Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 11

Честит празник на Владко и Ицко!
Все така успешно да покоряват света!

ЗлаМома, ако знаеш колко добре разбирам чувствата ти! Така се чувствам и аз на всеки РД на Мими. Винаги си спомням с какъв трепет и любов я чакахме, колко много се вълнувахме.
Тя беше първото ни детенце и никога няма да забравя с какъв трепет всяка вечер с мъжа ми разгръщахме страниците на една книжка за бременни. И аз му четях на глас какво се случва с бебето в тази и тази г.с. Първите вътреутробни движения на Мимка... Неописуемото щастие и вълнение...
Но по отношение на рожденните и дни, най-големи душевни катаклизми изживях, когато тя навърши 4 и после 7г. Малко преди да стане на 4г. вече имахме диагноза. Събрах само две най-близки приятелки и отидохме на Макдоналдс. Някак набързо и между другото  , толкова отчаяно ми беше. А 7-мата годинка отпразнувахме само в детската градина. Занесох торта, сладкиши и сок. Нямах сили да правя тържество, да събирам дечица.
Незнам дали преодолях момента със сравняването на Мими с другите деца. Сега, когато ми се налага да виждам първолаците толкова често, да разговарям с тях, виждам че разликата между нея и тях е сякаш светлинни години. Приех го. Дали свикнах или надеждата и любовта към дъщеря ми са огромни и ме вразумиха... Знам ли. Май просто я приех такава, каквато е.
Но не мога да се отърва от чувството, че не правя за нея достатъчно.

благодаря на всички за честитките и пожеланията....
не мога да кажа че съм се примирила или че не искам Владко да догони развитието на останалите деца .... а те те другите те пък просто се развиват мълниеносно бе ...
да взема да им кажа абе ей дечица не бързайте толкова много бе Владко не може толкова бързо .... това е шега разбира се но
в градината децата му пожелаваха едно след друго нещо примерно става Иванчо казва му стихче и му пожелава да стане зъболекар ама както си трябва примерно Владко честит рожден ден пожелавам ти да станеш зъболекар ..... имахме пожелания дори за престъпник ... / госпожата смъмри детето и то се поправи че искало да каже пожарникар/ и така както каза и майката на Ицко .... водиха го да танцува поздравяваха го той си дърпаше ръката и не знаеш къде се намира .... но пред тортата седна като собственик и духна свещите все едно само това прави и после те / децата го поздравяват едно по едно / той си бърка с пръст в тортата ближе си и вообще не му пука че някой му пожелавал да стане еди какво си ........
дано да постопи разликата то че ще има ще има но що годе да влезе в пътя както се изразявам аз

чак сега прочетох постингите на другите майки ....
смятам че децата ни все пак осъзнават че имат рожден ден примерно защото Владко рожденните дни ги обича и ги помни и като види тортата свещите застава отпред сяда търпеливо изчаква да му ги запалят духва ги и после започва да яде от тортата / апропо на рожденните си дни яде от тортата само като е цяла после парче дадеш ли му и не го яде/
подаръците не ги взема подаряват ги на мен но после много си играе с тях
вообще разбира осъзнава една част от нещата но сякаш не може да схване защо пък те му пожелават защо му подаряват какво му носят какво му вземат ръката иначе като му пеят и като му казват стихче не се опъва

Няма как и мен да не ме жегне написаното от най-силните майки,защото ние сме такива.Рожденният ден на нашите дечица.......зная как се чувства всяка от вас дълбоко в себе си,защото и аз всяка година се чувствам по същия начин щом дойде рожденният ден на Наско.На 2.01.2010 г.ще бъде пак същото.Опитвам се да го организирам и да го направя незабравим празник,но.........все не се получава.Причините са ясни,повечето от нещата той просто не ги разбира.Душата и сърцето ми плачат,само аз си зная какво ми е в този момент,но вдигам глава и продължавам.Нямам право да се огъвам и пречупвам,защото детето ми има нужда от мен.Хиляди пъти съм си мислила.......аз съм фармацевт и съм помагала на толкова много болни хора.Защо не мога да открия хапче,с което да излекувам Наско,но.......за съжаление все още няма такова.Всичко се получава много бавно и много трудно.Успехите са малки,идват бавно с много работа и много повторения,но вървим напред.Имала съм моменти,в които и аз съм била на предела на силите си,изтощена и с препълнени очи,в такъв момент беше ме забелязъл един стар лекар в болницата,в която работя.Дойде при мен и ми каза....Моето момиче,то лесното всеки го може,но това което правиш ти,не е за всеки.Някой така е преценил и ти го е изпратил точно на теб това прекрасно момченце,защото е бил сигурен,че ти си силна и ще му помогнеш....Винаги когато ми е тежко се сещам за тия думи,не че аз самата се мисля за много силна,но нямам място за колебание.Каквото зависи от мен го правя за детето си,а съм сигурна,че и всяка една от вас го прави същото.

