Първо се чудя как без никакво притеснение се коментира "вменяемостта" на някого другиго, още със самото заглавие. Разбира се, обсъжданите са посочени в трето лице, множествено число, но това не прави зададения по този начин въпрос да звучи по-възпитано.
Второ, пак се чудя, какво кара толкова много народ, на когото му се е паднала невероятната чест да има и да се грижи за малки човеци, да се концентрира върху носните им секрети, вместо върху други значително по-важни за обсъждане неща.
Чуденката по третата точка пък е свързана с посоката на вектора "мислене" (ако мога да се изразя така... по-математически, де ) А именно, какво ни кара да мислим отвън навътре, а не отвътре навън. Защо си хабим енергията да обсъждаме сополите и морала на другите, вместо да се учим как да се грижим за своето дете, като му помагаме да засили имунитета си.
А, и още една точка има. Тя пък е за всезнайковците, в случая - за дигностиците от разстояние и без диплома.
А, бе, голямо чудене пада!