Напрежение у нас..

  • 3 611
  • 44
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 4 458
Добре ама аз никъде не чух : сина ми каза..., сина ми прецени, реши, предложи...
Оставам с впечатлението, че очаквате от детето да се примири с положението без никой да го пита как той се чувства. Това се опитвам да ти кажа.

# 16
  • Мнения: 7 325

"А коментара на сина ми е:"Просто не я понасям /става въпрос за момиченцето/ и не ме карай да я приемам,тя не ми е никаква."  ooooh!

Ох Солей това ми е много познато, но не беше само ревност. При нас картинката е - две деца с малка възрастова разлика възпитавани по коренно различен начин. Моят син ( като по голям ) не можеше да приеме нейното държание и поведение. А разликата им е само две години. За да не се изнервя той, и за да не бъде увиквана непрекъснато тя ( от него ) реших, че е по добре да не ги събираме заедно. Един ден ще пораснат и нещата ще си дойдат на мястото.
И при нас е имало " ..... синът ми това .... дъщеря ти онова ..... " неизбежно е.
А относно разялата с приятеля ти - помисли си - рядкост са мъжете които биха гледали чуждо дете.

# 17
  • Не от София.
  • Мнения: 2 308
Добре ама аз никъде не чух : сина ми каза..., сина ми прецени, реши, предложи...
Оставам с впечатлението, че очаквате от детето да се примири с положението без никой да го пита как той се чувства. Това се опитвам да ти кажа.
Киара,първо да ти благодаря за дейното участие в темата.Помагаш ми много с диалога,който поводихме последните дни   bouquet
Второ-детето е питано многократно.Той НЕ желае да има срещи с нея.Или поне да са много редки.Смятам наистина да се съобразя с него,още повече тези срещи наистина не се налагат толкова често,даже са и сравнително редки.Последният път го предупредих,че ще идва и това стана след неговото "великодушно разрешение".Това не попречи след това пак да се сдърпат,де  Rolling Eyes
Явно наистина е въпрос на време.А ние не бързаме,така чеее... Peace
  bouquet

# 18
  • Не от София.
  • Мнения: 2 308
Ох Солей това ми е много познато, но не беше само ревност. При нас картинката е - две деца с малка възрастова разлика възпитавани по коренно различен начин. Моят син ( като по голям ) не можеше да приеме нейното държание и поведение. А разликата им е само две години. За да не се изнервя той, и за да не бъде увиквана непрекъснато тя ( от него ) реших, че е по добре да не ги събираме заедно. Един ден ще пораснат и нещата ще си дойдат на мястото.
И при нас е имало " ..... синът ми това .... дъщеря ти онова ..... " неизбежно е.
А относно разялата с приятеля ти - помисли си - рядкост са мъжете които биха гледали чуждо дете.
Едно към едно описваш нашата обстановка. ooooh! От моята си камбанария и аз виждам пропуски в нейното възпитание,но нали е по-малка /и тя с две години/,па нали е и момиче,па и рядко идва и си затварям очите донякъде.Но щом нещата стигнаха до тук...все пак ще избера спокойствието на собственото си дете,а срещите между баща и дъщеря ще стават навън.
Както си писала и ти-ще се надяваме след време нещата сами да си дойдат на място.Не исках точно така да става,ама...Именно защото малко мъже гледат така чужди деца,ми се искаше и от наша страна ние да приемем неговото дете на 100 %,но не се получиха нещата.. Thinking

# 19
  • Мнения: 4 458

Киара,първо да ти благодаря за дейното участие в темата.Помагаш ми много с диалога,който поводихме последните дни   bouquet


Няма за какво, надаявам се нещата да се оправят по някакъв начин и да успееш да намериш баланса  Peace




А относно разялата с приятеля ти - помисли си - рядкост са мъжете които биха гледали чуждо дете.


100 % подкрепям това мнение/съвет  Peace

Децата ще пораснат и някак ще свикнат с полжението, но ти трудно ще намериш друг като него  Grinning

# 20
  • Мнения: 701
Ако вторият мъж ИСТИНСКИ те обича, то той ще приеме детето ти и неговия характер безусловно.

Децата израстват и поемат по своя път. Децата са егоисти и благодарност от тях никога не трябва да се очаква.

# 21
  • Не от София.
  • Мнения: 2 308
Ако вторият мъж ИСТИНСКИ те обича, то той ще приеме детето ти и неговия характер безусловно.
Аз знам,че ме обича и виждам,че е приел детето.Дори е в неизгодна позиция,горкия.Защото.....абе винаги съм се чудила на следната ситуация-значи аз,като родител или пък БНД,си правим забележки на малкия.От мен и наказания има.Пък приятелят ми направи ли забележка,скара ли се и нещо....ми,обръща ми се,гадно ми става..И все ми е на устата да му кажа-"Ми,да,не е твое дете,затова му се караш.."
Пък не съм права,знам...
Еййй,сложна работа,ви казвам,момичета!Сложнаааа..... Thinking

# 22
  • Мнения: 4 458

Пък не съм права,знам...


