Променят ли се хората след определена възраст?

  • 1 881
  • 25
  •   1
Отговори
  • под кривата круша
  • Мнения: 294
От известно време съм в размисъл по този въпрос. Имам чувство, че човек като мине определена възраст, по мои наблюдения 55г., всичките му странности и черти, които дотогава е успявал да неутрализира, започват да избиват в крайности. Забелязах го и при моите родители, и при родителите на съпруга ми. Все едно губиш контрол над характера си, уффф, не знам дали успявам да се изразя правилно Rolling Eyes. Говоря за неща като лабилност, властност, желание да доминираш, инертност-най-различни...Ако дотогава си съумявал да си наложиш да се въздържаш, от една възраст нататък като че ли тези черти стават много крайни и по-силни от теб. Което прави общуването доста трудно и изнервящо. Не искам да обидя никого с възрастта-  bouquet- просто ми е любопитно да чуя и други мнения. Сблъсквали ли сте се с това? И съответно как се справяте?

# 1
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
променят се със сигурност ... хормоните водят всички ни за носа ...

# 2
  • Мнения: 44
С течение на годините, неминуемо хората стават по-зрели. Натрупат ли се достатъчно годинките обаче, среща се един парадокс, когато възрастните се вдетиняват, искат си внимание и т.н. Незнам може и на хормоните да се дължи...  Naughty

# 3
  • Мнения: 44
А забравих да допълня, за въпроса ти - как се справяме с това.  newsm78 Все пак тук става сблъсък на поколения, характери и т.н. Според мен няма опредена формула - просто си иска търпение.  Hug

# 4
  • Мнения: 59
За хората около мен промяна имаше, но в много положителна насока. Станаха по- спокойни, уравновесени, повече отделят време за важните неща в живота- хората около тях, събирания, почивки, семейни вечери, правилно хранене, спорт, разходки. Започнаха да живеят сякъш с мисълта, че е по- важен животът на по- младите. Усещам как се опитват да ни помагат, подкрепят и се радват повече от нас на всичко, което градим и постигаме. Предполагам зависи от хората и техните характери.

# 5
  • Мнения: 7 947
Хората винаги се променят - независимо от възраст, пол, положение и т.н.
Животът, тоест начина им на живот е определящ за което  Peace

# 6
  • Мнения: 980
Уви възрастта не прощава..
Любимата ми баба от най-прекрасния, щедър и обичащ ни човек се превърна във вдетинен егоист, мислещ само и единствено за себе си. Пределно ми е ясно, че всички вървим към това, но ме боли за човека , който беше тя.
Сега наблюдавам и майка си, която безкрайно обичам, как след като навърши 60 започна да се променя. Стана категорична по повечето въпроси, докачлива, засяга се от неща, на които преди би реагирала само със смях...
Тъжно е, но се старая да не им показвам, че ги виждам различни, засвидетелствам им само толерантност и обич, каквито се надявам и моето дете да има към мен след време.

И аз се променям, някога бях чувствителна, спокойна ( до флегматичност ), сега подскачам при всеки шум, избухвам за дреболии, когато съм нервна не се диша до мен..Излишно, ненужно хабене на нерви. Всеки ден си го повтарям, но дали ще успея да се променя за добро ?

# 7
  • Мнения: 519
Разбира се, че се променят. С възрастта, с натрупаният опит- наричай го както искаш. И това е хубавото на живота.
Тръгнал си като един човек, а на краят си съвсем различен.
Може и да има изключения, но аз не познавам такива хора.

# 8
  • Мнения: 7 947
Оле, BlackSnake , това е моя реплика, трябва аз да я кажа  Laughing
Вярно е, също е доказано това за промените в тая насока при възрастните, свързано си е с психологичекото развитие.

# 9
  • В града на хумора...
  • Мнения: 605
99 % от хората се променят , много си права , стават точно такива каквито ги описваш , Peace от опит ...

# 10
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Променят се, разбира се. И по- точно, не толкова се променят, колко падат някои ограничения в общуването, които като по млади са си налагали. Осъзнават, че живота е кратък и изтича като пясък между пръстите и че всичко е суета. Появява се, така нареченият "здравословен егоизъм". Това са ми личните наблюдения за близки хора, а и върху самата мен.
Как се справям? С търпение, разбиране и поставяне над нещата.

# 11
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
1. Хората винаги се променят - независимо от възраст, пол, положение и т.н.
2. Животът, тоест начина им на живот е определящ за което  Peace

да, точно така е по т.1.
По т.2 може да се коментира.

Трудно се справяме, защото не ни се иска да приемем, че нашите мама и татко остаряват... и стават досадни или пък нехайни... или некоректни (не се отнася за моите, само изброявам) и че нищо няма да е както преди (както си ги знаем от деца).
Но с времето се напасват нещата... Стига да не се стига до крайности.
Климаксът е изпитание за всички.

Оле, BlackSnake , това е моя реплика,

да и моя.

# 12
  • Мнения: 7 947
Именно начина на живот определя насоката ни на развитието на личностна основа - ако сме успели в живота, по-малко възможно е да се озлобм, ако сме кретали дълги години - нормално идва озлоблението и отчаянието. Ако сме били под напрежение, ще станем лесно раздразнителни. Ако сме имали спокойно ежедневие - ще бъдем по-благи и усмихнати. Ей такива нещица...

# 13
  • Italia
  • Мнения: 1 059
Променят се, определено. Не бих сложила възрастова граница, при всеки е индивидуално. Странното, което забелязах е, че майка ми започва да прилича на баба ми като поведение. Неща, от които майка ми се е дразнила в поведението на баба ми, сега откривам в нейното поведение... От там и моя страх - сигурно е наследствено, и аз ще стана такава...

# 14
  • Мнения: 7 947
Това си е наследстевонст.
Онзи ден имаше репортаж - дори визуално заприличваме на родителите си  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт