- Публикувана: 2 ноем. 2009, 09:58 ч.
- Последно мнение: 16 ноем. 2009, 22:43 ч.
За или против котка в къщи, когато има малко дете?
И какво, като имам животно и забременея, трябва да го изгоня?!? 
Не ги разбирам така нещата, ще намеря начин за съвместно съжителство, единственото което малко ме притеснява, е евентуалния риск от алергия. Но при липса на генетична обремененост, риска е минимален.
Като съм ходила на гости на малко дете, съм била винаги облечена с дрехи свалени директно от простора, непосредствено след като съм излязла от банята. Но това си е било мое решение. Нямам познати с бебета, които да не са ми давали да им гушна бебето, защото имам котка.
При моето бебе, ще огранича контакта първите месеци, после ще видим.
Задължително за животното /макар и да не излиза навън/ е редовното вътрешно и външно обезпаразитяване, което ще е значително по- често като дойде новия член на семейството. Ежегодните ваксини също.
Котката ми е член на семейството. Не е просто жива играчка и дано не ми се налага никога да правя избора- котка или бебе.
Не ги разбирам така нещата, ще намеря начин за съвместно съжителство, единственото което малко ме притеснява, е евентуалния риск от алергия. Но при липса на генетична обремененост, риска е минимален.
Като съм ходила на гости на малко дете, съм била винаги облечена с дрехи свалени директно от простора, непосредствено след като съм излязла от банята. Но това си е било мое решение. Нямам познати с бебета, които да не са ми давали да им гушна бебето, защото имам котка.
При моето бебе, ще огранича контакта първите месеци, после ще видим.
Задължително за животното /макар и да не излиза навън/ е редовното вътрешно и външно обезпаразитяване, което ще е значително по- често като дойде новия член на семейството. Ежегодните ваксини също.
Котката ми е член на семейството. Не е просто жива играчка и дано не ми се налага никога да правя избора- котка или бебе.
Абсолютно и категорично ЗА!
Проява на всякакво бездушие е да изхвърлиш животинката, само защото чакаш бебе.
Нашият 5-годишен котарак се разбира идеално с дребното, никога не е посягал да го дере, а не е от кротките.
Към автора на темата - това, че котките лягат върху бебетата и ги душат е просто поредния безумен и лишен от смисъл мит.
Такова нещо просто няма
.
Проява на всякакво бездушие е да изхвърлиш животинката, само защото чакаш бебе.
Нашият 5-годишен котарак се разбира идеално с дребното, никога не е посягал да го дере, а не е от кротките.
Към автора на темата - това, че котките лягат върху бебетата и ги душат е просто поредния безумен и лишен от смисъл мит.
Такова нещо просто няма
.
При нас се полувача добре - котката се прави, че не забелязва прохождащото бебе, а бебето прохожда, за да пречи на котката, да се прави, че не го забелязва. Шоу със светлинки. Не сме манияци на чистотата, даже сме си малко мърляви, ама за сега няма проблеми. Очаквам дребсът да изкашла топка косми в най-скоро време.
Друго нещо, което се получава добре, и то при всички, е използването на функцията ТЪРСЕНЕ и откриването на хилядите теми и анкети (със забележително мили скандали вътре) по въпроса.
Друго нещо, което се получава добре, и то при всички, е използването на функцията ТЪРСЕНЕ и откриването на хилядите теми и анкети (със забележително мили скандали вътре) по въпроса.
Нашата котка е сиамска, с доста лош нрав.
Когато се роди Вики, просто и забранихме да влиза в стаята с бебето, но пък и тя н проявяваш особено желание. Когато детето стана на 3 месеца, лека по лека започна да влиза, но самичка от вратата направо на ТВ се качваше. Когато излизах от стаята се настаняваше близо до бебето (на около 1м. и не я изпускаше от поглед, не задремваш ни то за секунда, имах чувството че я пази). Когато бебето заплачеше идваше при мен и почваш да мяука и да ме вика.
Вече Вики е на почти 5 години и двечките са истински приятелки. Случва се вече котката да я драсне леко, но единствено при самозащита.
Твърдо съм ЗА домашните любимци в къщи, когато има малки деца.
Когато се роди Вики, просто и забранихме да влиза в стаята с бебето, но пък и тя н проявяваш особено желание. Когато детето стана на 3 месеца, лека по лека започна да влиза, но самичка от вратата направо на ТВ се качваше. Когато излизах от стаята се настаняваше близо до бебето (на около 1м. и не я изпускаше от поглед, не задремваш ни то за секунда, имах чувството че я пази). Когато бебето заплачеше идваше при мен и почваш да мяука и да ме вика.
Вече Вики е на почти 5 години и двечките са истински приятелки. Случва се вече котката да я драсне леко, но единствено при самозащита.
Твърдо съм ЗА домашните любимци в къщи, когато има малки деца.
Аз бях изправена пред тази дилема - да оставя котката /която ми беше влязла под кожата/ или да я махна. Все пак след консултации реших да не рискувам и я махнахме. При бременните жени може да причини токсоплазмоза, което заболяване в е фатално за бебето и за развитието му. Макар и с риск да ощетя по-големият ми син, на когото бяхме взели котката след дълги увещания, все пак му обяснихме и махнахме котката. И на мен ми бе много мъчно, след като по принцип мразех котките, но този персийски котарак ми влезе под кожата, но все пак сега не съжалявам за избора. А и след като дълго време му търсех човек, който да го гледа мисля, че попаднах на подходящия човек и котака се чувства в момента много добре и е обгрижен достатъчно.
И все пак всеки решава сам за себи си.
И все пак всеки решава сам за себи си.