Чак каране Не,но често спориме за различни неща,най вече за битовизми. Например защо като е пазарувал не е прибрал храната в хладилника а си стои в чантите и чака мен или защо си е събул обувките точно пред вратата. като правим ремонт или трябва да се направи някакво разместване на мебелите винаги спорим,той иска едно аз друго. За по сериозни неща винаги обсъждаме въпроса спокойно.
- Публикувана: 17 ноем. 2009, 15:13 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2009, 11:49 ч.
Карате ли се?
Разбира се че се караме и то за глупости , изнервени сме и всяка дума изречена малко по-така и готово.
Аз не се сърдя такъв човек съм и нещата отминават. Според мен е по-добре да изкараме парата и да се изясним , отколкото да гълтаме и в един момент да разберем че не се понасяме . Но въпрос на гледна точка.
Аз не се сърдя такъв човек съм и нещата отминават. Според мен е по-добре да изкараме парата и да се изясним , отколкото да гълтаме и в един момент да разберем че не се понасяме . Но въпрос на гледна точка.
Караме се почти всеки ден, най-често за глупости.Доста е избухлив, но бързо му минава.
Преди седмица пътувахме за съседния град, скарахме се още преди да тръгнем и по време на целия път си крещяхме един на друг.
Той беше адски афектиран, караше силно и ръкомахаше, мислех, че ще се блъснем някъде.
След няколко часа, нещата се успокоиха, доста неща си казахме, но явно изпуснахме парата и оттогава не сме се карали- поне не сериозно.
Преди седмица пътувахме за съседния град, скарахме се още преди да тръгнем и по време на целия път си крещяхме един на друг.
Той беше адски афектиран, караше силно и ръкомахаше, мислех, че ще се блъснем някъде.
След няколко часа, нещата се успокоиха, доста неща си казахме, но явно изпуснахме парата и оттогава не сме се карали- поне не сериозно.
В началото се карахме повече.
Да имаме различни мнения е едно, не обичам когато за мен или него нещо е важно, а е останало неизговорено.
Когато му се сърдя, всъщност ми е мъчно, че не ме е разбрал.
Когато мълчи, всъщност му е мъчно, че не съм го разбрала.
Опитвам се да му спестявам крайни изказвания, защото освен, че наранявам и мен, и него, променям и мен, и него. А не искам.
Да имаме различни мнения е едно, не обичам когато за мен или него нещо е важно, а е останало неизговорено.
Когато му се сърдя, всъщност ми е мъчно, че не ме е разбрал.
Когато мълчи, всъщност му е мъчно, че не съм го разбрала.
Опитвам се да му спестявам крайни изказвания, защото освен, че наранявам и мен, и него, променям и мен, и него. А не искам.
не, не се караме. никога не ми е повишил глас, нито използвал обидна дума, аз съм по -емоционална. двамата сме доста саркасти4ни, имаме подобно 4увство за хумор и определено, ако има неразбирателство приклю4ваме със смях.
но за неща от рода, защо си оставил 4орапите тук, защо не си измил/а 4иниите и подобни не обръщаме внимание. има по-важни неща в живота.
но за неща от рода, защо си оставил 4орапите тук, защо не си измил/а 4иниите и подобни не обръщаме внимание. има по-важни неща в живота.
Естествено 
Гранде скандали, после много сладки сдобрявания. Даже понякога се караме, само за да може да се излигавим при сдобряване 
Искате ли да ви пресъздам скандала на майка ми и баща ми, който се разиграва всяка вечер от няколко месеца:
Б: - Пак ли!!?!? Боже пак ли?!
М: - Като не ти изнася, не гледай!
Б: - Абе как може да гледаш тая турска простотия?!
М: - Е така, ти как може да гледаш тия тъпи мачове!?
Б: - Аз гледам Левски, не турския национален отбор!
М: - Айде! Тихо, че почва "Перла"
Б: - Не, тая твойта нема да стане, ще си купя друг телевизор!
М: - Както желаеш, тихо сега!
....тука баща ми напуска възмутено бойното поле, качва се при мен, ако съм в къщи изразява гласно възмущение, взима вестника и се качва един час в тоалетната. Точно в 9 се разиграва продължението:
М: **** айде за вечеря...
Б: - Аз няма да ям!
М: - Ама, защо?
Б: - Абе гледай си Мюмюн, мене що ме търсиш?
М: - То свърши
Б: - Ти мене затова ли ме търсиш?! Щото няма кво да правиш вече!?
...точно след 5 минути са се сдобрили, щастливи....до следващия епизод на Перла
Та ние поне не се караме какво ще гледаме (почти де,....)
Гранде скандали, после много сладки сдобрявания. Даже понякога се караме, само за да може да се излигавим при сдобряване Искате ли да ви пресъздам скандала на майка ми и баща ми, който се разиграва всяка вечер от няколко месеца:
Б: - Пак ли!!?!? Боже пак ли?!
М: - Като не ти изнася, не гледай!
Б: - Абе как може да гледаш тая турска простотия?!
М: - Е така, ти как може да гледаш тия тъпи мачове!?
Б: - Аз гледам Левски, не турския национален отбор!
М: - Айде! Тихо, че почва "Перла"
Б: - Не, тая твойта нема да стане, ще си купя друг телевизор!
М: - Както желаеш, тихо сега!
....тука баща ми напуска възмутено бойното поле, качва се при мен, ако съм в къщи изразява гласно възмущение, взима вестника и се качва един час в тоалетната. Точно в 9 се разиграва продължението:
М: **** айде за вечеря...
Б: - Аз няма да ям!
М: - Ама, защо?
Б: - Абе гледай си Мюмюн, мене що ме търсиш?
М: - То свърши
Б: - Ти мене затова ли ме търсиш?! Щото няма кво да правиш вече!?
...точно след 5 минути са се сдобрили, щастливи....до следващия епизод на Перла
Та ние поне не се караме какво ще гледаме (почти де,....)
Б: - Пак ли!!?!? Боже пак ли?!.........................
Трейси, много сладко беше това
представих си го много образно 