педро и жена му. съседите отгоре. кажете какво да ги правя?
от близо 4 години сме подложени на психически тормоз. то не е блъскане, хлопане,
то на боулинг ли не играят, на севияна ли ( испански танц ).
първият ни сблъсък: звъни педро ,придружен от жена си и , представя се и започва опит за разговор с мъжа ми "така и така много шум вдигате, много се чува, може ли по- тихо"
у нас по онова време нямаше кой да шуми, понеже голямата тогава беше все още сама, играе си кротко в стаята (тя не е буйно дете ),заниманията й се ограничават до това да рисува или изрязва и лепи нещо си. ние със съпруга ми не изпитваме непоносимост един към друг , затова семейните ни кавги са рядкост. като добавя и неговата липса през по- голяма част от седмицата остават една събота и неделя, дето пък тогава гледаме да прекараме времето навън някъде.
остава аз да си правя купони сама, ама без бой си признавам , че не.
значи идва човека с човечката в онази вечер да ни се оплаква, а тогава имахме специален гост . преди месец на този човек сина му загива в автомобилна катастрофа тук и беше вкъщи по един твърде неприятен повод. предполага се , че нито сме се карали, нито ни е било нещо смешно в онази нощ. но не , комшото настоява, че не сме примерни съседи.
като вижда, че разговора не върви адекватно мъжа му го сиктирдоса културно.... и оттогава ни почват кошмарите.....
педро решава да вземе мерки като като първи ход разчита на това да се оплаче на собственика на жилището . прави го. започва да плете някакви лъжи, че сме чукали, тропали, било му разбито жилището вече.
антонио ( хазяина ) звъни на мъжа ми и му казва за тел. обаждане. той много добре е запознат с това доколко му е разсипан апартамента, защото ни е чест гост.
успокоява ни да не му обръщаме внимание и да си живеем живота спокойно....
след като нашето семейство продължава да живее необезпокоявано като съседи на височайшата особа педро, следват още едно, две обаждания от негова страна до антонио. накрая хазяина му тегли една испанска майна и му затваря телефона.
педро решава да вземе нещата в свои ръце. запрятат ръкави с жена му - силна музика, хвърляне на тежки предмети по земята, пресилено чукане на токчета по пода, изливане на вода по прозорците. понякога имам чувстовото, че играят на боулинг горе. даже съм почти сигурна! шума и движението наподобяват тежка топка, която се търкаля из целия апартамент.
и това близо 4 години .
събуждали сме се от внезапно пусната силна музика сутрин рано ( Металика , плашат куче със салам ), истеричен вик отгоре....
капката бе преди няколко седмици.
една сутрин в неделя нещо изтряска яко в тавана, последвано отново от силна музика. чува се и нещо по мой адрес "румънката..."
от вибрациите се задейства музикалната играчка на Моника, с която заспива като се включи ,тръгват приспивни мелодии.
трилър, филм на ужасите!
детето скочи и се разплака. мъжа ми не издържа и хукна нагоре.
разговор , мъжа ми: какво правиш , бе човек ще си разбиеш апартамента ?!
като първо- не сме румънци!
второ- по случайност и ние слушаме такава музика, така че не можеш да ни трогнеш .
трето- понасям те , до момента , в който не нараниш по някакъв начин семейството ми, ти го стори. имам записи на всичко, което си правил ти и жена ти , мога да те съдя за расизъм. какво искаш?
-искам да ни ви чувам говора след 24 часа.
хората са расисти със сигурност, това което си мисля още аз е:
не обичат деца... не, направо мразят!
преживели са някаква трагедия (аз нямам вина )
имат психо проблем , това съм почти сигурна!
хазяина е разговарял с другите съседи , всички ни харесват .
оказа се, че педро и педровица не си говорили и с други хора от входа.
не им идват гости, нямат приятели, погледите им са странни, жена му отвреме навреме се държи неадекватно.........
собсвеника на апартамента ни съветва да не им обръщаме внимание, според него не са в час.
не искам да сменям жилището, квартала ми харесва много като зеленина и комуникации, наема е бинго, детето свикна в училището, имаме всички условия.
какво да ги правя? мога ли да ги съдя?
струва ли си.......
сега пак играят боулинг горе и затова реших да се наплача
от близо 4 години сме подложени на психически тормоз. то не е блъскане, хлопане,
то на боулинг ли не играят, на севияна ли ( испански танц ).
първият ни сблъсък: звъни педро ,придружен от жена си и , представя се и започва опит за разговор с мъжа ми "така и така много шум вдигате, много се чува, може ли по- тихо"
у нас по онова време нямаше кой да шуми, понеже голямата тогава беше все още сама, играе си кротко в стаята (тя не е буйно дете ),заниманията й се ограничават до това да рисува или изрязва и лепи нещо си. ние със съпруга ми не изпитваме непоносимост един към друг , затова семейните ни кавги са рядкост. като добавя и неговата липса през по- голяма част от седмицата остават една събота и неделя, дето пък тогава гледаме да прекараме времето навън някъде.
остава аз да си правя купони сама, ама без бой си признавам , че не.
значи идва човека с човечката в онази вечер да ни се оплаква, а тогава имахме специален гост . преди месец на този човек сина му загива в автомобилна катастрофа тук и беше вкъщи по един твърде неприятен повод. предполага се , че нито сме се карали, нито ни е било нещо смешно в онази нощ. но не , комшото настоява, че не сме примерни съседи.
като вижда, че разговора не върви адекватно мъжа му го сиктирдоса културно.... и оттогава ни почват кошмарите.....
педро решава да вземе мерки като като първи ход разчита на това да се оплаче на собственика на жилището . прави го. започва да плете някакви лъжи, че сме чукали, тропали, било му разбито жилището вече.
антонио ( хазяина ) звъни на мъжа ми и му казва за тел. обаждане. той много добре е запознат с това доколко му е разсипан апартамента, защото ни е чест гост.
успокоява ни да не му обръщаме внимание и да си живеем живота спокойно....
след като нашето семейство продължава да живее необезпокоявано като съседи на височайшата особа педро, следват още едно, две обаждания от негова страна до антонио. накрая хазяина му тегли една испанска майна и му затваря телефона.
педро решава да вземе нещата в свои ръце. запрятат ръкави с жена му - силна музика, хвърляне на тежки предмети по земята, пресилено чукане на токчета по пода, изливане на вода по прозорците. понякога имам чувстовото, че играят на боулинг горе. даже съм почти сигурна! шума и движението наподобяват тежка топка, която се търкаля из целия апартамент.
и това близо 4 години .
събуждали сме се от внезапно пусната силна музика сутрин рано ( Металика , плашат куче със салам ), истеричен вик отгоре....
капката бе преди няколко седмици.
една сутрин в неделя нещо изтряска яко в тавана, последвано отново от силна музика. чува се и нещо по мой адрес "румънката..."
от вибрациите се задейства музикалната играчка на Моника, с която заспива като се включи ,тръгват приспивни мелодии.
трилър, филм на ужасите!
детето скочи и се разплака. мъжа ми не издържа и хукна нагоре.
разговор , мъжа ми: какво правиш , бе човек ще си разбиеш апартамента ?!
като първо- не сме румънци!
второ- по случайност и ние слушаме такава музика, така че не можеш да ни трогнеш .
трето- понасям те , до момента , в който не нараниш по някакъв начин семейството ми, ти го стори. имам записи на всичко, което си правил ти и жена ти , мога да те съдя за расизъм. какво искаш?
-искам да ни ви чувам говора след 24 часа.
хората са расисти със сигурност, това което си мисля още аз е:
не обичат деца... не, направо мразят!
преживели са някаква трагедия (аз нямам вина )
имат психо проблем , това съм почти сигурна!
хазяина е разговарял с другите съседи , всички ни харесват .
оказа се, че педро и педровица не си говорили и с други хора от входа.
не им идват гости, нямат приятели, погледите им са странни, жена му отвреме навреме се държи неадекватно.........
собсвеника на апартамента ни съветва да не им обръщаме внимание, според него не са в час.
не искам да сменям жилището, квартала ми харесва много като зеленина и комуникации, наема е бинго, детето свикна в училището, имаме всички условия.
какво да ги правя? мога ли да ги съдя?
струва ли си.......сега пак играят боулинг горе и затова реших да се наплача
много деликатно, ох незнам! 
. 4е сте интелигентни и образовани хора и знаете как стават тези неща . 4е имате ДИКИМЕНТИ и 4е ако продължат да го правят нямате проблеми със съдене и такива неща ..
. Можете да се съдите, вашата дума срещу тяхната, хубаво е да имате и свидетел/и. Хамалогия и нерви са, лошото е 4е те са отгоре а вие отдолу, ина4е найш как се лекуват лесно. Правете видеозаписи, мисля 4е са доказателство. МОжете да ги осъдите, делата се протакат де, обещетението ще е сумата от 300 до 550 ?, плаща който изгуби, оба4е незнам дали тав ще ги спре. Баси лудницата 
и да си поговорите като зрели хора (въпреки, че съдейки по това, което правят май този вариянт ще отпадне 
). Другият вариянт е наистина да ги запишете, да говорите и с другите обетатели на сградата и да заведете дело. Имате някакъв шанс според мене първо, защото сте отдолу и второ, че има расизъм в отношението им (тук бая се стряскат само като им подметнеш за това). Но преди делото е хубаво една, две жалби към полицията за психически и шумов тормоз за да им влезнат досиенцата.........
С хиляда увещания ме склониха да не ходя в участъка да подавам писмено оплакване,но явно подейства,защото мадамата се изнесе точно след месец,а беше тормозила хората години наред,преди ние да се появим.Според мен е най-добре да направиш същото,докато те не те изпреварят,после може да ти полужи като доказателство при евентуално дело. 