Привет,
Регистрирана съм, но ще пиша като нов потребител, не за друго, ами защото разбрах, че мои познати редовно ми следят публикациите тук и после коментират надълго и широко със Сульо и Пульо.
Е, няма да им дам този кеф тоя път.
Сега по същество.
От 8-9 месеца съм в чужбина, повече заминах от авантюризъм и любопитство май, отколкото заради официалната версия- усъвършенстване на езика.
В България имах добре платена работа, въпреки че като чета в някои теми -се оказва, че вече и това не е много.
В момента в чужбина пак не взимам малко за стандартите на държавата, но България ми липсва много, бившите колеги и приятели- тоже.
Когато говоря за бившата си фирма, я споменавам като "моята фирма", без да се усетя ... дори пред настоящите си работодатели.
А настоящите ми работодатели ме демотивираха още отсега, понеже като стана дума за възможност за израстване и прехвърляне в друг отдел, отговора беше, че предпочитали хора с роден език и не се ценeли полиглотите.
Сега в бившата ми фирма в България отварят нови места и отдели и моите бивши колежки подпитали в HR и шефовете за мен. Отговорът бил, че съм била ценен кадър, а и съм напуснала при отворени врати, така че нямало никакъв проблем.
Но мен нещо ме възпира да кандидатствам ... знам, че са глупави предразсъдъци и че не трябва да плащам данък обществено мнение, но не мога да не си представя коментарите и чувството, че съм looser.
Има ли някой, попадал в подобна ситуация като мен?
Регистрирана съм, но ще пиша като нов потребител, не за друго, ами защото разбрах, че мои познати редовно ми следят публикациите тук и после коментират надълго и широко със Сульо и Пульо.
Е, няма да им дам този кеф тоя път.
Сега по същество.
От 8-9 месеца съм в чужбина, повече заминах от авантюризъм и любопитство май, отколкото заради официалната версия- усъвършенстване на езика.
В България имах добре платена работа, въпреки че като чета в някои теми -се оказва, че вече и това не е много.
В момента в чужбина пак не взимам малко за стандартите на държавата, но България ми липсва много, бившите колеги и приятели- тоже.
Когато говоря за бившата си фирма, я споменавам като "моята фирма", без да се усетя ... дори пред настоящите си работодатели.
А настоящите ми работодатели ме демотивираха още отсега, понеже като стана дума за възможност за израстване и прехвърляне в друг отдел, отговора беше, че предпочитали хора с роден език и не се ценeли полиглотите.
Сега в бившата ми фирма в България отварят нови места и отдели и моите бивши колежки подпитали в HR и шефовете за мен. Отговорът бил, че съм била ценен кадър, а и съм напуснала при отворени врати, така че нямало никакъв проблем.
Но мен нещо ме възпира да кандидатствам ... знам, че са глупави предразсъдъци и че не трябва да плащам данък обществено мнение, но не мога да не си представя коментарите и чувството, че съм looser.
Има ли някой, попадал в подобна ситуация като мен?
Ако те ценят като кадър в старата ти работа, защо да си лузър? 
/