Мартин е на самоход от доста отдавна - категорично отказа да се вози в количката, щом проходи стабилно и се почуства уверен - на година и три месеца я махнахме. А периода, когато отказваше количката, беше ужасно изнервящ - той мрънка, върти се, става, тича навсякъде - аз зарязвам количката, търча след него, после пък хем бутам количка, хем дете за ръка 
, та возилото направо си ми пречеше.
, та возилото направо си ми пречеше.И при двете ми деца беше същото - в този период количката определено ми пречеше, а не ми помагаше. С дъщеря ми започнах да излизам за ръчичка (на година и 2 месеца вече нямахме количка), а на синът ми купихме колело - от тези с високите дръжки - много бях доволна. Като му омръзне да се вози е много лесно за бутане с 1 ръка, а с другата го водех за ръчичка (ама той беше и по-мързеливичък от кака си, така, че все пак се возеше в него).
,започва се едно крещене,едни чупки в кръста и до като не слезне на земята не престава - в махалата вече всички на знаят.
) трябваше да тръгнем половин час по - рано. Сега обаче е в такъв период, че взе да и липсва количката и като сме без нея непрекъснато се катери в чуждите колички и иска да се вози 
. Вече 2 месеца излизаме без количка и почти не я нося, но ако трябва да се ходи на пазар тя е задължителна, ще не ще влиза си в количката и си се вози 
