Една красива година измина, откакто Февруарчето направи мама щастлива

Хахахаха, Коте, Венцо е страхотен бонбон! Ще го изям! 

МамаЗ, все се каня да те питам коя книга на Щерева си прочела, дето така те развълнува? Аз съм й голяма поЧИТАТЕЛКА Има много характерен стил и винаги, ама винаги нещата й са много лични (даже на места повече, отколкото е нужно). Последно преди 2 дни прочетох "30 неизивнени" (странно как я бях пропуснала) и горещо ти я препоръчвам 

Толо, мисля, че се сещам за кой текст става дума и май го имам в пощата си. Ако ми остане време днес, ще го потърся.

 Желая ви мързелив ден! 

Добро утро!

Белослава тоя път май няма да се откаже от ходенето... за 2 дни вече обикаля цялата стая, дори навън иска сама...

Имам потвърдителен мейл от МайТойс 
Очаквам до сряда някъде да ми пишат кое и как ще пътува 
Елфи, можеш да ми пратиш мейла си, за да ти препратя кога ще пътуват твоите неща /те предполагам ще са в общия колет/. Миа и Дая - вашите мейли ги имам от по-рано

Добро утро

Днес викам да попиша малко,пък и останах наистина дълбоко трогната от думите ви,особено от тези на Мимето
Не съм търсила такъв ефект-галене не егото ми,ако това си помислите.Естествено,че на всеки му е хубаво като чуе,че е липсвал на някого,но в случая наистина имаше един момент,в който се притесних,че пиша прекалено много безсмислени постове,спамя темата с безкрайно много снимки и в действителност нито давам съвети,нито имам какво кой-знае колко интересно да напиша...Затова реших мъничко да поспра с многото си постове и да пиша тогава,когато имам какво да кажа.Затова само ви четях и когато можех да коментирам-коментирах. Между другото ако щете вярвайте,казвала съм го,но сега се убеждавам все повече и повече,че като не ви пиша все едно има някаква празнина в мене.Незнам защо се получава така.Може би защото никога не съм имала толкова добри познати и приятелки,а сега се чувствам по-близка с повечето от вас.
Както и да е.Отново почнах с дългите постове...

Сега наистина се връщам да ви чета,тъй като най-накрая имам повече свободно време.После ще коментирам.Е,няма да бъда вече актуална,ама важното е,че ще си кажа каквото имам да казвам

И да попитам мамите,дето дЯцата им вече ходят...Преди да проходят имаше ли един такъв период,в който децата ви се пускаха,но стояха на едно място или правиха 1-2 крачки и пак падаха по дупе? Незнам дали ме разбрахте,ама всъщност исках да попитам колко продължи този период? Защото при нас Жорето от 1-2 седмици само това прави-пуска се почти постоянно и стои по около минута прав,но в момента,в който се усети,че нещо "не е в ред" се пуска.Два-три пъти ми е правил по 2 крачки и после пак пада....

И друго-напоследък се позамислих за маниите си...Вашите мании какви са? Кои неща ви карат да настръхвате от кеф и удоволствие?Да чувствате как цялото ви същество лети като се сетите за тях? Кои неща правите с огромно удоволствие и чувствате,че можете да правите или да искате вечно? В какво сте вманиачени?.Естествено тук изключвам децата или семейството...То това си е ясно

Аз после ще ви споделя моите мании...

Запис в новата темичка!

Фокси,мерсаж за темичката    За пускането - Белослава проходи светкавично от момента в който се пусна сама.Иначе преди това ходеше само хваната за ръчичка или подпирайки се по мебелите.Така,че очаквай Жорето да проходи скоро.Дано обаче Насето поизчака докато братчето му се стабилизира,че иначе ще станеш разногледа  Това в кръга на шегата,разбира се.Когато проходят тогава!Със сигурност ще ти е много трудно в този период самичка,но ти ще се оправиш 

Ганич,аз пък да си кажа,че веднага познах,че виждам Мила и Алекс на снимките,може би продиктувано от това,че беше писала,че им правите снимки в часа на раждането и на двамата  и още други такива много готини идейки.Така че,се разтопих от кеф като видях Мила облечена като батко си.И после като прочетох поста на Гал бях сигурна че не греша  А разликите се откриват - особено в очичките и погледа 
И сега обаче ако наистина се окаже,че не е така ще умра от срам 

Миме,снимките от срещичката са страхотни!Абе прекрасни са ни децата и тъй то 

Коте,и аз искам такъв масааааааж!Личи му на Венци,че се размазал от кеф.