Добре, че си го знаеш иначе веднага да съм те нахокала  Grinning

Според мен, когато едно дете живее с двама родители, било то биологични или не то и двамата имат еднакви права във възпитанието му! БНД в случая трябва да е този който да се съобразява с вашите решения и методи на възпитание! Пък който ще да ме плюе  Whistling

# 23
  • Не от София.
  • Мнения: 2 308
Според мен, когато едно дете живее с двама родители, било то биологични или не то и двамата имат еднакви права във възпитанието му! БНД в случая трябва да е този който да се съобразява с вашите решения и методи на възпитание!
Абсолютно е така! Peace
И защо тогава реагирам неправилно?!Сякаш само биологичния баща е способен на чувства /ние пък поне знаем,че това хич не е вярно!/, "чуждият" само да го обгрижва и дотам...Имам чувството,че тази реплика ще ме преследва цял живот-"Не е твое дете." Tired

# 24
  • Мнения: 4 458
Може би ако погледнеш от друга страна ще ти е по-лесно  Thinking  Помисли си как осиновителите приемат напълно чуждо дете и го обгрижват и възпитават. Помисли над това, че докато ти разделяш на мое и твое, сина ти няма да приеме този мъж като авторитет и няма да сте истинско семейство. Дали не е добра идея да поговориш с приятеля ти по въпроса  Thinking да видим той какво мисли.

# 25
  • Не от София.
  • Мнения: 2 308
Помисли си как осиновителите приемат напълно чуждо дете и го обгрижват и възпитават.
Не бях поглеждала от тази страна,наистина.Винаги съм вярвала,че тези хора обичат истински децата,които са осиновили.По простата причина,че са ги отгледали!Хм... Thinking
Помисли над това, че докато ти разделяш на мое и твое, сина ти няма да приеме този мъж като авторитет и няма да сте истинско семейство.
Този факт си е налице. Thinking Но пък приятеля ми е една мека Мара,оттам е проблема.
Дали не е добра идея да поговориш с приятеля ти по въпроса  Thinking да видим той какво мисли.
За това дали приема детето ми ли?Че той ми се разсърди последния път,когато го "обвиних",че не е баща на детето ми и че не му пука за малкия.Каза ми,че съм обиждала с тези думи,че е живял повече със сина ми,отколкото с неговото си дете и трябвало да е последния изрод ако не се е привързал към него.
Абе вече май мисля,че трябва да седнем тримата и да си изясним някои работи!!Само да си подредя мислите.... Blush
Киара....  bouquet

# 26
  • Мнения: 4 458

Дали не е добра идея да поговориш с приятеля ти по въпроса  Thinking да видим той какво мисли.
За това дали приема детето ми ли?

Не  Naughty
За това как ти се чувстваш и какви мисли ти се въртят в главата.... Всъшност ще те цитирам  Mr. Green



.....Пък приятелят ми направи ли забележка,скара ли се и нещо....ми,обръща ми се,гадно ми става..И все ми е на устата да му кажа-"Ми,да,не е твое дете,затова му се караш.."
Пък не съм права,знам...




И защо тогава реагирам неправилно?!Сякаш само биологичния баща е способен на чувства /ние пък поне знаем,че това хич не е вярно!/, "чуждият" само да го обгрижва и дотам...Имам чувството,че тази реплика ще ме преследва цял живот-"Не е твое дете." Tired


 Hug

# 27
  • Не от София.
  • Мнения: 2 308
С тези мои мисли  трябва сама да се справя май.Проблема си е изцяло в моя телевизор.Непрекъснато сравнявам и се измъчвам-как гледа неговото дете,как гледа моето....,как се кара на неговото,как на моето....,как гушка неговото,пък гушка малко моето....Някакъв ужас е,ти казвам...Все едно пък аз се въртя около неговото,та да искам фантастики от него.Че ние дори като живеехме с БНД,детето не получаваше повече внимание,отколкото сега.
Няма смисъл да говоря с приятеля,наистина.Той,милият дава всичко от себе си...

# 28
  • Мнения: 306
Kiara, много те бива...  bouquet

# 29
  • Мнения: 7 325
Вторият мъж на една майка рядко става баща на децата и, особено ако създателя им има някакво присъствие в живота им. Вторият мъж рядко ще заобича едно чуждо дете така както обича своето собствено. Вторият мъж не би гушкал чуждото дете така както майката го гушка. Но .......... всичко това не пречи на втория мъж да бъде един добър родител. Не му пречи да го заведе в парка да играят футбол, да му даде правилен съвет в кофти ситуация, да обсъждата новата компютърна игра, да гледат заедно " Аватар", да се уважават взаимно. Много е важно ние майките да оценяваме отношението което тези мъже дават на нашите деца. Вярно е, има моменти в които те се поскарват или изискват, но това е в реда на нещата. Не е редно да следим действията на мъжете си под лупа, застанали като орлици над децата си, и най малкото което ни накриви да предизвиква буря в отношенията ни. Моят съпруг, мисля че и твоя приятел не заслужават това. Солей, ние имаме синове, те имат нужда от модел за подръжание и май е по добре мъжете ни да се държат с тях като с равни ( мъже ). И нещо не по малко важно, ние даваме ли такова отношение на техните деца каквото дават майките им. Аз купувам на неговото дете дрехи обувки играчки с голямо желание, но не мога да кажа че я обичам като свое дете и мъжът ми не изисква от мен нещо различно. Просто трябва да сме по търпеливи, да си затваряме очите когато Те правят заслужени забележки и ще живеем по добре.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт