Здравейте mardj7, много Ви благодаря че ми отговорихте. Това което ме интересува относно тази терапия е, има ли разлика между музикотерапията и звукостимулацията или това всъщност е една и съща терапия. Сестра ми се свърза с Елена Илиева, която осъщестява звукостимулация по метода Томатис, но аз лично не мога да преценя в домашни условия дали тази ситема по която вие работите е по-успешна. Интересувам се, дали се работи трудно с нея и как родителя успява да убеди детето да слуша, защото все пак специалистите успяват да създадат авторитет пред децата, докато при родителя това се постига по-трудно. Моята племенничка не говори и много се страхувам дали изобщо ще успеем да привлечем вниманието и, вие трудно ли я приложихте върху вашето момченце или нямаше подобен проблем.
- Публикувана: 26 окт. 2009, 09:52 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2010, 09:33 ч.
Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 11
Нов гост, mardj7 явно ползва услугите на Център Логос .Госпожа Георгиева, за която тя пише е споменаваната често тук логопед Олга Георгиева - наша съфорумка между другото 
.В центъра работят добре и е хубаво да заведе сестра ти детето си поне веднъж там.Логопед Валя Кисьова от център Логос работи близо две години с детето ми - и съм изключително доволна от работата и.Препоръчвам поне веднъж седмично да работите с техния екип.
Паралелно с това аз задължително бих работила на ваше място с още един екип от специалисти по програма PECS.Психолога Петя Атанасова и логопед Ирена Крумова провеждат обучения по тази програма и работят с деца по нея.Аз доста време комбинирах двата екипа от специалисти - веднъж седмично с едните, и веднъж с другите.Двата екипа работят по сходен и същевременно съвсем различен модел.Комбинацията от двата типа терапии беше успешна в нашия случай.
В момента не работим с център Логос - останахме да работим с втория екип, но продължавам да считам екипа от център Логос за свои приятели
Такъв тип комбинация от два сходни, но и различни тима според мен е необходима за аутистите, защото работа само в един екип зацикля в релси и еднотипност, които са донякъде вредни за аутистите.Според мен трябва разчупеност в терапиите.Казея работи с детето си по същата схема от комбиниране на специалисти.От това, което описа за племенничката ти би било добре да опите такъв тип комбинация.
За съжаление трябват доста средства за терапии, и колкото повече средства се отдели - толкова повече възможности за терапии има.Не знам как стои при вас положението с парите, но това което ти препоръчах е най евтиния вариант и същевременно най доброто на пазара от терапевти.
Добавям и блога на TanyaMG Чудесно е описала впечатления и мнения от опита си http://threetoseven.wordpress.com/
.В центъра работят добре и е хубаво да заведе сестра ти детето си поне веднъж там.Логопед Валя Кисьова от център Логос работи близо две години с детето ми - и съм изключително доволна от работата и.Препоръчвам поне веднъж седмично да работите с техния екип.Паралелно с това аз задължително бих работила на ваше място с още един екип от специалисти по програма PECS.Психолога Петя Атанасова и логопед Ирена Крумова провеждат обучения по тази програма и работят с деца по нея.Аз доста време комбинирах двата екипа от специалисти - веднъж седмично с едните, и веднъж с другите.Двата екипа работят по сходен и същевременно съвсем различен модел.Комбинацията от двата типа терапии беше успешна в нашия случай.
В момента не работим с център Логос - останахме да работим с втория екип, но продължавам да считам екипа от център Логос за свои приятели
Такъв тип комбинация от два сходни, но и различни тима според мен е необходима за аутистите, защото работа само в един екип зацикля в релси и еднотипност, които са донякъде вредни за аутистите.Според мен трябва разчупеност в терапиите.Казея работи с детето си по същата схема от комбиниране на специалисти.От това, което описа за племенничката ти би било добре да опите такъв тип комбинация.
За съжаление трябват доста средства за терапии, и колкото повече средства се отдели - толкова повече възможности за терапии има.Не знам как стои при вас положението с парите, но това което ти препоръчах е най евтиния вариант и същевременно най доброто на пазара от терапевти.
Добавям и блога на TanyaMG Чудесно е описала впечатления и мнения от опита си http://threetoseven.wordpress.com/
Здравейте!
Обръщам се към вас с молба за помощ и съдействие.
Няколко бургаски майки на деца с увреждания правим Сдружение с цел изграждане на нещо като Дневен център за работа с деца, съвместно с Общината по Европроект.
Сега имаме запитване да изброим какво точно оборудване е нужно за този център - за логопедичен, псохологичен кабинет, за физиотерапия. Освен това искаме и сензорна стая да има, а си спомням, че някой тук беше дал линк за фирма, която оборудва сензорни стаи.
Надявам се да ми помогнете освен с конкретно изброяване на оборудване, евентуално производители или някакви организации, които наскоро са се сблъсквали с този проблем и биха могли да ни помогнат!
Силно се надявам нашата идея да се осъществи и децата да получават по-добра терапия още от ранна детска възраст.
Благодаря предварително
Обръщам се към вас с молба за помощ и съдействие.
Няколко бургаски майки на деца с увреждания правим Сдружение с цел изграждане на нещо като Дневен център за работа с деца, съвместно с Общината по Европроект.
Сега имаме запитване да изброим какво точно оборудване е нужно за този център - за логопедичен, псохологичен кабинет, за физиотерапия. Освен това искаме и сензорна стая да има, а си спомням, че някой тук беше дал линк за фирма, която оборудва сензорни стаи.
Надявам се да ми помогнете освен с конкретно изброяване на оборудване, евентуално производители или някакви организации, които наскоро са се сблъсквали с този проблем и биха могли да ни помогнат!
Силно се надявам нашата идея да се осъществи и децата да получават по-добра терапия още от ранна детска възраст.
Благодаря предварително
Алина, поздравления за прекрасната идея!
За съжаление не мога да помогна, но съм сигурна, че момичетата тук ще дадат ценни идеи.
Моето дете не е посещавало такъв център, освен логопедичен кабинет, психолог, а съвсем скоро и музикотерапевт, но там е различно.
Днес четох едно интервю с Алекс Раева, която набира средства за изграждането на център за аутисти в гр. Пловдив. Ще прочета отново, за да дам подробности. Защото ставаше дума, че чрез покупка на стока обозначена със зелено етикетче, 33ст. от цената и 'отиват' като дарение за въпросния център.
За съжаление не мога да помогна, но съм сигурна, че момичетата тук ще дадат ценни идеи.
Моето дете не е посещавало такъв център, освен логопедичен кабинет, психолог, а съвсем скоро и музикотерапевт, но там е различно.
Днес четох едно интервю с Алекс Раева, която набира средства за изграждането на център за аутисти в гр. Пловдив. Ще прочета отново, за да дам подробности. Защото ставаше дума, че чрез покупка на стока обозначена със зелено етикетче, 33ст. от цената и 'отиват' като дарение за въпросния център.
Нов гост,
Да, музикотерапията и звукостимулацията, са едно и също понятие. Базирани са на принципа- силно филтрирана при много високи честоти музика, да постъпва в слуховите канали на дете с разстройство на периферната нервна система, каквото имат децата от аутистичния спектър, и което се обуславя от липсата или недостига на нервни връзки- тези, които при нормалното развитие на детето, се изграждат до 4- тата година, при преминаването на мозъка на детето, през всички еволюционни нива на развитие, през които е преминавал човешкия мозък в течение на хилядолетия. При еволюцията на мозъка на дете от аутистичния спектър, се получава блокаж, някъде по пътя на развитието му, което обуславя липсата на тези връзки. Доказано е, че звукостимулацията, активира синапсите, които от своя страна подават информация към невроните и преноса на информация между невроните в най- висшата мозъчна нервна система, постепенно става става факт.
Казвам всичко това от опит, при никоя друга терапия, детето ми не е дърпало толкова бързо по отношение на поведение и разбиране. Разбира се, пълен резултат, не би могул да се постигне, без комплексната работа и на останалите специалисти, т. е.- мене резултат има, когато различни специалисти, са ангажирани с терапията на детето. Всеки от тях работи върху дефицитите с различни средства, например сензорния терапевт- работи върху интеграцията на сетивата, за по- бързата и качествена преработка на информацията. Brain gym терапевта, работи също върху подобряване бързината на преработка на постъпващата информация към мозъка, но със средствата на мозъчна гимнастика. Такава терапия посещава синът ми от около година и при нея също се въжда резултат дори веднага, след тераията- като че ли, мозъкът му действа на по- бързи обороти, но много адекватно- нещо, което по принцип, с други средства, трудно се постига, отнема повече време.
Факта, че сте се свързали с Елена Илиева, е много добър. Нейни ученици в България, провеждат сеансите по звукостимулация на сина ми и методът при моето дете работи повече от добре, резултатите са видими. След индивидуална оценка на детето, както и след проведена среща между музикотерапевта, родителя и Елена, се изготвя индивидуална програма за детето, съобразена с неговите конкретни потребности, взети са под внимание възможностите му, дефицитите и нуждите. Посочва се точното място, където се намира детето към момента на оценката и се набелязва цел- къде трябва да се стигне след приключването на съответното ниво, като се отчита върху кои дефицити и как трябва да се работи по време на терапията. Изработената програма за детето, може да включва цял курс, в който да е включен и родителят в терапията- целта е родителят също да получи терапия и започне да вижда детето си по нов начин, на по- високо функционално ниво, защото продължава ли родителят да вижда детето си по стария начин, мислейки си, че то не може това и онова, не разбира нещата, няма как детето да израстне ( т. е.- щом родителят не вярва в него, в много случаи, родителят също се нуждае от терапия, за да повярва в детето си, защото родителите сме увредени не по- малко от децата си, подложени сме на ежедневен натиск и напрежение от всякъде и поведението на децата ни от аутистичния спектър, лесно би помогнало надеждите ни да рухнат и да си казваме, че детето ни не може и не разбира).
Всичко зависи от индивидуалната оценка на детето и от изготвената за него индивидуална терапевтична програма - Звукостимулация. Звукостимулацията се извършва по Томатис метода, но адаптиран към българските условия. След изкаран един курс от между 10 и 15 процедури, в зависимост от програмата), се прави почивка, отново оценка и се продължава следващо ниво. Броят на нивата отново е индивидуален и зависи изцяло от напредъка и развитието на детето, след оценката от екипа музикотерапевти, се изготвя отново програма за следващо ниво и т. н.
В момента синът ми прави 3- то ниво звукостимулация. Пак казвам, в случая с моето дете, това е терапията, от която резултатите са видими и на лице изключително бързо, след всеки сеанс е по- с нас, по различен, по- социален, по- контактен и едно от най- важните неща за мене е- изграждането на модел на поведение у него, който е все по- близък до приетия от обществото за норма.
За мене е важно също, че звукостимулацията се извършва под контрол на терапевта, честотата и силата на звука на слушалките, периодично се регулират от терапевта, като в същото време, терапевта работи с детето по определената програма за съответното дете и съобразеното с него ниво. Ако родителят е включен в терапията, на него се поставят слушалки с филтрирана при по- ниски честоти музика, която служи повече за релакс на родителя, на фона на която, се извършва терапията на детето, пред очите на родителя, като от време на време по преценка на терапевта, се включва и обучава, и родителя.
Важно е да се знае от родителите обаче, че във връзка с преминаването на детето, на по- високо фукнционално ниво, вследствие на звукостимулацията, е възможно да има и моментни връщания назад, детето да направи магария, която от години не е правило, да стане за известен период по- възбудимо, да се изостри чувствителността му. Истинския ефект от изкарано ниво звукостимулация, се очаква най- рано- след доколо 2 седмици, след приключване на един пълен курс.
Преди започване на звукостимулацията, синът ми не можеше да кара колело, сега кара сам в парка с връстниците си, аз седя на пейка отстрани ( карането на колело интегрира много сетива едновременно и е добър показател за напредъка в развитието на детето- индикатор е, че детето има потенциала, да се научи и компенсира всичките си дефицити, доколкото останат такива, след успешната интеграция на сетивата).
След Brain Gym, поведението му е видимо креативно, особено преди време, имаше по- рязка граница в поведението му- преди и след терапия. Сега поведението му е доста приемливо и реакциите му са адекватни, така че, по- трудно се забелязва разлика в поведението му преди и след терапия.
А истинския резултат идва, след комплексна работа, с различни специалисти и треньори- спортовете, от които плуването развива и дава най- много на децата от спектъра. Сина ми тренира плуване вече повече от 5 години, веднага, след като установихме, че има проблем в рзвитието му.
Алина,
Надявам се да се включи titi_s. На тях в Габрово им предстои съвсем скоро откриване на център за деца от аутистичния спектър и ще ти бъде изключително полезна.
Центърът, който те откриват, е за работа с деца, не е дневен. Идеята е, че деца от аутистичния спектър, съберат ли се на едно място, вместо да получаттерапия, се задълбочават аутистичните им симптоми и едно от друго си разменят стереотипите. Центърът, който предстои да се открие в Габрово, е за почасова работа с деца от спектъра, съответно с различни специалисти, основно индивидуална. Мисля, че имат голям проблем с намирането на специалисти, не с подбора, а с намирането въобще. Изглежда, че на този етап в България, вече има доста и добри специалисти, които могат качествено да работят с деца от спектъра, но всички те, за съжаление, са концентрирани в София.
А за Бургас, няма да забравя, как майка на дете от спектъра, преди 4 години, в продължение на 1 година търси логопед за детето си, безуспешно. Всеки логопед , при който отивали в Бургас, щом видел детето, казвал, че няма смисъл да им взема парите, защото нищо не може да направи за детето. Логопедите в Бургас тогава, са били свикнали да им се заведе дете, което на може да казва "Р" например и от тях се искало да го научат да изговаря буквата и скоропоговорки.
Моля се, вече да има специалисти и там.
Ами, на наша среща това лято, присъства специален педагог, завършил университета преди няколко години, който каза, че по време на следването им, никой преподавател, по никакъв предмет и никога, по никакъв повод, не им е говорил за "Аутизъм".
Явно, за българските университети, които подготвят педагогически състав, логопеди и психолози, за нашите висши учебни заведения, от които се очаква да подготвят кадри за работа с деца с проблеми, думата "Аутизъм" е мръсна дума.
Логопед казва, че по време на следването е станало веднъж въпрос за "Аутизъм" и преподавателят казал "Аутизмът няма къде да го срещнете в практиката, затова няма да ви занимавам с него."
След това, по време на стаж в някаква клиника, им показали 2 деца, за които казали, че са аутисти, едното говорело "Те са там и ме преследват, нощем идват, сега ми казват нещо.."- това са нещата, за които знаем, че специалистите, които се дипломират в България, са чували за аутизма.
Специалистите, които сега са обучени и работят успешно с децата ни, са се обучавали сами- сами са плащали и плащат обученията си в чужбина, за семинари, лекции, изнасяни от чужди лектори за децата с аутизъм. За щастие, вече имаме прекрасни специалисти, а има и такива, в чиято професионална слабост, са се превърнали децата от спектъра.
Но всички специалисти, които работят в България с деца от аутистичния спектър, са започнали обучението си сами, след като за завършили университетите, след което са попаднали на добри учители, лектори и т. н........
Аз си мечтая за "дневни терапевти". Такива терапевти, които могат да поемат целодневната терапия, съпроводена от целодневно терапевтично поведение и отнощение към детето, изграждане му на мироглед към света, изграждане на граници- до къде може детето да стигне спрямо околните и до къде може да позволи на околните, да навлязат в неговото лично пространство. Такъв терапевт, който би се занимавал целодневно с детето ми, например един месец през лятната ваканция, т.е. - да изземе фукнцията ми, защото всеизвестно е, че родителят не може да бъде терапевт на детето си, дори и това да е професията му.
Мечтая си, този терапевт, да го поема сутрин, да го води навсякъде, в естествената му среда- по детски площадки, на кино, на спорт, на школата по рисуване, на заведения с родители с деца, да му организира времето, заниманията и контролира отношението му с децата....такива мечти
В представите ми, това би била една от най- силните и работещи терапии за деца от спектъра. Дори ми се струва възможно, родителят да е на почивка през този месец, от което със сигурност се нуждае, и след като се върне, да не познае детето си...
Да, музикотерапията и звукостимулацията, са едно и също понятие. Базирани са на принципа- силно филтрирана при много високи честоти музика, да постъпва в слуховите канали на дете с разстройство на периферната нервна система, каквото имат децата от аутистичния спектър, и което се обуславя от липсата или недостига на нервни връзки- тези, които при нормалното развитие на детето, се изграждат до 4- тата година, при преминаването на мозъка на детето, през всички еволюционни нива на развитие, през които е преминавал човешкия мозък в течение на хилядолетия. При еволюцията на мозъка на дете от аутистичния спектър, се получава блокаж, някъде по пътя на развитието му, което обуславя липсата на тези връзки. Доказано е, че звукостимулацията, активира синапсите, които от своя страна подават информация към невроните и преноса на информация между невроните в най- висшата мозъчна нервна система, постепенно става става факт.
Казвам всичко това от опит, при никоя друга терапия, детето ми не е дърпало толкова бързо по отношение на поведение и разбиране. Разбира се, пълен резултат, не би могул да се постигне, без комплексната работа и на останалите специалисти, т. е.- мене резултат има, когато различни специалисти, са ангажирани с терапията на детето. Всеки от тях работи върху дефицитите с различни средства, например сензорния терапевт- работи върху интеграцията на сетивата, за по- бързата и качествена преработка на информацията. Brain gym терапевта, работи също върху подобряване бързината на преработка на постъпващата информация към мозъка, но със средствата на мозъчна гимнастика. Такава терапия посещава синът ми от около година и при нея също се въжда резултат дори веднага, след тераията- като че ли, мозъкът му действа на по- бързи обороти, но много адекватно- нещо, което по принцип, с други средства, трудно се постига, отнема повече време.
Факта, че сте се свързали с Елена Илиева, е много добър. Нейни ученици в България, провеждат сеансите по звукостимулация на сина ми и методът при моето дете работи повече от добре, резултатите са видими. След индивидуална оценка на детето, както и след проведена среща между музикотерапевта, родителя и Елена, се изготвя индивидуална програма за детето, съобразена с неговите конкретни потребности, взети са под внимание възможностите му, дефицитите и нуждите. Посочва се точното място, където се намира детето към момента на оценката и се набелязва цел- къде трябва да се стигне след приключването на съответното ниво, като се отчита върху кои дефицити и как трябва да се работи по време на терапията. Изработената програма за детето, може да включва цял курс, в който да е включен и родителят в терапията- целта е родителят също да получи терапия и започне да вижда детето си по нов начин, на по- високо функционално ниво, защото продължава ли родителят да вижда детето си по стария начин, мислейки си, че то не може това и онова, не разбира нещата, няма как детето да израстне ( т. е.- щом родителят не вярва в него, в много случаи, родителят също се нуждае от терапия, за да повярва в детето си, защото родителите сме увредени не по- малко от децата си, подложени сме на ежедневен натиск и напрежение от всякъде и поведението на децата ни от аутистичния спектър, лесно би помогнало надеждите ни да рухнат и да си казваме, че детето ни не може и не разбира).
Всичко зависи от индивидуалната оценка на детето и от изготвената за него индивидуална терапевтична програма - Звукостимулация. Звукостимулацията се извършва по Томатис метода, но адаптиран към българските условия. След изкаран един курс от между 10 и 15 процедури, в зависимост от програмата), се прави почивка, отново оценка и се продължава следващо ниво. Броят на нивата отново е индивидуален и зависи изцяло от напредъка и развитието на детето, след оценката от екипа музикотерапевти, се изготвя отново програма за следващо ниво и т. н.
В момента синът ми прави 3- то ниво звукостимулация. Пак казвам, в случая с моето дете, това е терапията, от която резултатите са видими и на лице изключително бързо, след всеки сеанс е по- с нас, по различен, по- социален, по- контактен и едно от най- важните неща за мене е- изграждането на модел на поведение у него, който е все по- близък до приетия от обществото за норма.
За мене е важно също, че звукостимулацията се извършва под контрол на терапевта, честотата и силата на звука на слушалките, периодично се регулират от терапевта, като в същото време, терапевта работи с детето по определената програма за съответното дете и съобразеното с него ниво. Ако родителят е включен в терапията, на него се поставят слушалки с филтрирана при по- ниски честоти музика, която служи повече за релакс на родителя, на фона на която, се извършва терапията на детето, пред очите на родителя, като от време на време по преценка на терапевта, се включва и обучава, и родителя.
Важно е да се знае от родителите обаче, че във връзка с преминаването на детето, на по- високо фукнционално ниво, вследствие на звукостимулацията, е възможно да има и моментни връщания назад, детето да направи магария, която от години не е правило, да стане за известен период по- възбудимо, да се изостри чувствителността му. Истинския ефект от изкарано ниво звукостимулация, се очаква най- рано- след доколо 2 седмици, след приключване на един пълен курс.
Преди започване на звукостимулацията, синът ми не можеше да кара колело, сега кара сам в парка с връстниците си, аз седя на пейка отстрани ( карането на колело интегрира много сетива едновременно и е добър показател за напредъка в развитието на детето- индикатор е, че детето има потенциала, да се научи и компенсира всичките си дефицити, доколкото останат такива, след успешната интеграция на сетивата).
След Brain Gym, поведението му е видимо креативно, особено преди време, имаше по- рязка граница в поведението му- преди и след терапия. Сега поведението му е доста приемливо и реакциите му са адекватни, така че, по- трудно се забелязва разлика в поведението му преди и след терапия.
А истинския резултат идва, след комплексна работа, с различни специалисти и треньори- спортовете, от които плуването развива и дава най- много на децата от спектъра. Сина ми тренира плуване вече повече от 5 години, веднага, след като установихме, че има проблем в рзвитието му.
Алина,
Надявам се да се включи titi_s. На тях в Габрово им предстои съвсем скоро откриване на център за деца от аутистичния спектър и ще ти бъде изключително полезна.
Центърът, който те откриват, е за работа с деца, не е дневен. Идеята е, че деца от аутистичния спектър, съберат ли се на едно място, вместо да получаттерапия, се задълбочават аутистичните им симптоми и едно от друго си разменят стереотипите. Центърът, който предстои да се открие в Габрово, е за почасова работа с деца от спектъра, съответно с различни специалисти, основно индивидуална. Мисля, че имат голям проблем с намирането на специалисти, не с подбора, а с намирането въобще. Изглежда, че на този етап в България, вече има доста и добри специалисти, които могат качествено да работят с деца от спектъра, но всички те, за съжаление, са концентрирани в София.
А за Бургас, няма да забравя, как майка на дете от спектъра, преди 4 години, в продължение на 1 година търси логопед за детето си, безуспешно. Всеки логопед , при който отивали в Бургас, щом видел детето, казвал, че няма смисъл да им взема парите, защото нищо не може да направи за детето. Логопедите в Бургас тогава, са били свикнали да им се заведе дете, което на може да казва "Р" например и от тях се искало да го научат да изговаря буквата и скоропоговорки.
Моля се, вече да има специалисти и там.
Ами, на наша среща това лято, присъства специален педагог, завършил университета преди няколко години, който каза, че по време на следването им, никой преподавател, по никакъв предмет и никога, по никакъв повод, не им е говорил за "Аутизъм".
Явно, за българските университети, които подготвят педагогически състав, логопеди и психолози, за нашите висши учебни заведения, от които се очаква да подготвят кадри за работа с деца с проблеми, думата "Аутизъм" е мръсна дума.
Логопед казва, че по време на следването е станало веднъж въпрос за "Аутизъм" и преподавателят казал "Аутизмът няма къде да го срещнете в практиката, затова няма да ви занимавам с него."
След това, по време на стаж в някаква клиника, им показали 2 деца, за които казали, че са аутисти, едното говорело "Те са там и ме преследват, нощем идват, сега ми казват нещо.."- това са нещата, за които знаем, че специалистите, които се дипломират в България, са чували за аутизма.
Специалистите, които сега са обучени и работят успешно с децата ни, са се обучавали сами- сами са плащали и плащат обученията си в чужбина, за семинари, лекции, изнасяни от чужди лектори за децата с аутизъм. За щастие, вече имаме прекрасни специалисти, а има и такива, в чиято професионална слабост, са се превърнали децата от спектъра.
Но всички специалисти, които работят в България с деца от аутистичния спектър, са започнали обучението си сами, след като за завършили университетите, след което са попаднали на добри учители, лектори и т. н........
Аз си мечтая за "дневни терапевти". Такива терапевти, които могат да поемат целодневната терапия, съпроводена от целодневно терапевтично поведение и отнощение към детето, изграждане му на мироглед към света, изграждане на граници- до къде може детето да стигне спрямо околните и до къде може да позволи на околните, да навлязат в неговото лично пространство. Такъв терапевт, който би се занимавал целодневно с детето ми, например един месец през лятната ваканция, т.е. - да изземе фукнцията ми, защото всеизвестно е, че родителят не може да бъде терапевт на детето си, дори и това да е професията му.
Мечтая си, този терапевт, да го поема сутрин, да го води навсякъде, в естествената му среда- по детски площадки, на кино, на спорт, на школата по рисуване, на заведения с родители с деца, да му организира времето, заниманията и контролира отношението му с децата....такива мечти
В представите ми, това би била една от най- силните и работещи терапии за деца от спектъра. Дори ми се струва възможно, родителят да е на почивка през този месец, от което със сигурност се нуждае, и след като се върне, да не познае детето си...
и вие си оставяте децата при тези специалисти?
ФРИГ, не не си оставяме децата, защото тези специалисти не желаят да работят с тях и най-често поемат по други професии.
Алина, като написах в гоогле "сензорна стая" ми излядоха няколко линка на центрове, които ще правят такава. Можеш да им пишеш. А във факултета по педагогика има такава стая и може и с тях да контактуваш от къде е тяхната. Тя преди 2 години почти не се ползваше.
Фриг, ти не беше ли споменавала, че това ти е била една от курсовите работи, ако имаш контакти с производители пиши.
А какво сте предвидили за специалистите, имате ли договорка с тях или бюджет от общината или по проекта. И аз мисля, че един голям проблем са специалистите и ако може така си направете проекта, така че да има пари за терапии, гостуващи специалисти и обучение на местни.
Ето новата програма, още текат информационните дни - http://ophrd.government.bg/view_doc.php/4375 . Ако повече организации искат да участват, може да се направи отделна тема за взаимопомощ и тълкуване.
Осъдиха мин на образованието за дискриминация - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=441886.msg12995301#msg12995301
Алина, като написах в гоогле "сензорна стая" ми излядоха няколко линка на центрове, които ще правят такава. Можеш да им пишеш. А във факултета по педагогика има такава стая и може и с тях да контактуваш от къде е тяхната. Тя преди 2 години почти не се ползваше.
Фриг, ти не беше ли споменавала, че това ти е била една от курсовите работи, ако имаш контакти с производители пиши.
А какво сте предвидили за специалистите, имате ли договорка с тях или бюджет от общината или по проекта. И аз мисля, че един голям проблем са специалистите и ако може така си направете проекта, така че да има пари за терапии, гостуващи специалисти и обучение на местни.
Ето новата програма, още текат информационните дни - http://ophrd.government.bg/view_doc.php/4375 . Ако повече организации искат да участват, може да се направи отделна тема за взаимопомощ и тълкуване.
Осъдиха мин на образованието за дискриминация - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=441886.msg12995301#msg12995301
Сега имаме запитване да изброим какво точно оборудване е нужно за този център - за логопедичен, псохологичен кабинет, за физиотерапия. Освен това искаме и сензорна стая да има, а си спомням, че някой тук беше дал линк за фирма, която оборудва сензорни стаи.
http://www.bmb.bg/
Sladko Pate,много ми харесаха продуктите от сайта.И предполагам ,че цените им ще бъдат съобразени с българския пазар.Може би е важно терапевтите които правят сензорна интеграция и стимулация да си дадат мнението за избора на обурудване.
Кезая,нереалистично скъпо е един терапевт да изпълни програмата за която говориш.Не е ли по-рентабилно студенти,бъдещи терапевти да изпълняват ролята на асистенти.Миналото лято момиченцето ходеше на дневен лагер с помощник-студент по спец.педагогика.Те все едно трябва да стажуват и трупат опит.Хем те имат възможност да се обучат,хем това не обременява финансово родителите.Повечето internships(стажуване) тук е безплатно или с/у минимално заплащане.Не знам как е в Европа.Може и Фриг да сподели.
Алина -идеята ви за сензорна стая е блестяща.Толкова много дечица с различни синдроми биха се включили.Поздравявам ви.
Кезая,нереалистично скъпо е един терапевт да изпълни програмата за която говориш.Не е ли по-рентабилно студенти,бъдещи терапевти да изпълняват ролята на асистенти.Миналото лято момиченцето ходеше на дневен лагер с помощник-студент по спец.педагогика.Те все едно трябва да стажуват и трупат опит.Хем те имат възможност да се обучат,хем това не обременява финансово родителите.Повечето internships(стажуване) тук е безплатно или с/у минимално заплащане.Не знам как е в Европа.Може и Фриг да сподели.
Алина -идеята ви за сензорна стая е блестяща.Толкова много дечица с различни синдроми биха се включили.Поздравявам ви.
здравейте мили мами.Мисля ,че проблема при нас, който не сме от София е много голям.Тук не става въпрос за центровете- слава Богу нашите управници узряха за идеята,че трябва да има такива центрове,а за това ,че няма специалисти,който да работят с децата ни.Ето на 01.12.2009год. живот и здраве в Габрово ще стартира центъра за работа със деца от аутистичния спектър ,но какъв ужас е когато няма кой да работи в него.Нямаме специалисти.Тук за терапиите,за който говори Кезая даже и не са чували.Трудно си намираме логопеди и психолози,а останалите специалисти са химера.Това е проблема бе хора.Да и ние искахме сензорна стая и ерготерапия ама кой ще ги прави тези терапии?????Тъй че на Алина и писах на лични желая им успех и дано по-скоро да стартира центъра и дано да имат наистина добри специалисти,защото иначе това ще е поредната забавачница.Извинете ме за коментара.Дано да не спамя темата.
Много ви благодаре за отговорите
Благодаря и специално на Тити , която ми предостави толкова много информация
Нашата идея е Центърът да е от смесен тип, да има и целодневна група, но и кабинетна система, за децата , които посещават масови училища и градини. Децата да получават нужните грижи от раждането/установяването на проблема, та до когато преценят за нужно. Мислим и да има крило за занимания и заетост за лица над 18 год. Това са нашите мечти, засега, реалността каква ще е...Дано да успеем поне за част от идеите да се преборим.
А специалистите наистина са болна тема. Имам подкрепата на две логопедки, които се занимават и с малки деца/май са единствените в Бургас/, отттам нататък пада голямото умуване. Ще търсим специални педагози, психолози, които искат да си повишат квалификацията във връзка деца със СОП, сега има програма в тази насока. Ще потърсим връзка и с трудотерапевтите, които сега излизат. Но при положение, че това е само проект, в тази насока не може да мислим за ангажираност още.
И аз се извинявам, ако спамя темата, но реших, че е по-добре тук да отговоря, при положение, че тук ви попитах
Благодаря и специално на Тити , която ми предостави толкова много информация
Нашата идея е Центърът да е от смесен тип, да има и целодневна група, но и кабинетна система, за децата , които посещават масови училища и градини. Децата да получават нужните грижи от раждането/установяването на проблема, та до когато преценят за нужно. Мислим и да има крило за занимания и заетост за лица над 18 год. Това са нашите мечти, засега, реалността каква ще е...Дано да успеем поне за част от идеите да се преборим.
А специалистите наистина са болна тема. Имам подкрепата на две логопедки, които се занимават и с малки деца/май са единствените в Бургас/, отттам нататък пада голямото умуване. Ще търсим специални педагози, психолози, които искат да си повишат квалификацията във връзка деца със СОП, сега има програма в тази насока. Ще потърсим връзка и с трудотерапевтите, които сега излизат. Но при положение, че това е само проект, в тази насока не може да мислим за ангажираност още.
И аз се извинявам, ако спамя темата, но реших, че е по-добре тук да отговоря, при положение, че тук ви попитах
Не не спамите, даже е много важно това, което пишете. Изглежда, че трябва като просветители да агитираме хората да се квалифицират в работа с децата.
Мисля, че може да опитате и да запалите и по-обикновени специалисти, например треньори по някакъв спорт, балет, музикални педагози, художници-приложници, актьори. Да учат децата на това, на което биха учили деца 3-5 години и да видят как ще вървят. Хората си мисля, че децата с проблеми са много страшни, но ако ги опознаят ще си променят мнението.
Мисля, че може да опитате и да запалите и по-обикновени специалисти, например треньори по някакъв спорт, балет, музикални педагози, художници-приложници, актьори. Да учат децата на това, на което биха учили деца 3-5 години и да видят как ще вървят. Хората си мисля, че децата с проблеми са много страшни, но ако ги опознаят ще си променят мнението.
Катина, Кезая, много Ви благодаря за проявеното внимание и отзивчивостта да ми отговорите. Съветите Ви са ни изключително полезни и ще ги следваме. Като четем за вашите резултати имаме по-голяма вяра и надежда, че и ние ще успеем. Благодаря сърдечно и на всички майки които се включиха и дадоха своето мнение!
Цитат
Осъдиха Министерство на образованието за дискриминация
04.11.2009 / 13:19
Комисия установи, че децата със специални потребности нямат свободата да избират училище, университет или специалност по своя воля
Министерството на образованието беше осъдено от Български хелзинкски комитет за дискриминация спрямо деца със специални образователни потребности. Комисията за защита от дискриминация е установила, че министърът на образованието е извършил пряка дискриминация, основана на увреждане, като не е предприел специални мерки да осигури на децата със специални образователни потребности ефективен и равен достъп до образование. Това се казва в съобщение от Български хелзинкски комитет.
Комисията се произнася, че министърът е нарушил Международния пакт на ООН за икономически, социални и културни права, Конвенцията за правата на детето и Европейската социална харта. Министърът не е изпълнил и осъдителното решение на Европейския комитет за социални права срещу България от 2008 г., което го задължава да осигури на децата с увреждания адаптирано достъпно образование.
КЗД се произнася, че специалната закрила, дължима по Конституция на хората с увреждания, изисква специални мерки за изравняване на възможностите им за адаптация и социална интеграция. Такива министърът не е взел, за което е отговорен. Комисията приема, че
самата подзаконова уредба на образованието е дискриминационна
спрямо децата със специални образователни потребности.Не е регламентирана изработката на специалните програми, учебници и помагала, и индивидуални образователни планове, нужни за адаптиране на образованието към СОП на децата. За разлика от другите деца,
тези със специални потребности нямат свободата да избират училище,
университет или специалност по своя воля. Вместо тях държавата определя специалностите, по които те се учат. За тях средното образование задължително е професионално, и то – за конкретно определени професии.
Така тези деца са лишени от правото си на свободно избрано образование. Въведено е и възрастов таван за учениците в помощни училища - до 16 г., след което образованието им се прекратява. КЗД квалифицира последното като тормоз.
КЗД установява, че децата-жалбоподатели са лишени от възможност за интеграция в обща социална среда с другите ученици. Вместо това са подложени на сегрегация и изолация в помощно училище. Министерството ги е лишило от дължимата им подкрепяща среда, в която да се отчитат индивидуалните им способности и съобразно с тях да се формира индивидуален учебен план с необходимото им време да покрият държавните образователни изисквания и с подходящи учебни материали.
Тези деца не са получили образование, което да гарантира по-нататъшното им реално адаптиране и интеграция в социалния живот. Липсата на пригодено към специфичните им потребности образование ги поставя автоматично в неравно положение спрямо останалите ученици. Получената от тях професионална квалификация и удостоверителните документи за нея им дават априори неравен старт на пазара на труда, се казва в становището на комисията.
КЗД препоръчва на министъра да инициира законодателните промени, необходими за изравняване на образователните възможности на тези деца. Законодателство трябва да предвижда специални мерки за осигуряване на подходящо за конкретното дете образование, предвид индивидуалните му потребности и способности, и независимо от възрастта му.
04.11.2009 / 13:19
Комисия установи, че децата със специални потребности нямат свободата да избират училище, университет или специалност по своя воля
Министерството на образованието беше осъдено от Български хелзинкски комитет за дискриминация спрямо деца със специални образователни потребности. Комисията за защита от дискриминация е установила, че министърът на образованието е извършил пряка дискриминация, основана на увреждане, като не е предприел специални мерки да осигури на децата със специални образователни потребности ефективен и равен достъп до образование. Това се казва в съобщение от Български хелзинкски комитет.
Комисията се произнася, че министърът е нарушил Международния пакт на ООН за икономически, социални и културни права, Конвенцията за правата на детето и Европейската социална харта. Министърът не е изпълнил и осъдителното решение на Европейския комитет за социални права срещу България от 2008 г., което го задължава да осигури на децата с увреждания адаптирано достъпно образование.
КЗД се произнася, че специалната закрила, дължима по Конституция на хората с увреждания, изисква специални мерки за изравняване на възможностите им за адаптация и социална интеграция. Такива министърът не е взел, за което е отговорен. Комисията приема, че
самата подзаконова уредба на образованието е дискриминационна
спрямо децата със специални образователни потребности.Не е регламентирана изработката на специалните програми, учебници и помагала, и индивидуални образователни планове, нужни за адаптиране на образованието към СОП на децата. За разлика от другите деца,
тези със специални потребности нямат свободата да избират училище,
университет или специалност по своя воля. Вместо тях държавата определя специалностите, по които те се учат. За тях средното образование задължително е професионално, и то – за конкретно определени професии.
Така тези деца са лишени от правото си на свободно избрано образование. Въведено е и възрастов таван за учениците в помощни училища - до 16 г., след което образованието им се прекратява. КЗД квалифицира последното като тормоз.
КЗД установява, че децата-жалбоподатели са лишени от възможност за интеграция в обща социална среда с другите ученици. Вместо това са подложени на сегрегация и изолация в помощно училище. Министерството ги е лишило от дължимата им подкрепяща среда, в която да се отчитат индивидуалните им способности и съобразно с тях да се формира индивидуален учебен план с необходимото им време да покрият държавните образователни изисквания и с подходящи учебни материали.
Тези деца не са получили образование, което да гарантира по-нататъшното им реално адаптиране и интеграция в социалния живот. Липсата на пригодено към специфичните им потребности образование ги поставя автоматично в неравно положение спрямо останалите ученици. Получената от тях професионална квалификация и удостоверителните документи за нея им дават априори неравен старт на пазара на труда, се казва в становището на комисията.
КЗД препоръчва на министъра да инициира законодателните промени, необходими за изравняване на образователните възможности на тези деца. Законодателство трябва да предвижда специални мерки за осигуряване на подходящо за конкретното дете образование, предвид индивидуалните му потребности и способности, и независимо от възрастта му.
Здраейте момичета, на 01 Ноември моя Владко навърши 4г.
Разбира се спретнахме рожден ден и в приятелски кръг с деца, и в групата му в детската градина ....
и на двете места беше много хубаво , впечатлена съм от партито което му спретнаха в детската градина, със огромно съжаление обаче трябва да отбележа че разликата между Владко и другите деца е огромна ....
Разбира се спретнахме рожден ден и в приятелски кръг с деца, и в групата му в детската градина ....
и на двете места беше много хубаво , впечатлена съм от партито което му спретнаха в детската градина, със огромно съжаление обаче трябва да отбележа че разликата между Владко и другите деца е огромна ....