за детските приказки и мечти........

# 45 28 ян. 2010, 20:41 ч.

Мнения: 359

Цитат на: veselinap в пн, 04 яну 2010, 11:52

И в тази насока ... мечтаех да съм принцеса Лиа (от първите серии)... bowuu

И аз така! Joy

И за елфите също - само дето тогава им казвахме феи. Сериозно възнамерявах да стана магьосница! Laughing

Е, в краен случай, пришълка от космоса (по едно време беше много "фешън")!

# 46 28 ян. 2010, 20:59 ч.

Мнения: 59

Мечтата ми е била постоянно да запазя щастливият си, охолен, безгрижен, усмихнат живот. Мислех си, че рано или късно приказката ще свърши. Незнайно защо мислех, че и няма да изглеждам толкова добре за дълго, мислех си, че възрастта ще ми се отрази неблагоприятно. Исках все повече забавления и повече приятели. С години изживявах с най- голямо удоволствие тази си развиваща се мечта. Започнах и да си избирам и да пътувам до различни страни и с всяко ново място имах все повече и повече желание да пътувам. В последствие сред мечтите ми се оказа и образованието. Детството е дало само някаква основа на мечтите ми, които са се доразвили в последствие. За замък и принц не съм си мечтала в детските години, те се оказаха в моята реалност.

# 47 28 ян. 2010, 22:59 ч.

София
Мнения: 7 209

Пфу, аз пък като дете си мечтаех да получа Нобелова награда.
Не ме огря.

# 48 28 ян. 2010, 23:11 ч.

Мнения: 3 641

Аз като си помисля какво мечтаех, не като малко дете де...Да съм шпионин към ЦРУ. Да се занимавам с важни и опасни мисии по света. hahaha

Да пътувам...Не съм си мислила за сватби, булчински работ и др .неща

# 49 29 ян. 2010, 10:54 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Ха-ха *Jeny* Grinning

и аз мечтаех да съм шпионин. Освен това мечтаех да съм лекарка.

# 50 29 ян. 2010, 11:04 ч.

Мнения: X

Аз ходех на музикална школа - заведоха ме още петгодишна - беше на гърба на едно читалище и си спомням, как преди да почне урока се мотаех и излизах на сцената в голямата празна зала. Не знам какво си мечтаех, но си спомням миризмата на сцената и сега. Абсолютно вярвах, че ще стана велик музикант. Сега и през ум не би ми минало.
И изобщо мечтите ми като дете нямаха форма - с еди-кой-си, еди-къде-си във времето и пространството (мъж, почивки, море - както авторката), а бяха страсти - страст по рокли, страст по водата, страст да отида някъде и да ми се възхищават Simple Smile

- затова и не знам дали нещо се е изпълнило. И даже и сега съм такава - щастлива съм, ако някаква страст бъде удовлетворена Simple Smile

# 51 29 ян. 2010, 11:19 ч.

Мнения: 1 615

Хм... тази тема + един разговор от вчера ме накараха да се замисля... Всъщност, аз и до днес си падам фантазьорка, но винаги - от съвсем малка, съм имала съвсем реална представа за възможно и невъзможно, така че не съм си мечтала явно за невъзможни неща. Да си фантазирам мога на воля и днес - с повод и без повод Simple Smile

Но това е друго. Обаче... има 2-3 неща, за които се сещам, че съм си пожелала някога в живота си - от все сърце, със или без конкретна причина. Не мечтала, а наистина пожелала. И те, струва ми се, са ми се случили. Дали би могло и по-добре - не знам, ама и така ме правят много щастлива Simple Smile

На предишната страница писах, че съм мечтала за дъщеря. Май не е докрай вярно. Даже не съм си я пожелала. По-вярната формулировка сякаш е, че винаги съм живяла с абсолютната и пълна увереност, че ще имам дъщеря... Simple Smile

# 52 31 ян. 2010, 00:53 ч.

Мнения: 85

Нито една детска мечта не ми се е сбъднала.То няма и как да стане.Примерно мечтала съм да полетя в космоса Laughing

Другите са също толкова нестандартни мечти.Далеч съм от представата за всякакъв приказен живот.По скоро сива и към днешна дата мрачна реалност.

Причина:

Причина: