Публикувана: 27 окт. 2009, 15:11 ч.
Последно мнение: 29 окт. 2009, 20:10 ч.

Нормално ли е да не забравиш обида?

4 105
35
1

Гост

27 окт. 2009, 15:11 ч.

Нормално ли е след 5 години да чувствам още обида, да не съм простила и да не мога да правя това за което са ме обидили , та даже и други неща , да не кажа почти нищо не мога да направя за мой близък , който ме обиди преди толкова много време???
Злопаметна ли съм, или е нормално да простиш но да не продължиш по стария начин, тоест вече не съм всеотдайна, готова винаги да помогне и услужи, а хладна, дистанцирана и отказваща почти всичко???

# 1 27 окт. 2009, 15:13 ч.

Към всеки ли сте така или само към този,който ви е наскърбил?

# 2 27 окт. 2009, 15:14 ч.

Мнения: 1 753

Разбира се,че е нормално и аз съм така.

# 3 27 окт. 2009, 15:18 ч.

госпожо, то мечката не забрави лошата дума, та ти ли, дето си човек и притежаваш не само чувства, но и разум, ли ще забравиш. нищо, че почти мога да се обзаложа, че на мечката все пак наистина й е миришела устата и по-скоро се е обидила от някакъв срам или гузност, но й е било по-удобно да каже, че от лошата дума повече боли.

да оставим този въпрос обаче на философите все пак, те имат мнение и за това кой всъщност е по-умен, щурецът или мравката.

може би ще ни кажеш какво толкова те е обидило, за да можем да бъдем по-честни и безпристрастни в изказванията си.

при всички случаи не се притеснявай, нормално е да помниш. 5 години все пак не са нищо, а може би и имаш добра памет, което е хубаво.

# 4 27 окт. 2009, 15:58 ч.

Мнения: 44

Нормално е, да. Thinking

Колкото и да е близик човека, понякога дори и да простиш, не можаш да забравиш. Peace

# 5 27 окт. 2009, 16:41 ч.

Мнения: 2 108

Точно от близките боли най-много. Колко ми е по-близък някой, толкова по - трудно прощавам.

# 6 27 окт. 2009, 16:59 ч.

Мнения: 7 947

Зависи. Има такива, които не са ми пречили на по-нататъшни отношения, но принципно -да, злопаметна съм явно! Настъпят ли ме - не го забравям.

# 7 27 окт. 2009, 17:08 ч.

Мнения: 7 914

не е нормално да живееш с горчивина, години наред...
опитай се ( научи се, ако трябва) да простиш и забравиш Peace

преди и аз бях така... вече се научих да прощавам и е невероятно леко! повярвай ми Peace

# 8 27 окт. 2009, 17:10 ч.

Мнения: 7 947

Абе какво значи да се научиш да прощаваш?
Значи някой ми плюе в устата - аз да простя и да забравя и да го гледам пак с любов ли ooooh!

Ненормално ми се вижда това, честно.
Когато някой те нарани, обиди - човек инстинктивно се отдръпва и променя отношението си и той.

# 9 27 окт. 2009, 17:14 ч.

Мнения: 241

Аз я помня много дълго време.Прощавам,но вече нямам доверие на човека,който ме е обидил.Не мога и да поддържам приятелски връзки с него,а само сме познати.особено ако ме обижда постоянно.

# 10 27 окт. 2009, 18:21 ч.

Мнения: 7

Аз също съм злопаметна да ти кажа и го намирам за нормално. Само че не го мисля толкова. Имах една съседка, която много отблизо следеше студентския ми живот и по точно оценките ми - защото учехме с дъщеря и заедно и бяхме в една квартира и очевидно беше осведомена. На един изпит имах тройка - и се изтормозих - не толкова заради оценката, а за това, че наистина нищо не разбрах от материята след толкова учене. Обажда се майка ми един ден и ми казва, че въпросната съседка разказала на де що и кой види, че едвам си взимам изпитите. И аз викам - няма да се ядосвам просто ще забравя за нея и от тогава вече 10-на годинки станаха - не и говоря въобще. Дори не я поздравявам. Даже сега видях по горе че съм написала - имаХ - пък аз още си я имам. Та така - за какво да се натоварвам излишно с нея - просто забравям за нея и честно казано - това не ме товари - защото не мисля по въпроса. Дори като се разминаваме аз не я забелязвам . Толкова вече съм си повярвала че не съществува, така че игнориране му е майката и си гледай кефа..........

# 11 27 окт. 2009, 18:35 ч.

Мнения: 259

Нормално е,и аз съм така.

# 12 27 окт. 2009, 18:41 ч.

Мнения: 51

Цитат на: mishlenka в вт, 27 окт 2009, 15:11

"Човешко е да се греши,божествено е да прощаваш"Верно,че е клише,но когато човек попада в плен на собствената си злопаметност,когато не може да прости и да забрави,най-образно казано се принизява до нивото на този който го е обидил.Предпочитам да забравя и да простя.Друг е въпросът,че почти няма човек който би могъл да ме нарани с думи...Не ми пука и толкова Sunglasses

По отношение на близките...Пак прощавам.Просто това е единственият начин да се самосъхраниш

Последна редакция: вт, 27 окт 2009, 20:42 от konstantin2007

# 13 27 окт. 2009, 18:49 ч.

до една звездичка
Мнения: 1 892

Зависи от обидата. И от човека.
В някои случаи пропускам покрай ушите си, в други - прощавам, но не забравям.
В най-лошия вариант - нито забравям, нито прощавам. Wink