Здравейте Нов гост!
Важно е да имате инфо.- за мен това е номер 1!
Затова писах за програмата и избрах тази за детето си. Когато реших да търся зв.стимулации писах на института в Канада, защото там имам роднини и от филиала ме свързаха с човек тук. От Томатис ми отг. че не са обу4авали хора. Не ми се иска да експериментирам с детето си и то с високи честоти. затова се доверих на хора зад, които седи екип и институт. А до това дали се следи в къщи-естествено, а до височина на звук-апаратурата  е такава, че не позволиава да се прекали и все пак човек може да се ориентира в това. За всичко допълнително което обаче се разказва от Кезая, не мисля, че е в сферата на този метод и тук вече е от важно дали родител има нужда от това и какво иска да чуе. Много често съм попадала на хора които се възползват и предлагат допълнения, а знаете, че семеистото е в стрес с дете с проблем. Не ми се иска да се учат хора над моето дете.

не знам случвало ли ви се е подобно нещо ...
тази вечер Владко след като се изкъпахме / той и Киара/ и в леглото нали скачат насам натам, облякохме се и телевизора работи на БТВ новините, спорта, аз давам на Киара да яде ... и на Владко нещо започна да му трепери устничката и да му увисва устата надолу абе тъжно му е ще се разплаче и няколко пъти се опитва да се сдържи , обърна се на другата страна аз нарочно го обърнах обратно и пак така и се разплака , питам го Какво има защо плачеш и вообще всичко ..... сякаш нещо преживяваше, сякаш нещо си спомняше и се натъжи адски много .... какво става в главите на тези деца ....
разпитвам го аз нали това онова а той все повече му трепери брадичката ..... казвам му "кажи кажи какво има" и той няколко пъти отваря уста сякаш да започне да разказва но уви .... нищо разплака се и така ....
помислих си сега ще разкаже .... но не
с вас ставало ли е такова нещо ...
веднъж през ноща се събудих / спя с него / и той плачеше , хлипаше тихо но целия беше в сълзи и плачеше много тъжно .....
каква загадка ... какво си мисли какво чувства какво иска ........колко много въпроси .... 

Нов гост, за ТЕЛК се искат няколко документа - единият от които е етапна епикриза, всъщност основният им документ.Етапна епикриза е прясна епикриза.Когато минаваме на ТЕЛК с моето дете си правим задължително прясно обследване в клиниката.
Нао Син Шу е билкова комбинация от източни билки.Схемата на пиене си е като за всяка билка - не може да се пие самоволно.Схемата по която го давам на детето ми е направена от лекар занимаващ се с източна медицине.Лекаря е в гр. Пловдив.Схемата по която го пием няма нищо общо с упътването на кутията.В офиса на фирмата вносител в София си има фитотерапевт и там също може да се направи консултация.Но фармацевтката обикновенно препоръчва консултация с пловдивския лекар, защото тя не е детски специалист.
Брейн Бустер е по агресивен препарат от Нао Син Шу и не се престаших да го пробвам.Нека помогне някой, който го дава.
А защо не се регистрираш   Има вероятност, ако се регистрираш да получиш повече информация.

Здравейте момичета. )))

аз периодично ви чета, макар че не е никак леко да се чете тук. )

Честито на рожденниците и от мен, желая им всичко хубаво и успешен напредък в заниманията.

Понеже отдавна не съм чела, бих искала да опитам има ли майки с по-големи деца със синдром на Аспергер? Сестра ми е с такъв синдром, вече доста голяма, на 20г (само след месец ще ги навърши), студентка е в Германия и горе-долу успява да се справи със социалният живот. За запознатите със синдрома, а и на останалите е ясно за какво става въпрос.
В онези години (89г е родена) нямаше къде да се диагностицира, въпреки че от много рано, около 2г започна да проявява определени признаци на синдрома, но в началото мислехме, че това е нещо моментно.
Ще се радвам родителите на деца с този синдром да споделят и да обменяме мнение и информация.

Здравей Mirama,

Имаме тема за Аспергер синдрома:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=387667.0;all

Пуснах я преди време, заради сина си.
В темата съм извадила позитивите и негативите на учениците с Аспергер или както ги наричат Аспита на някои места по света.
Препоръки за учители, които обучават ученици с такава специфика.

Описала съм и лични впечатления, понеже в класа на сина ми, има и дете- Канеров тип, описала съм прилики и разлики...

Разкажи ни повече за сестра си, ако прецениш.
Казваш, че се вписва добре в социалния живот там.
Забелязвам стремежа у сина си да изучава непознатото, нещата, за които има повече информация и до скоро мислех, че му дават спокойствие темите, за които е информиран и обучавам, напоследък откривам, че са били част от развитието, за получаване на самочувствие и по- добра самооценка, а откривам, така характерния за децата с Аспергер, глда за знания...имам чувството, че намирането на нови знания, го храни.
Купуваме така нашумялата поредица "Пътешествие в човешкото тяло" и забелязвам как от ден на ден с по- голям хъс чете и до късно устройството на човешкото тяло, вълнува се и знае кога излиза следващото списание...

Любимата му игра в момента, която си е измислил сам е да каже дата от следващата календарна година и да пита кой ден от седмицата е..и понеже не можем да му отговорим, той казва : "Вторник, естествено", поглеждам календара- да.
Любимите му часове са по английски, защото навсякъде около нас се говори български, той го знае и не е предизвикателство за него..така си го обяснявам...усещам го като някакъв глад за знание, наистина.

Според някои от специалистите, вече е на етап, в който иска да е социален и има компания на всяка цена, така че, се страхуваме дали не би направил каквото и да му се каже, самои само да се хареса на останалите...
Ето, от тези неща ме е страх най- много.

При сестра ти как се развиваха нещата във времето, имаше ли моменти, в които се страхувате ужасно и ....от какво най- много...
И сега....

Kezaja, здравей, аз попаднах на една доста стара тема за синдрома, а тази новата съм я пропуснала. )
Не знам дали да пиша директно там, или тук....

При сестра ми мога да кажа се забелязват и определени черти от аутистичният спектър, вглъбяването, изключването на околния свят и попадането само в нейн си, измислен свят.
По онова време информацията беше изключително оскъдна, а и кой да се сети за нещо подобно....правехме забележки в моментите на такова вглъбяване (те се изразяваха в това да "подрусва" някакъв предмет надолу (обикновено нещо малко и меко) да пристъпва от крак на крак и да си обяснява нещо). Така можеше да откара с часове. С напредването на годините донякъде се "научи" да контролира това и "успяваше" и само седнала на стол, с движения напред-назад да се вглъбява.
Ще ме извините за някой думи, но просто търся най-подходящата за състоянията, макар и да звучат странно....
В къщи често отиваше в друга стая, за да е сама.

До доста късна възраст трудно разбираше шегите и възприемаше почти всичко буквално. В последствие, изглежда се научи да разпознава по особени признаци, кога се шегуваме.

С ученето не е имала някакви особени проблеми....изключително добре и се отдаваха езиците и обожаваше да се занимава с тях. Първо учи английски, след това немски. Това някак си представляваше най-голям интерес за нея.
В последствие към 7-8ми клас откри влечение към химията и биологията (сега специалността и в Германия е биология и биохимия). Без видимо да чете някаква специализирана литература, можеше да те затрупа с изключително интересни неща. (и до сега не знам как успява да го постигне това).
Същото беше и с телевизията....без видимо да гледа активно телевизия, знаеше в кой сериал, кога, какво е станало.

Изключително силна памет за определени неща обаче. ) в същото време може да не е способна да си спомни елементарни неща....или да забравя предмети без това да и прави впечатление (в началото в училище 1-2-3-4клас редовно можеше да си забрави чантата, чадър ако е валяло, тетрадки, учебници)
Пословична несръчност, и до сега не може да си завърже както трябва обувките и постоянно се развързват. Ако и кажеш да включи фурната ще мине доста време докато успее и уцели правилното копче (от 4ри копчета).

Не мога наведнъж да напиша всичко, а и това са впечатления трупани в продължение на доста години.
Съжалявам, че съвсем в началото, още на 2-3г ако имахме нужната информация, може би щяхме да и бъдем по-полезни и да знаем как да общуваме на едно по-добро ниво.

здравейте, аз съм нова в тази област.  Казвам се Галя.   Имам момче на 3 и сега му поставиха аутистично поведение. Доктор Мария Маджарожа ми препоръча да отида в Българска школа по психоанализа и там имало център за деца аутисти. Може ли да ми дадете някаква информация, ако имате такава. Намира се във Варна,  а аз съм от Велики Преслав и не знам какво да правя. Предварително благодаря.

Здравей desunda , да си призная за първи път чувам за тази школа, но си направих труда да прочета за нея  http://fspeid.com/index.php?option=com_frontpage&Itemid=1  това е сайта на Българска школа по психоанализа, но аз лично вече втора година водя детето си на терапии в дневен център "Карин дом" във Варна. Не съм от Варна, но живея близо и информация за тази школа нямам.Във Варна има и други дневни центрове, но първо събери достатъчно инфо за всички възможни места. Не съм чула до сега някой да посещава центъра към тази школа, но ако има такива те веднага ще се включат с повече информация, а за самата школа виж сайта.

Мирама, изключително интерсно е това, което разказваш и за мен много обнадеждаващо.
Чудесно е, че се справя сама толкова далече от роднините си.
Съзнавам колко оскъдна е била информацията по онова време. Но как поставиха тази диагноза на сестра ти? Тя имала ли е някога говорни затруднения или единствено поведенчески?
Извинявай, че те затрупах така лавинообразно с въпроси, но и моето голямо момиченце е аутист и всичко свързано с това живо ме интерсува.

Райка, това, което се случва на Владко е нормално за децата от спектъра.
И при Мими се случва да се разплаче без видима причина. Тя вече говори доста добре и когато я питам каква е причината за тъгата и, обяснява, че и е тъжно. За жалост нищо конкретно. 
Според мен това се дължи на обърканото емоционално състояние, в което се намират, на това, че не умеят добре да разпознават чувствата...
Моето дете все още се радва, когато някой плаче.  Изключително трудно ми е да и обясня емоциите, които изпитва човек в такъв момент.

http://bgpetition.com/valdofsko_uchilishte/index.html