Публикувана: 10 ноем. 2009, 12:14 ч.
Последно мнение: 12 ноем. 2009, 09:48 ч.

Детето предпочита баща си

4 986
24
1

# 15 11 ноем. 2009, 10:39 ч.

София
Мнения: 12 555

Франчи, с едно единствено не съм съгласна с теб. Дете на 4 години изобщо не е голямо. Малко е. И понеже е още малко - не може да разсъди, че бебето има нужда от повече грижи и т.н

Към авторката - отделяй възможно най-много време на сина си. Бебето ти е прекалено малко, за да му липсва вниманието. На двумесечна възраст може да си позволиш да го обгрижваш физически, но другото време да отделяш за момчето си. Домакинството го вмени на бащата. Така синът ти няма да се чувства пренебрегнат и малко по-малко ще свикне с новото.

# 16 11 ноем. 2009, 11:03 ч.

Мнения: 984

Франческа, с едно дете на три и 10 месеца съм и съм бременна с второ в седмия месец. Щастливо съм омъжена за бащата на децата си, с който се познаваме от 14 годишни.
Вредният родител е родител, но е вреден. Момчетата се отъждествяват, мечтаят да станат като бащите си. А какво вижда това момченце у баща си?
Моля те, не ме нагрубявай, не ми търси отговорност за различното от твоето мнение. Бъди по-толерантна. Аз съм подчертала в постинга си, че АЗ бих постъпила така. Нали това пита момичето.

# 17 11 ноем. 2009, 11:07 ч.

Мнения: 651

Аз като малка мечтаех да живея на село (при баба).
За мен там беше рая!!!
Играех на воля. Имаше мн. домашни животни. Никой не ме юркаше за нищо.
Баба готвеше все каквото обичам. Купуваше ми по цяла кутия локумени вафли САМО ЗА МЕНЕ.
Учеше ме на най-различни (селски) работи.
Шиеше ми шарени рокли.
А мама...
ме водеше в ЦУМ и купуваше първото, което що годе ми стане (обикновено 2 номера по-голямо) и дори не ми го подгъваше...
Обожавах кризата с тока - тогава палехме свещи и мама свиреше и пееше, а аз танцувах.

...замотах се в спомени,
а съвета ми е: гледай по-философски Heart Eyes

детето ти те обича Peace

...и стига с тез патиланци и театри...идете в парка САМО ДВАМАТА. Ритайте топка, търкаляйте се в шумата...
Напиши името му по влажното стъкло...огради го със сърце...и в този (само ваш) ден не споменавайте нито татко(вците), нито сестричката.
Поноси го на ръце ако се измори, попей му лично ти Peace

Освен тела децата имат и души, за които да се грижим.
С най -добри пожелания bouquet

# 18 11 ноем. 2009, 11:40 ч.

Мнения: 3 929

Цитат на: Франческа Салиери в ср, 11 ное 2009, 09:32

Просто остави детето само да разбере как точно стоят нещата.

Ако искаш да го отделиш от баща му, това значи, че трябва да манипулираш съзнанието му с грозни приказки срещу баща му, което никак не те съветвам.
Всъщност, просто продължавай да го обграждаш с любов, да му доказваш, че го обичаш, че той е твоето скъпо дете. Децата имат нужда тези неща да им се повтарят и затвърдяват, за да са сигурни. Така са устроени на тази възраст. С времето мисля, че ще разбере за какво става дума.

# 19 11 ноем. 2009, 14:47 ч.

София
Мнения: 126

Благодаря на всички който ми писахте до сега.Иска ми се също да кажа ,че с най-голямо удоволствие бих отделила сина си от баща му ,но няма да го направя.Аз нямам това право.Това и казах всъщност,че се надявам един ден детето само да избере кое е най-добро за него.За някои неща е много голям,но за други....като си помисли човек 4 години живот какво са?

# 20 11 ноем. 2009, 16:12 ч.

Мнения: 3 146

Цитат на: ogas в ср, 11 ное 2009, 14:47

Благодаря на всички който ми писахте до сега.Иска ми се също да кажа ,че с най-голямо удоволствие бих отделила сина си от баща му ,но няма да го направя.Аз нямам това право.

А кой има това право?! Ти се грижиш за детето си в момента и проблем има. Тоест, трябва да действаш, с идеята да разрешиш проблема, така че не виждам откъде да търсиш право да го отделиш от бащата. И не само право, ами е твое задължение да го сториш, ако това е решението. Въпросът е дали това няма да задълбочи проблема. Затова най-добре да се говори със специалист.

Иначе, и аз бих се опитала да го изолирам от бащата. Смятам за влиянието му, още повече с подробностите, които описваш около характера му и начина му на поведение, за абсолютно вредно.

Отделно, тези неща с това колко е страшно да те отделят от биологичния родител, не ми ги говорете. Родител те прави генът, но добър родител - далеч повече от това.

# 21 11 ноем. 2009, 16:44 ч.

София, под Карлсон
Мнения: 638

Разбирам положението ти, защото го виждам пред очите си, макар и с дете на 9 години. Става дума за племенника ми, брат ми и снаха ми са разведени. Слава Богу при тях никой не настройва детето срещу другия, но за всички ни е очевидно как детето предпочита баща си и непрекъснато прави невероятни сцени на майка си за всяко нещо. И как няма да е така, като той вижда баща си доста по- рядко и тези срещи винаги са празник за детето. Докато в къщи мама е винаги лошата- тя изисква от него да става, да се мие, да си пише домашните, да помага и още какви ли не досадни неща, а с татко винаги е купон- води го насам- натам, купува му каквото поиска и няма почти никакви изисквания, защото е достатъчно гузен. Поведението на детето ти е напълно разбираемо, а и нищо чудно допълнително да го настройват срещу теб/вас. Със сигурност появата на бебето е допълнителен стрес за него. Моят съвет и да не спираш да търсиш пътя към детето си, каквото и да ти струва това. А когато порастне още малко и вече може само да си прави изводи, със сигурност ще оцени какво си направила за него. Не спирай да му говориш и използвай всяка свободна минута да си с него и да се забавлявате заедно, защото на тази възраст децата се привързват към всеки, който ги кара да се чувстват добре и им "слиза на акъла". Стискам ти палци!

# 22 12 ноем. 2009, 08:15 ч.

София
Мнения: 126

Да Blues,наистина е точно така както го описваш,а и думите които знае от градината и от детските филмчета правят картината още по-цветна.В един момент се чувстваш адски безсилен и дори виждаш в лицето на детето си един потенциален разбойник.Онзи ден отнесох един шамар през лицето от него за това,че в 22 часа искаше да гледа детско.Аз гледам да си ляга към 20-20.30 часа,защото не може да става за градина.Както и да е, постарах се да реагирам адекватно все пак.Утре ще ходи при баща си ,а на мен ми се плаче вече и се питам какво ли ще измисли когато се върне.

# 23 12 ноем. 2009, 09:07 ч.

София, под Карлсон
Мнения: 638

Ogas, дано да намериш сили да издържиш, защото виждам как снаха ми е на ръба на нервна криза. Въпреки, че аз лично не я харесвам като човек, ми се къса сърцето като виждам колко жестоко е детето й с нея. Всяка дума от нейните уста е повод за скандал между двамата. А лошото е, че малкия е хванал цаката на всички и започна често да изпада в истерии само и само да мине неговото. Понякога се чудя дали всичко не е ''актьорско майсторство" #Crazy

Качил се е на главата на всички ни у дома и както казваш чудя се що за човек ще излезе от него, дали няма да се превърне в някой уличен хулиган... Използвам всеки шанс да си говорим, защото към мен все още има известен респект, но за сега не виждам положителен резултат- само обещания от негова страна, които не се спазват. А на 9 години разбира достатъчно ... Дано да си по- спокоен човек, за да имаш търпението да се пребориш с проблема, но наистина не се предавай за нищо на света и съм сигурна, че намериш правилния път към детенцето си. Кураж и много Hug

# 24 12 ноем. 2009, 09:48 ч.

София
Мнения: 126

Наистина не зная какво да правя.Станала съм като клоун вкъщи.Добре,че ходи на градина та успявам през деня да съм на спокойствие с дъщеря си.Вечер като се брибере и зарязвам всичко и съм изцяло на 100% отдадена на сина ми.Зарязвам бебето на татко му всеки следобед и всяка събота и неделя.Бях упрекната по-горе,че водя детето си само по театри.Северния парк е много близо до нас и сме почти постоянно там,Борисовата градина също не я пропускаме.Така,че парковете и градинките са ежедневие за нас,разбира се когато времето позволява и то само двамата.Бебето е вкъщи с татко си.Вече виждам как малката ми дъщеричка се радва на татко си много повече,а аз разбира се съм свързана само с памперсите и храненето.Тя през деня е много спокойна и спинка някъде до към 16 часа,а след това до към 19-20 часа (до баня) е ужасна.Тогава всъщност баща и е с нея.Но това не е проблем,проблемът за сега е сина ми ,за който толкова много съм се борила и толкова много съм искала.Дано всичко това да отмине и някой ден да го забравя.

Препоръчани теми

Втора седмица с температура

Премахване на бенка – стандартна манипулация (със скалпел) или с лазер? – Тема 3

Впечатление от Каменов-премахва бемки в Пловдив.

Доцент Георгиева Света Марина-Варна

Причина:

Причина: