Първо забравяш елементарни неща ,после думи и имена. След това забравяш лица. След това забравяш да си вдигаш ципа и накрая забравяш да го сваляш 
Джордж Бърнс
Джордж Бърнс
- Публикувана: 9 дек. 2009, 22:47 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2009, 09:34 ч.
Забравяте ли?? И признавате ли си го??
ох това ми е най-големия проблем...докато отида до магазина списъка съм го орязала на половина,просто не мога да запомня,не е че забравям.Акълът ми изневерява.Все се мъча да се съсредоточа,обаче без успех.Записвам уж някъде нещо,после не помня къде съм записала и става едно объркване.Като отида на доктор и той ми пише рецепта и после като изляза от кабинета съм забравила всичко онова което ми е обяснил,пълна трагедия,а съм на 27.Та си мисля че мозъка ми се пълни с информация и просто изтрива неволно старо инфо за да си направи място за нови попълнения.Понякога това забравяне много ми пречи,з-то пропускам някои важни неща да свърша и се сещам след време,но в повечето случаи е по-добре че мозъка ми изключва иначе ще гръмне 
Хахаха а пък за имена да не говориме,никой не съм запомнила как се казва не само от първия път,нито от втория чааааак може би трети или четвърти.
Хахаха а пък за имена да не говориме,никой не съм запомнила как се казва не само от първия път,нито от втория чааааак може би трети или четвърти.
Аз съм решила за себе си проблема. Записвам си, особенно важните неща, които трябва да свърша.
Да забравям , но пък си признавам.
Забравям, да, и си го признавам. Почти всеки път като гладя, пак се връщам да проверя дали съм изключила ютията - е, всеки път е изключена! Вечер си лягам и по някае време решавам да сляза до кухнята и да проверя котлоните. По сто пъти си проверявам дали съм включила алармата на телефона.... и разни такива работи.
Мадам Мираж
Това,че не виждаш името и аватара ми при дадена тема не значи ,че не е моята
А и зависи на кого съм липсвал и за какво
Това,че не виждаш името и аватара ми при дадена тема не значи ,че не е моята
А и зависи на кого съм липсвал и за какво
Смело признание, ГИЛ.
Да не станеш следващия, който ще се отнесе с жалба до КЗД.
Ама ти си обиграно куче, сигурна съм, че не би жертвал собственото си IP. :lol
Забравям. Преди 5-6 години не можеше да ми се случи нещо подобно. Помнех като слон - събития, случки, срещи, хора, имена...После ме завъртя шайбата - дете, работа, ежедневие, вечно бързане и се почна...Започнах да забравям хора, с които съм се запознала оня ден / всички ми се завъртат в един калейдоскоп и ми стават еднакви; успокоявам се, че заради естетството на работата ми - всеки ден се срещам с нови хора и не е възможно да запомня всички лица, камо ли имена/, срещи и пр. Сраснах се с един тефтер и така контролирах ситуацията 
П.П. Навремето като работех на смени, често заварвах листчето със задачи на колежката, забравено на бюрото. Най-се втрещявах на "почистване на уши" .
П.П. Навремето като работех на смени, често заварвах листчето със задачи на колежката, забравено на бюрото. Най-се втрещявах на "почистване на уши" .
Да. Признавам си и моля, да не ми го натякват и да не ми го повтарят, защото вече се е случило и нищо не може да се промени.
Полседно забравих дъщеря си. Забравих да я взема от детската градина. Имаше един период преди това около седмица я вземаше баща й и него ден просто я забравих, прибрах се вкъщи и пак пратих мъжа ми. Не се оправдавам, обаче мисля, че е нормално, мисля за много неща.
Полседно забравих дъщеря си. Забравих да я взема от детската градина. Имаше един период преди това около седмица я вземаше баща й и него ден просто я забравих, прибрах се вкъщи и пак пратих мъжа ми. Не се оправдавам, обаче мисля, че е нормално, мисля за много неща.
Много рядко забравям и затова се сърдя когато другите забравят. От малка има организация със записване на важните неща, срещи, неща които трябва да се свършат - всичко е по дати и колкото и да ми се смеят всички за тефтера - той ми е най-добрия помощник и в офиса и в къщи... Понякога се случва да забравя - признавам си веднага, извинявам се и отгоре на всичко се чувствам много виновна. Такава съм си - прекалено отговорна та даже ми е трудно, но не мога да се променя.
Забравям, забравям да си изпия и гинкото... Иначе съм се заредила с промишлени дози в къщи...
Миналия ден обикновено с двете деца отивам да училището, оставям синът и после хващаме трамвай, за да отидем до градината. |Оставихме синът и после аз тръгвам да се прибирам към къщи. Дъщеря ми почва да реве, а аз започвам да се карам, че ми писна от глезотии. И тя подсмърчайки " Ама аз не искам да се разхождам, искаааам на градииинаааа!"
Често ми се случва да забравя в кой номер тролей съм се качила и по някое време гледам, че завива не на където трябва... Добре, че спирките са наблизо. Ама то, защото съм се замислила дълбоко. А ааа!
Иначе като забравя мъжът ми, му се карам, че не си записва. А той намръщен "Ми, аз ще забравя да го прочета!"
Миналия ден обикновено с двете деца отивам да училището, оставям синът и после хващаме трамвай, за да отидем до градината. |Оставихме синът и после аз тръгвам да се прибирам към къщи. Дъщеря ми почва да реве, а аз започвам да се карам, че ми писна от глезотии. И тя подсмърчайки " Ама аз не искам да се разхождам, искаааам на градииинаааа!"
Често ми се случва да забравя в кой номер тролей съм се качила и по някое време гледам, че завива не на където трябва... Добре, че спирките са наблизо. Ама то, защото съм се замислила дълбоко. А ааа!
Иначе като забравя мъжът ми, му се карам, че не си записва. А той намръщен "Ми, аз ще забравя да го прочета!"
