Кажете ми аз ли не съм в ред,че искам внимание, разговори диалог и помощ в семейството? Не пие не бие парите в къщи носи, това трябва ли да е причина да не се разделям с него? Объркана съм и не знам дали не преекспонирам нещата като се сетя колко по-тежки случаи има и почвам да си мисля дали пък моето не е нормално а аз да живея с някакви измислици за идеално семейство?
Като искам да говоря с него не признава вината си все го изкарва на ти си виновн, ако ти не правеше еди си кво и аз нямаше да правя еди си какво. то и снощи казвам му не може да ми глидаш,че не мога да ходя и нищо да не пипнеш, а после защо не си го свършила. Отговорът ми аз не съм видял,че не можеш да ходиш. Извадете си извода колко ме гледа как се чувствам и как кривя като патица. Бил ми влизал достатъчно в положението с това,че не ми правел забележки че не била пусната прахосмукачката,че не било избърсано прах. Само ходи и констатира какво не било чисто,но не хваща да опраи все аз.
Много дълго стана може би объркано, защото самата аз съм объркана и се нуждая от съвет и подкрепа. Страх ме е много мее страх. Детето го обожава въпреки,че той не му отдава заслуженото като родител според мен. Страхувам се за психичното му състояние на малкият, за това ще се справя ли сама и с толко малко доходи и две деца.Умирам от страх и няма на кого да кажа дори на родителите си ще ги съсипя а майка е болна. Домът е мой поне покрив имаме.