре! Ако не свършва добре - значи не е свършило!



 Wink

# 48
# 49
  • Мнения: 12
Приемам фактите и действам.
Самосъжалявам се активно - разхождам се на депресарска музика, плача, отдавам се на носталгия, но за кратко, колкото да отпусна хватката. После приемам фактите и действам.

Обикновено помага и да сменя перспективата - да спра да мисля за себе си и собствената несполука, а да помисля за околните.

# 50
  • Мнения: 556
Първо спираш да мислиш ,че не ти върви  Simple Smile Ако си религиозна има едни Киприанови молитви, които се четат в църква и са против уроки и разни чужди вмешателства. Правила съм го и не знам дали е от самовнушение, но ми помогна.

# 51
  • Мнения: 57
Повтаряте всеки ден по 10-20 пъти пред огледалото как всичко ви е наред, колко сте щастливи, какви късметлийки сте, усмихвате се и външно и вътрешно с белия и черния дроб, както съветва Балийския шаман от "Яж, моли се и обичай" и в един момент започва да става магията... След известно време след като повтаряте едно и също всеки ден и го вярвате, то става ...

# 52
  • Мнения: 931
Приемам фактите и действам.
Самосъжалявам се активно - разхождам се на депресарска музика, плача, отдавам се на носталгия, но за кратко, колкото да отпусна хватката. После приемам фактите и действам.

Обикновено помага и да сменя перспективата - да спра да мисля за себе си и собствената несполука, а да помисля за околните.



И аз така, сядам (или лягам) в някое ъгълче, наревавам се и докато чакам да ми мине идва време за следващото предизвикателство и тръгвам да се боря с него.
След две катастрофи в рамките на три месеца си дадох сметка, че съм голяма късметлийка и започнах да се държа като такава. Колкото и шаблонно да звучи ако се държиш като неудачник неусетно се превръщаш в такъв. Според мен номерът е да си мислиш, че можеш да се справиш с всичко или по-скоро да не се замисляш много дали ще се справиш или не, а направо да действаш. Като при скока във вода - ако тръгнеш да се замисляш дали ще се справиш може изобщо да не посмееш да скочиш.  Wink

# 53
  • Мнения: 1 446
Никога не мисля така, Когато ми се случи нещо неприятно, го приемам, явно е трябвало да ми се случи. Не се настройвам, не участвам във филми. И в уроки не вярвам.

+1. И никога не си мисля отрицателни неща.

Общи условия

Активация на акаунт