Аз пък да питам за зъбките - как се мият?Т.е как се изплаква устата на детето после с водичка?

И още нещо - задължително ли е детето да ползва гърне,за да отиде на ясла?

Джордж Гарлин

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи нещ,. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло, и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя на вдишванията, а с моментите, които спират дъха ни.

Толо, това е текстът ,който търсиш.

Деска,   дано намерте разрешение.

Днес най-накрая ще ходя да гледам Аватар. Дано не ме разочарова, след толкова много позитивни оценки.

За снимките, които Гея пусна, залагам, че са на двамата сладурковци.

Деси, кога ще ходии да гледаш Аватар? И на мен много ми се гледа, ама няма с кой

Добър ден от мен!!!
Момичета,благодаря Ви за хубавите пожелания,които ми отправихте за Рождения ден,направихте  празника ми още по-красив и се почувствах поласкана от вашето внимание.
Не ходихме да празнуваме никаде,бяхме в къщи с децата,даже с милото се разбрахме и подаръци да няма,но той ме изненада приятно с голям букет от рози и парфюм.По-късно ще пусна снимки,че сега чакам брат ми с децата.
•● foxy81 ●• ,за прохождането и Вики прави като Жорето,по две-три крачки и после сяда на дупе,така е от 1-2 седмици и нищо повече.Лора на времето проходи може би след месец,след този етап.
За нещата,които ми доставят огромно удоволствие е да правя подаръци на моите близки и да ги радвам.Обичам,също така да ходя на море и привечер да съзерцавам необятната морска шир,така се отърсвам от всички проблеми и натрупани негативи,забравям реалността и ми се иска там да си стоя вечно.А за маниите..,една от тях, когато бях необвързана със семейство, ми беше да преправям стари дрехи,като аз си измислях мои модели,скъсявах поли,панталони ,шиех други ръкави ,мъниста или пък отшивах...По едно време в гардероба ми намаше дреха ,която да не бях "ремонтирала"...,но сега нямам време . Това ме разтоварваше много и ми доставяше лично удоволетворение.
Гея, на пръв поглед са много еднакви дечицата,но като се загледах имат разлика.Като цяло са сладури и двамата.Това е идея да ги сравня и аз моите палавници на една и съща възраст.

Деси,текста е просто....колкото тъжен,толкова и истински и вдъхновяващ...
Лори,на патерички ти честитя рождения ден Само хубави неща да ти се случват в живота занапред
Моите мании са няколко,но най-много се открояват три и са неща,от които не мога да се откажа: татуировките,строенето и обзавеждането на къщи и снимането...
И сега да се дообясня...
Татуировките-имам една,но искам още..Е,не на цялото тяло,но искам поне още 2-3.Сегашната ще си я оправям и уголемявам..От рамото смятам да ми премине към плешката...После ако намеря подходяща снимка на това,което искам ще ви пусна.Иначе искам татуровка и отзад на врата,на стъпалото отгоре и по цялата дължина на гръдния кош отстрани..ама едно обяснение вкарах
Къщите-може да ви стане смешно,но играя на една игра "Симс".Може би сте чували...В нея си правиш квартал,сториш и обзавеждаш къщи,правиш си семейства и буквално ги отглеждаш...Е,аз не играя на играта в истинския смисъл на думата,а най-огромно удоволствие ми прави онази част със строенето и обзавеждането...с всичките му подробности...И не е само играта...По принцип още от малка си правих скици на апартаменти-как биха изглеждали,местоположение на стаите,мебелите...Имах и една програма,с който пак строях жилища и после си ги разглеждах в 3Д формат...
Снимането-мечтая да имам хубав фотоапарат и да снимам..много и всичко.Искам да запечатвам такива моменти и неща,които да говорят без думи,когато погледнеш снимката...Обожавам да снимам...

А имам и една мечта..много голяма...да посетя поне веднъж в живота си Щатите.По принцип искам да отида и в Бразилия и в Япония,но САЩ като че ли най-много ме изкушава..

Сори ако съм ви отегчила с маниите си,но това са трите неща,от които никога не мога да се откажа ,а и не искам...

Миленка,той Жорето си ходи без проблем хванат за мебелите и се пуска ,но стои на едно място.Явно още го е страх или не се сеща да направи крачки..А Наско засега изобщо няма намерение да се пусне И той се движи с опора,но го е страх да се пусне.Така че явно ще прохождат един по един..

Гея,в първия момент не разбарх,че снимките са всъщност на Алекс и Мила,но после като прочетох за разликите и се досетих Ако не го беше написала хич нямаше да се сетя..

Толо, двамата са, двамата
Миленка, не си сбъркала, ама идеята е да се познае кой кой е
Фокси, моите мании не знам колко са, но със сигурност фотографията е най-голямата. Аз съм както казва мъжа ми безумна И съм като картечар на акция Обожавам да пътувам, тогава пускам и другата си мания в действие А другото е киното и книгите. Обожавам да чета и да гледам.

Гея, то мойто малко след дъжд качулка, ама и аз ги разпознах мишоците  
Първо, си помислих колко прилича Мила на Алекс с тези момчешки дрешки, но после забелязах, че има разлики. Например като сравним с аватара ти, а и две по две са снимани на различно място и цветовете са различни, по-старите са по-бледи.
Страхотна идея, обаче  

Вержи, Плами имаше такъв момент със стоенето права на едно място и правене на 1-2 крачи, а после се пускаше на колене. Не мога да ти кажа обаче колко време продължи, тия неща не си ги записвам, но пък изведнъж тръгна да прави повече крачки. Аз мислех, че ще прави 3-4, после 5-6, но не - направо тръгна да ходи, и въпреки паданията не се страхува.

Аз мании май нямам, поне не мога да откроя нещо от любимите ми неща, много съм безлична  

Наде, благодаря за доклада 

Маринка, взехме билети за днес от 19 часа в Арена Младост. Ако имаш желание заповядай
Може да ми звъннеш, за да се разберем нещо ако се решиш. Аз след малко отивам на фризьор и няма да мога да прочета какво си отговорила.

Гея и аз да си кажа предположението:
2те снимки от ляво са на Мила, а от дясно на Алекс. Спечелих ли голямата награда? 
За маниите - незнам да ли е точно мания, но сутрин обичам да седна да изпия едно нес кафе с мляко на спокойствие, да порова в нета и форума. Ако не го направя не мога да си започна деня. Правя го дори ако трябва да стана много рано.
Пазаруването също, но умерено, но то на кой ли не е. И аз обичам лятото, морето, почивките.......

Деси, по диагонал са Горе ляво и долу дясно - Мила, обратните - Алекс

Близо бях... 
Аз пък си мислех, че ги правите и на едно и също място снимките. Където е сниман Алекс, после и Мила там сте снимали. И точно си мислех как си си играла да подреждаш едни и същи играчки и да обличаш една и съща блуза (ти или който държи Мила)....
Няма спор, наистина много си приличат.... Готино беше.....

Фокси, хубаво се сети за маниите. Май е излишно да казвам, че една от маниите ми е форума и вие, момичета   Другото абсолютно безулсовно е Коледа и всичко свързано с нея. После се нареждат четенето на книги (предимно класика) и библиотеките, "Отчаяни съпруги" и "д-р Хаус" (срам не срам   ), онлайн шопинга (тези от Некст нямат сърце - само им вижте детските дрешки от новата колекция   ). Ау, а пък обувките са ми такава страст (с токчета, с връзки, задължително цветни, само едни черни имам и толкоз) - въздържам се за себе си и нямам Бог знае колко чифта, ама за детенце не знам   Последната "мания", за кяото се сещам сега, са детските игри - пъзели, конструктори, образователни игри, черен петър и т.н. Малко детинско, нали? Ама нямам търпение Дарчо да порасне мъничко и да почвам да я тормозя да си играем  

Добре, че сте вие, мацки, та да разпусна малко от учене, че иначе съвсем ще се сбъркам. Хайде, докато диваненце и татко й ги няма отивам да