Това го има само в България, никъде другаде по улицата няма жени, които да изглеждат така. Затова пък нали българките са най-красиви 
- Публикувана: 12 ноем. 2009, 12:46 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2009, 11:23 ч.
За плешивите мъже, кривите зъби и различните очи
А така, да си дойдем на косъма, пардон, думата.
Защо, бе, джанъм, не щете да ходите естествено красиви натюр с космати крака и подмишки?!
Защо, бе, джанъм, не щете да ходите естествено красиви натюр с космати крака и подмишки?!
А като се храня и мустаките ми се топят у супата... 
Ама ти откъде знаеш как ходим, може да сме си с косми- коси, мустаци, бради до кръста...
Човек винаги се е стремил към съвършена външност. Просто в различните култури, епохи и среди представите за съвършено са били различни. Днес са доста уеднаквени, благодарение развитието на информационните и комуникационни технологии, и лесни за постигане, заради постиженията на медицината.
Наистина ли "предишните" ви се виждат различни и с индивидуалност. Та те не се различават едни от други. Може зъбите да са различни, но дрехите, прическите, грима, обувките... Наскоро гледах филм с Джулия Робъртс - учителка в девически колеж след войната. Та аз така и до края не успях да ги различа и припозная девойките. Ами мъжете с техните костюмчета и вратовръзки!? Ами тупираните и лакирани коси с подвити навън краища на 50-те. Ами минитата на 60-те, дългите пуснати коси на 70-те, максито и подплънките на 80-те... Униформеността днес е в пъти по-малка от всички предишни.
Наистина ли "предишните" ви се виждат различни и с индивидуалност. Та те не се различават едни от други. Може зъбите да са различни, но дрехите, прическите, грима, обувките... Наскоро гледах филм с Джулия Робъртс - учителка в девически колеж след войната. Та аз така и до края не успях да ги различа и припозная девойките. Ами мъжете с техните костюмчета и вратовръзки!? Ами тупираните и лакирани коси с подвити навън краища на 50-те. Ами минитата на 60-те, дългите пуснати коси на 70-те, максито и подплънките на 80-те... Униформеността днес е в пъти по-малка от всички предишни.
Човек винаги се е стремил към съвършенна външност. Просто в различните култури, епохи и среди представите за съвършено са били различни. Днес са доста уеднаквени, благодарение развитието на информационните и комуникационни технологии, и лесни за постигане, заради постиженията на медицината.
Наистина ли "предишните" ви се виждат различни и с индивидуалност. Та те не се различават едни от други. Може зъбите да са различни, но дрехите, прическите, грима, обувките... Наскоро гледах филм с Джулия Робъртс - учителка в девически колеж след войната. Та аз така и до края не успях да ги различа и припозная девойките. Ами мъжете с техните костюмчета и вратовръзки!? Ами тупираните и лакирани коси с подвити навън краища на 50-те. Ами минитата на 60-те, дългите пуснати коси на 70-те, максито и подплънките на 80-те... Униформеността днес е в пъти по-малка от всички предишни.
Наистина ли "предишните" ви се виждат различни и с индивидуалност. Та те не се различават едни от други. Може зъбите да са различни, но дрехите, прическите, грима, обувките... Наскоро гледах филм с Джулия Робъртс - учителка в девически колеж след войната. Та аз така и до края не успях да ги различа и припозная девойките. Ами мъжете с техните костюмчета и вратовръзки!? Ами тупираните и лакирани коси с подвити навън краища на 50-те. Ами минитата на 60-те, дългите пуснати коси на 70-те, максито и подплънките на 80-те... Униформеността днес е в пъти по-малка от всички предишни.
Е писала съм съвършена външност, де 
Нали си говорим за днешните моди - залитането по пластичните операции, обезкосмяването, изрусяването и естетичната стоматология.
Последното всъщност не е само до хубост. Кривите зъби затрудняват дъвкането, увреждат венците, възпаляват костта и накрая става лошо
Нали си говорим за днешните моди - залитането по пластичните операции, обезкосмяването, изрусяването и естетичната стоматология.Последното всъщност не е само до хубост. Кривите зъби затрудняват дъвкането, увреждат венците, възпаляват костта и накрая става лошо
Хм, аз съм точно такъв червенокосо-луничав типаж, като този, за който писахте по-горе.
Като дете дълго време този факт ме притесняваше, после пък взех, че много се харесах.
Или по-точно се почувствах безкрайно доволна, че не изглеждам като другите, понеже все пак червенокосите не са особено разпространени по нашите ширини.
Та исках да кажа, че това ми усещане се превърна в нещо като философия, заради която просто онемявам от учудване, когато разни групи хора се привеждат в шаблонно-красив вид, ликвидиращ напълно всякакви индивидуални белези.
Някак все едно това се случва абсолютно извън моя свят, понеже всичките ми приятели и познати са точно нормални хора, на които не би хрумнало да си пъхат ботокс по лицето.
Като дете дълго време този факт ме притесняваше, после пък взех, че много се харесах.
Или по-точно се почувствах безкрайно доволна, че не изглеждам като другите, понеже все пак червенокосите не са особено разпространени по нашите ширини.
Та исках да кажа, че това ми усещане се превърна в нещо като философия, заради която просто онемявам от учудване, когато разни групи хора се привеждат в шаблонно-красив вид, ликвидиращ напълно всякакви индивидуални белези.
Някак все едно това се случва абсолютно извън моя свят, понеже всичките ми приятели и познати са точно нормални хора, на които не би хрумнало да си пъхат ботокс по лицето.
Наистина ли "предишните" ви се виждат различни и с индивидуалност.
Не знам каква е тая апокалиптична склонност да се мисли, че сега е най страшно, разсипия и упадък като за последно, тея преди нас така, а ние иначе
Ама нека, то сега големите цици са толкова много, че ние с малките сме деликатес
Стремежа към перфектен външен вид и опитите на всяка цена да се постигне (предимно от млади хора, но и от доста изтрещели лелки с пари, които не могат да приемат хода на живота с неговите последици) за мен е пример колко лесно се поддава човек на манипулация. Всичко това е насадено от списания и реклами на перфектни тела с перфектни лица, които в живия живот са толкова обикновени като всяка една от нас, че никой не би ги различил в тълпата. От всяко списание и реклама се внушава, че това или онова ще ни направи слаби, красиви, руси, с бели зъби и буйни коси, с безкрайни крака и почти съвършени. И когато някой твърде много вземе, че повярва в чудеса, светът започва да не му харесва такъв какъвто е - истински. А на себе си започва да приписва съвършенство, което не вижда в никой друг, а и той самия не притежава. И така човек се изгубва.
Подозилам, че така е само у нас - по-католици от папата, по-манекенки от манекенките.
Хората си живеят щастливи в други страни, всеки в тялото си, такова, каквото е.
Хората си живеят щастливи в други страни, всеки в тялото си, такова, каквото е.
Навсякъде си има една прослойка, която по професионални или финансови причини залита в тази посока, другите просто не им обръщат внимание.
Ама то и у нас си е така, всъщност, нищо, че си пишем тук