Покриваме се, щото както казах нещо не сколасвам напоследък.
Едно, че и аз съм като препикано мушкато сутрин (Яниното сравнение ми хареса), после къщата ли, бебето ли, пюрето ли, цеденето ли, пък ако бързаме да излезем съвсем всичко става нагоре с главата. А аз много мразя да ми е разхвърляно и полудявам още повече.
Следобяд към хаоса се прибавя и Ивайла, която иска морков, банан, ябълка, детско, да рисува, да играем на бебе, да пусна детско, да правим кремче и още 100 неща (зодия Близнаци, по 2-3 наведнъж ги прави). След това идва мъжо ми, и двамата го налазват, вечери се правят, мрън-мрън, къпане на едното, другото само се къпе, но крещи някой да му прави компания. После едното заспива почти само с леко реване, на другото му се чете Андерсен, като има претенции към дължината на приказката (съдържанието не толкоз като че ли) и в 23 часа благополучно заспива.
Ние се шушкаме (разбирай подреждане, игра на Диабло, гледане на Хари Потър, щото ни се гледа и т.н.) до 01 часа обикновено, в 1 и 20 също обикновено е първото Калояново събуждане, през нощта се започва едно местене по леглата. Най-често бебето пристига в нашето, а Стоян отива в това на Ивайла с идеята да не заспива там, а само да я успокои, изпишка, да и даде вода.
Но сте добре дошли.