Не.
- Публикувана: 16 окт. 2009, 17:03 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2018, 16:48 ч.
Удрял ли ви е шамар мъжът ви
Ще помоля да ми дефинирате какво означава "шамар".
Нещо, което ти отвинтва главата и даваш три метра откат, или самият жест, който уж прилича на шамар, но всъщност не е?
Ох, имаше през пролетта една тема тук, беше нещо от рода на "Аз му правех на инат и нарочно се заяждах с него, пък той ме предупреди 2-3 пъти, че прекалявам, пък аз продължих да му правя на инат и той ми удари шамар, а пък аз го ритнах."
И тогава всички ревнаха в един глас "ААААу, ужас, зарежи го на секундата!"
Опитвам се да открия границата, до която можем да лазим по нервите и да скачаме по главите на половинките си и да очакваме, че ни се полага да се държим като истерички и те трябва да приемат това поведение с усмивка, щото сме нежни жени, видиш ли...
Всеки случай е строго специфичен, разбира се, фундаментално съм категорично против физическото насилие, но не мога да не призная, че понякога жените прекаляват мнооого...
Нещо, което ти отвинтва главата и даваш три метра откат, или самият жест, който уж прилича на шамар, но всъщност не е?
Ох, имаше през пролетта една тема тук, беше нещо от рода на "Аз му правех на инат и нарочно се заяждах с него, пък той ме предупреди 2-3 пъти, че прекалявам, пък аз продължих да му правя на инат и той ми удари шамар, а пък аз го ритнах."
И тогава всички ревнаха в един глас "ААААу, ужас, зарежи го на секундата!"
Опитвам се да открия границата, до която можем да лазим по нервите и да скачаме по главите на половинките си и да очакваме, че ни се полага да се държим като истерички и те трябва да приемат това поведение с усмивка, щото сме нежни жени, видиш ли...
Всеки случай е строго специфичен, разбира се, фундаментално съм категорично против физическото насилие, но не мога да не призная, че понякога жените прекаляват мнооого...
Веднъж преди много години. Причината беше, че бях изпаднала в паника, когато детето беше болно (тогава беше само едно, а аз бях много тревожна майка). Това е за 18 години брак. Не мисля, че би го направил отново, не е такъв типаж.
Може би моят случай не е типичният пример, защото и аз мисля, че ако мъж бие жена си тя трабва да го напусне. Но след като ми се случи, разбирам колко трудно е да вземеш решение дали да сложиш край за един шамар.
Може би моят случай не е типичният пример, защото и аз мисля, че ако мъж бие жена си тя трабва да го напусне. Но след като ми се случи, разбирам колко трудно е да вземеш решение дали да сложиш край за един шамар.
Така съм го удряла аз моя. Изпадна в някаква невероятна истерия с която ми пречеше да помогна на детето (което си счупи краче). Фраснах го да млъкне, избутах го и заключих вратата. Стресира детето повече той отколкото болката. То бива-бива паника ама някои хора изобщо не умеят да се владеят.
А иначе и той ме е удрял гад мръсна, но ще му се връща тъпкано.
Господ бави, но не забравя.
Та-каааа...Излиза, че само мен ме е удрял мъж ми-отдавна бивш, слава Богу!.Излиза, че аз съм най-голямата тъпанарка,задето съм прощавала не само шамар, ами и побой.За първи път ме удари още преди да подпишем брак- поводът беше ревност, случи се около полунощ на прибиране от купон. Отскубнах се и отидох да спя при едни колежки- не, че мигнахме и трите до сутринта, де...Намери ме там и облиза краката ми и там, където бях стъпвала, пълзя, плака и се тръшка- бил пиян, не знаел какво върши.Увещания, молби, обещания...а и под давление на колежки, приятели, познати- простих.Две години затишие. Помнех, но почти повярвах, че е било нелеп инцидент...Случи се отново, когато бях бременна с първото дете, после отново и отново...Поводи и причини- най-различни.Знам, че много хора ще рипнат сега- ами защо си го търпяла? Ще ви кажа.Беше ме срам да кажа, че ме малтретира.Този срам беше така изгарящ, така болезнен, че предпочитах да понеса още някой и друг шамар, вместо да се боря с невярващите погледи, питащи дълбоко учудени:" Кой, мъж ти те е бил?! Този усмихнат, културен човек?! Измисляш си!"
Mисля, че да- ще се случва и в бъдеще.Всички побойници на жени "съжаляват" до един момент, после спира да им пука...
и мислите ли, че е възможно това да не се случи повторно, при положение, че твърди, че съжалява...
Не ми е удрял. А хората са казали: "Щом посегне веднъж, ще посегне и втори път".
Цитат
вместо да се боря с невярващите погледи, питащи дълбоко учудени:" Кой, мъж ти те е бил?! Този усмихнат, културен човек?! Измисляш си!"
При нас се случи обратното нещо. Оперирах си носа (несполучливо) и се връщам с гипс - бабите пред входа първото нещо което си помислиха беше, че мъжът ми ме е бил...
Момичета кураж да се справите, умни жени сте и знаете как!
Не, никога не ме е удрял, въпреки, че понякога много го дразня и сигурно му идва да ми тресне една. Аз обаче съм го удряла, понеже не мога да си сдържам нервите така добре като него.
Бившия го направи веднъж без да му дам повод. Човека имаше циклофрения и като пийне малко не можеше да се контролира. Та мия си аз кротко съдовете на мивката, скъпия ме хваща за косата и ми бие шамар, аз за самоотбрана забих ножа в рамото му. Изтрезня моментално и побърза да легне да спи. За съжаление бях принудена да го изтърпя още 1-2 год.
Сегашния, ако ме удари от мене ще остане само мазно петно на стената. Но е внимателен и кротък човек. А и поводи не му давам.
Сегашния, ако ме удари от мене ще остане само мазно петно на стената. Но е внимателен и кротък човек. А и поводи не му давам.