Брак с чужденец

ще взема да направя забележка на мъжа си/чужденец/ , той редовно назовава  свекърва ми "мама", а  мамата е 92 -годишна невероятно стилна жена /не си представяйте някоя баба с подаващ се некролог от джоба с оглед годините/.

има ги всякакви-и българи, и чужденци. до възпитание е, и семейна среда. битието точно определя  

това съм го  чувала, ама с варианта вместо бай ти ганя, италианец на негово място 

  Винаги са ми били интересни италианците.Казват,че имат подобен на нашият темперамент.И искам да попитам JAEL така ли е?!
А колко ми харесва езикът им...Мечтая си да го науча,но не знам как да започна.

Аз мисля,че е важно хората да се обичат и да си правят компромиси,а не да се гледа кой от каква националност е.Но винаги са ми интересни смесените бракове.Разбира се,гледам с добро око на тях.

neli mar4, наистина имат общо. В много отношения (за съжаление, не само положителни) в Италия се чувствам като у дома си Има и доста разлики, естествено. Примерно ако мъж в Бг показва чувствата си (плаче, прави романтични изпълнения), обикновено или е пиян или автоматично става лигльо или женчо, даже за жените. Италианците не си правят такива проблеми, което на мен лично (в разумни граници) ми харесва

Омъжена съм за чужденец от 13 години. Живяли сме и в неговата страна, а последните 6 години сме в България. Докато бяхме там, разликата между тамошните мъже и нашите ми се струваше огромна. Но сега като сме в България, сякаш мъжа ми взе да "прихваща" от нашите по нещо Разлика има в някои неща само, не мога да кажа, че всичко е различно. Говоря от моите наблюдения. Според моя мъж, баби и дядовците не са длъжни да гледат децата. Ако искаш да излезеш - наемаш си детегледачка. Странно му е това съжителство с родителите след като се завърши училище. Ако искаш дискотека - почни почасова работа за джобни Не знам дали това е поради факта, че е чужденец или заради това, че се грижил сам за себе си от както е навършил 15. Абе, мъжете са си мъже... От къде е няма значение, все ще те ядоса и няма да те разбере

Теми като тази винаги са ми весели.

Мъжът ми е чужденец.
Преди него съм имала и други гаджета,няколко чужденци/съвсем различни националности/,няколко българи.
Зависи от хората.
С някои си допадаш от пръв поглед,все едно сте израсли заедно, с други,дето сте живели врата до врата все едно от различни планети сте паднали.

Наистина,смесените бракове са интересни-никога не ти е скучно.
Но за човек,който не умее да проявява разбиране към чуждата култура,не обича да учи чужди езици,не може да живее далеч от братя,сестри и родители,не може без ракия,салата,тиквеник и пача,няма чувство за хумор и не умее да създава приятелства след 20-тия си рожден ден,родните ширини са единствения истински дом.


Преди да се оженя за мъжа ми най-искрено му заявих,че ако толкова държи да се ожени за мен трябва да е наясно,че не се женя за майка му и баща му,не мога да живея без да си доставям определени удоволствия и готвенето и размахването на парцала не са мисията на живота ми.Той се съгласи.Живеем щастливо.

Зълва ми е омъжена за австриец, разликата в манталитета е огромна. Но има и италианска кръв, която също много му личи

Имам приятелка женена за италианец.Казва че италианците много слушали майките си. За тях майката е свещена, мадона едва ли не. Което много я дразни но..кво да прави, търпи си го.А и казва че италианците задължително имали любовници. И това го търпи..

Зависи от конкретния човек.

В чужбинския има доста теми на подобна тематика. И повечето мами споделят там, че като се влюбват, не гледат дали е българин или чужденец.
Тези теми винаги са били странни за мен. В ежедневието хич даже не се и замислям, че съпругът ми е чужденец. И какви били италианците, поляците или арабите. Щом този някой си е намерил своята половинка и се чувстват щастливи заедно, има ли значение дали е наш или ваш?............

И аз съм имала различни по продължителност и вид отношения с чужденци.
С руснак, с холандец, с французин.
Единствено може би с холандеца не се разбирахме добре.
Не знам дали защото манталитетът на всичките е такива, или той си беше такъв по характер, но имаше доста неща, които ме дразнеха.
А може би и защото беше ама наистина много по-голям от мен.
С руснака и французина се разбирах перфектно, по други причини се разделихме.
Ако пак ми хрумне безумната идея да се омъжвам, няма да го избирам по националност, има си други неща, които са важни за мен.
Ако се случи да ги притежава чужденец, ще замина като едното нищо. Или той да дойде, все тая.

И аз като мнозинството мисля че е до човека. Имала съм връзки с три националности освен българската, женена съм за американец (заедно от 3 години). Много добре си се разбираме. Не съм имала културен шок с него, защото възгледите ни за много неща съвпадат (моят и неговият де, не на националностите ни като цяло). Винаги има нещо ново, и за мен и за него, но взаимно се ограмотяваме и според мен така е по-интересно. Никога не съм усещала, че нещо ми липсва с него.

Въпреки мнението ми че това зависи от човека, подкрепям и твърдението че има разлика в манталитета на различните националности. То си е логично - различна култура, история, разбирания. Живея тук от 6 години и половина и наблюденията ми са, че американските мъже уважават жените повече, и ги взимат по-насериозно. Феминизмът си е казал думата. Освен това са по-самостоятелни, и е пълен позор да живееш с родителите си след завършване на гимназия, или поне след колежа. Да доведеш булка в бащиния дом и да живеете с дъртите пък е най-голямото унижение. Такива разлики доста ми допадат 


И аз така си мислех едно време. Но сега изобщо не ми пречи, нито ми е некомфортно. Много е важно до каква степен познаваш езика и колко ти е комфортно с него, оттам вече идва и комфортът да го използваш с близък човек. Когато се запознах с мъжа ми говорех напълно свободно английски от много време, затова никога не съм имала езикова бариера с него. За много неща даже се изразявам по-свободно на английски, защото карах гимназия на английски, после колеж и т.н. Така че, близостта при общуването зависи от това колко близък ти е езика. Ще си призная, обаче, че съм съгласна с теб що се отнася до дете. Не мога да си представя да му загукам на английски. Но кой знае, като дойде момента да имам деца може и това си мнение да променя... Важното е как се чувстваш когато дойде момента, а не какво мислиш на теория.

Аз съм омъжена за руснак, с когото обаче имаме много общо. Трябва да ни чуете как пеем песничката на крокодила Гена, спорим дали Чебурашка е мъжко или женско, разказваме си истории от училище, смеем се на целувките на Брежнев и Тато и т.н.

Същевременно обаче ми е екзотичен, защото има неща от руската култура, които не знам. Много е хубаво така, хем е интересен, хем мога да му метна един виц за Щирлиц и той със сигурност ще го знае.

имам връзка с грък,от 6 год. сме заедно,от 5 год. живеем под един покрив. не бих се омъжила за него!много пъти е идвал в България ,много му харесва ,нашите го боготворят!

А сега де, какво те спира да се омъжиш? Казвали са ми, че гърците са много ревниви, с ОГРОМНО его.