Публикувана: 7 ноем. 2009, 03:34 ч.
Последно мнение: 11 ноем. 2009, 18:02 ч.

Гузно ми е.

7 267
87
1

# 45 9 ноем. 2009, 12:01 ч.

Мнения: 1 885

Цитат на: valeri08 в сб, 07 ное 2009, 03:34

Започнах работа на няколко места ,съответно виждам дъщеря си много рядко ,по няколко часа на ден(тя няма и годинка). Много ми е тъжно, сякаш съм я изоставила Sad

, но трябват парички и си мисля дали тези парички няма да ми излизат някога през носа. Но като кажа на близките ми причината да не работя толкова, ми се смеят и си мислят ,че ме мързи. Sad

Сигурно вече се чудите защо пускам такава тема и с какво може да ми помогнете -и аз не знам, може би просто за успокоение,че има и други като мен ...

Аз съм дете на млади родители, които следваха и ме е гледала предимно баба до 7 годишна възраст (точно преди да тръгна на училище)
Имам много силна връзка с нея, но и с майка ми също.
Не мисля, че трябва да ти е гузно, отделяй И време, колкото имаш, нещата ще се наредят.

Не мога да не направя паралел с един скорошен епизод от цената на истината, където майката беше захвърлила детето си на свекъра и свекървата и се оправдаваше, че няма пари, че няма работа и т.н. Не беше отишла да я види дори когато детето е в болница с плевмония, защото нямала пари.

# 46 9 ноем. 2009, 12:20 ч.

далечно
Мнения: 1 029

Цитат на: kaigi в пн, 09 ное 2009, 04:43

Loreley, предполагам не прекарваш по 1 час на ден с детето си. А и знаем, че в повечето европейски страни като стане 5-6 часа голяма част от хората са се прибрали по къщите, да не говорим за събота и неделя. Никой не е против работещите майки, но не съм сигурна, че всяка цел оправдава средствата.

вярно е, в 6 го взимам от детската градина, изкл\чително рядко ми се налага да работя до по-късно...но пък пътувам служебно поне 1-2 пъти в месеца за по ден-два. С работата събота и неделя прикл\чих след като си завърших докторската дисертация. Искам да отбележа за протокола, че за много майки кариерата и личностното развитие са също важни при избора да се върнат на работа (не опират нещата само до пари). А има ситуации и професии, в които 3 години отсъствие са пагубни.

# 47 9 ноем. 2009, 12:28 ч.

Мнения: X

Еее,проблема с тая кариера е много преекспониран вече...Аз поне не се сещам за нито една професия /освен май танците,балетът/ където 2-3 години да са от такова значение,че после едва ли не за нищо не ставаш.
Защо никой не дава пример ,аджеба ,каква е тая работа, която ще изчезне ,ако 3 години не я работиш?
Не се заяждам,моля никой да не го приема лично.Всеки си прави избора...но на мен ми звучи повече като оправдание "Защо работя" .

# 48 9 ноем. 2009, 12:39 ч.

София
Мнения: 18 679

Цитат на: краси.мира в пн, 09 ное 2009, 12:28

Защо никой не дава пример ,аджеба ,каква е тая работа, която ще изчезне ,ако 3 години не я работиш?

Веднага ти давам пример. Ако имаш собствен бизнес - ама какъвто и да е - търговия, строителство, услуги, софтуер, хардуер, каквото се сетиш - не за 3 години, за една година си аут! Жените със собствен бизнес напълно ги разбирам защо намират детегледачки рано-рано - бизнесът си е като твое собствено дете, гледал си го, мъчил си се, не си спал, не можеш да го зарежеш за няколко години, защото просто ще умре Sad

Друго...Юристите Wink

Откак съм в майчинство смениха има - няма 50-60 закона и написаха два чисто нови кодекса, единият от които ползвам в работата си ежедневно. Сега ще си купувам учебници преди да се върна на работа напролет, защото просто ще съм като първолак Laughing

Та - не че ще ми изчезне работата, но така или иначе съм 2 години назад. Не че ми пука особено - ще наваксам, умна съм, добра съм в професията си, с учене всичко става...Пък и отдавна съм поставила децата пред работата Simple Smile

Но понеже питаш, ето казвам ти - жените със собствен бизнес, юристите, лекарите - въобще всяка работа, която иска сериозно посвещаване, за да си добър, не прощава тези години пренебрегване Wink

Оттук нататък всичко е въпрос на приоритети - подреждаш си ги и преценяваш...Човек трябва да знае какво иска от живота Peace

# 49 9 ноем. 2009, 12:53 ч.

Мнения: X

belinda , добре де,ти сама казваш,че четеш.Какъв е проблема да следиш всичко ново,и докато си в къщи с детето?Няма време за четене ли?
С първото и двамата бяхме студенти,не сме зарязали ученето за 3 години,докато порасне...
Е,лекарят може би няма да стане главен хирург на 40 години ,а на 45...юристът ...той всъщност какво гони, освен повече клиенти...пак ще навакса.Едва ли тези 2-3 години са толкова жизненоважни...
За частния бизнес ...донякъде си права.Но пак зависи от спецификата на работата...често може да се намери заместник,да се ръководи от къщи,без да липсваш по 8-9 часа на ден...

# 50 9 ноем. 2009, 13:05 ч.

далечно
Мнения: 1 029

Цитат на: belinda в пн, 09 ное 2009, 12:39

всяка работа, която иска сериозно посвещаване, за да си добър, не прощава тези години пренебрегване Wink

100% съгласна.
И човек трябва да е толерантен, ако това което другите искат от живота не се препокрива напълно с неговите представи. Но във форума не е така Rolling Eyes

# 51 9 ноем. 2009, 13:25 ч.

Мнения: 12 676

Напълно съм съгласна с belinda , особено с това, че човек си подрежда приоритетите.

# 52 9 ноем. 2009, 13:31 ч.

Мнения: 25

Дъщяря ми в момента е на година и 20 дни. Работех през цялото време на бременността ...до сутринта, в която влязох в болницата да раждам...изписаха ни в събота...в понеделник продължих да работя от вкъщи и така до 5- тия и месец ....бях супер изнервена ...защото неможех да разделя двете неща ...когато бях с нея си мислех за работа, когато работех си мислех за нея....това беше една от при4ините, заради които се върнах на пълен работен ден - вярно няма ме по 8 часа , но когато се прибера съзнанието ми е изцяло отдадено на детето ...това ме измъкна от депресията след раждането....грижите за нея съм поверила на майка ми ...дъщеря ми е толкова лъчезарно дете, 4е немога да допусна за миг 4е грижите полагани за нея са на по-ниско ниво от това, което бих й осигурила аз....кърмя я все още ..сутрин, вечер, нощем ...прекарвам всяка свободна минута с нея ...мъжът ми дори се сърди 4е само за нея мисля и не оставаме насаме ....ГУЗНА съм .....БОЛНО ми е ...но когато оставя емоциите настрани знам 4е взех правилното решение...не е важно количеството, а качеството ... надявам се, че когато порасне ще ме разбере ..и също мисля, че тя самата ще се чувства по-добре да вижда майка си удовлетворена от своя живот и постижения...колкото до това пагубно ли е времето прекарано вкъщи за професионалните качества само ще кажа, че още немога да наваксам.

# 53 9 ноем. 2009, 14:28 ч.

Варна
Мнения: 957

Цитат на: краси.мира в пн, 09 ное 2009, 12:53

Имаш ли представа какво са за един хирург 2-3 години без участие в операции? Или за един зъболекар - без работа с машинката? Там само с четене не става! Същото важи и за една "проста" фризьорка например. За IT специалиста, че не всичко се свежда до едното само PC. В много случаи информацията, верно, няма къде да избяга, но клиентите не чакат.
Наистина е до приоритети, но в някои случаи професията не позволява дълго отсъствие.

# 54 9 ноем. 2009, 14:43 ч.

Мнения: X

За хирурзите не знам.Но кумата ми е зъболекар.Е,и двете си деца гледа до 2-годишна възраст,че май и до три...И сега си има частния кабинет,и пациентите...не виждам да е назад от колегите си- мъже,например,които не са отсъствали.Да не говорим,че има доста по-назад от нея,а са по-възрастни.Та едва ли причината е стоенето при децата.
Въпрос на амбиция и можене.

Цитат на: Ментова в пн, 09 ное 2009, 14:28

Имаш ли представа какво са за един хирург 2-3 години без участие в операции? Или за един зъболекар - без работа с машинката? Там само с четене не става! Същото важи и за една "проста" фризьорка например. За IT специалиста, че не всичко се свежда до едното само PC. В много случаи информацията, верно, няма къде да избяга, но клиентите не чакат.
Наистина е до приоритети, но в някои случаи професията не позволява дълго отсъствие.

За съжаление и децата не чакат...растат си. И докато клиентите можеш винаги да ги спечелиш отново,то децата няма как да върнеш пак на 1 годинка и да преживееш всички мигове с тях.
Но това си е моето разбиране за нещата...не го пиша, за да убеждавам някого.След време всеки стига сам до своите истини...

# 55 9 ноем. 2009, 14:49 ч.

Мнения: 7 914

Темата се превърна защита на работещите майки, но самта авторка спомена , че работи на 3 места заради банковите сметки, а не за професионално развитие Peace

И както се спомена не веднъж и дваж ... всичко е въпрос на приоритети и всеки сам си решава, кое му е по-жизнено важно Peace

# 56 9 ноем. 2009, 14:55 ч.

Мнения: 12 676

Цитат на: какалинка в пн, 09 ное 2009, 13:31

грижите за нея съм поверила на майка ми ...
надявам се, че когато порасне ще ме разбере ..

Доброто старо положение - бабата ще гледа внучето.
Надявай се. Но не бъди сигурна. Защото аз съм чувала и по-други изказвания от деца, отгледани от бабите. И от баби - ако Господ беше решил да се ражда на 50-60...Май е най-добре, когато се пенсионираме, да раждаме.

И както е модерно във форума - линчувайте ме. За какво ги раждате тези деца, като толкова ви пречат на кариерата.

Последна редакция: пн, 09 ное 2009, 15:13 от Трещерица

# 57 9 ноем. 2009, 15:30 ч.

Мнения: 7 914

Цитат на: Трещерица в пн, 09 ное 2009, 14:55

....
И както е модерно във форума - линчувайте ме. За какво ги раждате тези деца, като толкова ви пречат на кариерата.

наистина си просиш линча Mr. Green

# 58 9 ноем. 2009, 15:33 ч.

някъде другаде
Мнения: 629

Авторката работи толкова много защото и се налага. Щом е гузна , ако можеше би го избегнала и би отделяла повече време на детето.

# 59 9 ноем. 2009, 15:35 ч.

Мнения: X

Цитат на: TONKA75 в пн, 09 ное 2009, 15:33

Е,тя сама си каза ,че работи за глезотийките на детето и да му пълни банковата сметка.А не че е суперналожително ...
Това не пречи все пак да се чувства виновна ,че е предпочела работата пред него...

Препоръчани теми

Отношения между семейството ми и приятелката ми

Роднини на нашата адресна регистрация

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Чувствам, че не заслужавам любов.

Причина:

Причина: