Били ли са ви като деца?

  • 58 288
  • 1 554
  •   1
Отговори
17 ян. 2010, 18:38 ч.
  • Мнения: 32
 Искам да попитам пляскали ли са ви като деца? Това не е някаква клюкарска заинтересованост, а питам с определена насоченост. Разбира се, на който не му е приятно, да не отговаря. Въпросът ми е, не дали сте били обект на физическо насилие и злоупотреба (недай Боже), а дали сте били наказвани с бой при  провинения и пакости.
Интересува ме как всъщност разсъждават хората, които са били пляскани по отношение на възпитанието на собствените си деца. Изпитвате ли неприязън към родителите си за стореното или смятате, че са постъпвали правилно? Простили ли сте им или още таите някакво лошо чувство?

Последна редакция: нд, 17 яну 2010, 19:19 от kremito_

# 1 17 ян. 2010, 18:42 ч.
  • София
  • Мнения: 18 679
Не. Веднъж мама ме напердаши за 18-те години, в които сме живяли заедно, и то не е било кой знае какъв бой, но го помня де Laughing

# 2 17 ян. 2010, 18:43 ч.
  • Мнения: 1 568
Да,няколко пъти ,но веднъж се бях напикала чак!
За шамари не говоря.
Те не се броят.

# 3 17 ян. 2010, 18:47 ч.
  • Мнения: 32
А бихте ли допълнили какво ви е отношението към случилото се и дали възприемате този начин на възпитание за собствените ви деца? Идеята на въпросът ми е по-скоро какво е отношението ви към това, чувствате ли се жертви,с които са постъпили несправедливо, недоволство към родителите, такива неща.   bouquet

# 4 17 ян. 2010, 18:47 ч.
  • Мнения: 145
Баща ми никога не ме е удрял. Беше невероятен човек! Майка ми ми е забърсвала по някой и друг шамар, ама аз бях много дива и се правех каквото си намисля. Но сериозен бой и наказване - не. Затова не мога да си представя, че някога ще възпитавам дъщеря си с бой или ще я наказвам със шамари.  

# 5 17 ян. 2010, 18:50 ч.
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Не. Никога не са ми посягали моите родители. Ние със моят съпруг се опитахме да пренесем тази така да се каже традиция в семейството си. Мисля, че успяхме. Боят не е средство за възпитание. Така мисля аз.

# 6 17 ян. 2010, 18:51 ч.
  • Мнения: 1 568
Цитат на: kremito_ в нд, 17 яну 2010, 18:47
А бихте ли допълнили какво ви е отношението към случилото се и дали възприемате този начин на възпитание за собствените ви деца? Идеята на въпросът ми е по-скоро какво е отношението ви към това, чувствате ли се жертви,с които са постъпили несправедливо, недоволство към родителите, такива неща.   bouquet

Детето ми е на 10 и не знае какво е дори шамар по дупето!
Показвам му всекидневно любовта си.
Като му кажа дори:" ела да ти кажа нещо",
той ми отговаря"че ме обичаш,знам" Joy

На мен ми е оставило отпечатък да,че не съм обичана и въпреки че съм почти на 37 не вярвам че някой ме обича истински и че някога това ще се случи.

# 7 17 ян. 2010, 18:51 ч.
  • Германия
  • Мнения: 240
Майка ми веднъж ми удари един шамар, защото и бях изкарала акъла. Напълно заслужено, не и се сърдя.

# 8 17 ян. 2010, 18:55 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Отнасяла съм по някой шамар от майка ми. Моите деца не ги удрям (освен ако съвсем изгубя контрол- може да се случи 1-2 пъти в годината).

# 9 17 ян. 2010, 18:56 ч.
  • Мнения: 32
Цитат на: Маргало в нд, 17 яну 2010, 18:51
Цитат на: kremito_ в нд, 17 яну 2010, 18:47
А бихте ли допълнили какво ви е отношението към случилото се и дали възприемате този начин на възпитание за собствените ви деца? Идеята на въпросът ми е по-скоро какво е отношението ви към това, чувствате ли се жертви,с които са постъпили несправедливо, недоволство към родителите, такива неща.   bouquet

Детето ми е на 10 и не знае какво е дори шамар по дупето!
Показвам му всекидневно любовта си.
Като му кажа дори:" ела да ти кажа нещо",
той ми отговаря"че ме обичаш,знам" Joy

На мен ми е оставило отпечатък да,че не съм обичана и въпреки че съм почти на 37 не вярвам че някой ме обича истински и че някога това ще се случи.

Всъщност мисля, че Маргало към момента е дала най-конкретния отговор, за което й благодаря. Аз не формулирах добре въпроса си. Въпросът ми е основно към тези, които са били пляскани, защото  не правя статистика, както някои тук сигурно си мислят Wink, а искам да разбера как се чувстват тези, които са възпитавани така. По-нататък ще се опитам да обясня и защо питам, но засега предпочитам да получа повече отговори.

# 10 17 ян. 2010, 19:00 ч.
  • Мнения: 2 133
Майка ми ме е била до посиняване след като ме изключиха от у-ще, заради лошо отношение към една другарка!Не й се сърдя, нито обвинявам!Аз съм голям инат и държа на мнението си и никой не може да ми го промени с каквито й да са доводи.
Гледам щерката се заформи и тя характер, но няма как- ген.Няма да забравя никога думите на майка ми "Да имаш дъщеря и тя да ти прави същите мурафети, каквито ти на мен!".
Баще ми ни е опъвал ушите на двамата с брат ми.

Дъщеря ми съм й удряла по някой шамар като малка.Вече не си позволявам.Сега са разговорите на мода.

# 11 17 ян. 2010, 19:01 ч.
  • Мнения: 1 568
Цял живот съм расла подтисната,самотна и затворена.
Винаги подсъзнателно съм търсела някой ,който да ме измъкне.
Молела съм се за някой ,който да ме обича истински и да ми помогне.
Като вълче-единаче съм.
Последните години обаче животът ме очука и ми даде още нови уроци и започнах да се обичам лека-полека,но се обичам...

# 12 17 ян. 2010, 19:03 ч.
  • Мнения: 114
Цитат на: mimi135 в нд, 17 яну 2010, 18:50
Не. Никога не са ми посягали моите родители. Ние със моят съпруг се опитахме да пренесем тази така да се каже традиция в семейството си. Мисля, че успяхме. Боят не е средство за възпитание. Така мисля аз.
Напълно подкрепям.И при нас беше така,а сега и в моето семейство е по същия начин.

# 13 17 ян. 2010, 19:11 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Удряли са ме. Май повече майка ми - шамар по дупето. Не си спомням баща ми да ме е бил, но той твърди, че го е правил.
Веднъж си спомням как брат ми отнесе боя с пръчка. Предложиха му да избира - точилката или пръчката от пералнята. Баща ми го е ударил само веднъж с избраната от брат ми точилка. Това наказание беше наложено, защото въпреки многократното казване, брат ми беше демонстрирал колекцията златни монети на баща ми, която впоследствие бе открадната от другото момче.
Считам, че наказанието си е било заслужено.
Не се чувствам унизена от това, че съм отнасяла шамар. В повечето случаи е бил заслужен. Като крайно средство, когато вече нищо не помага. Но не си спомням физически наказания след 8-9г. възраст. Явно тогава започва съзнателната възраст, когато идва ред на разговорите.

# 14 17 ян. 2010, 19:18 ч.
  • Мнения: 2 015
Да, удря ли са мен.Не им се сърдя и не тая лоши чувства.Единия пък беше, защото избягах от детската градина.Все за сериозни неща са ме шляпали.Ние сме три деца и предполагам не им е било лесно и на нашите.
Малкия го пошляпвам.Един ден дядо му като му каза, че ще го набие, защото целеше лампата с топка, той отговори:"Добре, ама леко ще ме биеш" Mr. Green.Толкова беше уплашен, чак нямам думи.Днешните и това не ги оправя.Да си призная нашия ни върти всичките на малкия си пръст.Само от баща си се страхува и то само като му повиши тон.Аз викам, приказвам, шляпам, не му говоря и пак нищо.Много баби, дядовци, лели....., май пречат на възпитанието.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата