Редно ли е да се събират болни деца?

Е, и аз се шокирам естествено, но от поредното убито дете на пътя, не от цвета на сопола...
Желая здраве и живот!Останалото е лесно...и по-малко шок..

И не съм казала, че твоето дете е на 2, ето ти цитат, на който направих реплика

"А това с "помощ" не е бла-бла за хора, които наистина са притеснени за детето си на 2 годинки, например, направило 4-5 ангини за няколко месеца, развило артрит и т.н., сещаш се, надявам се."

Пенелопа, знам само това, че с очите си съм виждала родители да оставят болните си деца в градината. Което за мен е безотговорно както по отношение на здравето на собствените им деца, така и по отношение на другите деца. Аз не мога да си представя да пратя детето си болно на градина или на училище. Ако за други това е маловажно - ок, но защо и моето дете да страда от това?!

Еми изолирай го...не знам какво да направиш.Или приемаш, че има такива хора.И аз съм виждала.Една майка навремето, в яслата на голямата го блъскаше с течен аналгин, то-изпотено, мислехме да пускаме жалба останалите, но ни дожаля за детето/майката беше алкохоличка/Обаче това дете ни едно друго не разболя. Странно.А другите, чието дете е с протекъл нос-не ги броя за болни, че да ми се къса сърцето и да квалифицирам майките като бездушни и безотговорни.Инак цяла Англия е сбирщина от безотговорни родители, така излиза,,,ама чудно що тук сме на това дередже, а пък там-на друго...

Ами не исках да питам дали е приемливо, защото, както личи от цялата тема до момента, за едни е приемливо, а за други не! По-скоро ме интересуваше дали е правилно и какви могат да бъдат последиците от това.. За първи път съм майка, не съм попадала в подобна ситуация, не съм достатъчно компетентна по отношение на различните болести и на влиянието на болен човек върху друг болен човек.. От обща култура знам, че вирусът при едно дете може да бъде различен от този при друго, да се насложат един върху друг и да стане оле-мале.. Болестта или рецидивира с усложнения, или се влачи още сума време.. Но не е задължително! От всяко правило може да има изключения..
Жалкото е, че както някой беше писал, бях уведомена, че и останалите деца са болни едва след като споменах, че ние може и да не присъстваме, защото детето ни е болно.. Явно нямаше да го споменат и това ме подразни много! Безотговорно е да каниш деца при своите болни деца без да споменеш този факт! А там се оказва, че ще има още едно семейство с други болни дечица.. 
Изобщо според мен ситуацията е абсурдна и аз вече взех решение за себе си - аз и детето оставаме вкъщи и пускаме само таткото да ни представлява за кратко, че да не лепне и да довлече нещо вкъщи (по-различно от торта  )!
За градините/яслите не ми се коментира.. Пуснах тема малко преди тази по този повод и останах изумена от дебелоочите но някои родители!

Малко ти е детето още, първо ти е сигурно, още му трепериш прекалено много. Ще видиш с времето и опита сама ще стигнеш до изводите, които някои момичета пишат тук и сега им скачаш 
От сополи и кашлица не се притеснявам, повече ме притесняват некомпетентните лекари и хомеопати, блъскащи децата с какви ли не химии, без нужда. Съсипват им организма и имунитета 

Точно това исках да напиша в предишния си пост, но бързах да ставам и не ми дойдоха точните думи.

И понеже по-горе се спомена, че хората, които сме на мнение, че няма нищо страшно в сополите и кашлиците имаме късмет с "неболнави деца" ще кажа, че моите деца минаха през почти всички видове "настинки", хреми, кашлици, бронхити. Които бяха квалифицирани нееднократно като хронични и астматични и след цялото ходене по мъките и обвинения на другите болни деца и постоянното тикане с лекарства най-накая осъзнах, че проблемът всъщност е в мен или по-точно в склонността ми да се доверявам на традиционната медицина. Когато смених курса и спрях даването на Аб, сиропи за кашлица, спрейове за нос и т.н. децата просто спряха да боледуват.
Може и да ви звучи фантасмагорично, но от 3 години децата ми боледуват средно по веднъж-два пъти годишно и лекарства не пиемат под никава форма.
Това беше моето решение на проблема с "болестите". Сега главата ми е мирна, децата ми са здрави, не давам луди пари за лекарства, не ми се налага да вземам излишни болнични и не огничавам срещите им с други деца.

Не, не ни звучи фантасмагорично, не знам на каква възраст са ти децата, но ти и сама трябва да знаеш че след 6-7 години започват да боледуват все по-малко.

Големия в момента е на 6 и полвина, а малката ще навърши 5 след 2 месеца..

Чудесно:)
Идеята ми е , че всичко, което си описала като заболявания е характерно за ранната детска възраст. И разбира се, че има значение как точно се провежда лечението, но в никакъв случай не бива да се омаловажава факта, че когато все пак се ограничат контактите (доколкото е възможно) това помага за по-бързото и качествено възстановяване на идивида.
Едно дете може да си влачи сополите с месеци, но друго на 3- ия ден може и да е с пневмония и не смятам, че точно това е начинът за изграждане на имунитет.
В крайна сметка всичко е индивидуално, аз както писах в началото рискувах с такова събиране и сега си нося последствията.

Не бих отишла.

Аз и по-горе съм написала, че болестите при нас се редуцираха преди около 3 години.
Тогава малката беше на 2, а големия на 3,5.
Както е ясно, тепърва тръгваха по градини и ясли и съответно тепърва установяваха продължителни контакти с "вирусоносители".
Права си, че едно дете може да влачи с месеци сополи, а друго да ги обърне венднага на пневмония, и през това михахме.
Всъщност сина ми направи пневмония на 2,5 г. след 7-дневен престой в инфекциозното с мононуклоза, която пък беше предизвикана от занижения му имунитет, заради многобройните спастични бронхити лекувани неправилно.

Не ме разбирайте погрешно, децата се сблъскват постоянно с болестотворни организми и дали едното само ще се сополеви, а другото ще се разболее от пневмония зависи на първо място от състоянието на имунната им система. Същата имунна система, която ние постоянно подтискаме, основно с помощта на лекарствата.

В съвременната европейска култура единственото, което може да се използва като сравнително общовалиден аргумент, е мнението на науката, в този случай - на традиционната медицина. Питай лекар дали е редно или не, тогава можеш да получиш научно аргументирано мнение, подкрепено със сравнително общовалидни аргументи (статистики, познания за поведението на микроорганизмите и т.н.).
(Друг е въпросът, че в общия случай хората, които често водят децата си болни, просто не се съгласяват да слушат мнението на лекарите кое е болест и кое не, а сами си решават. Например, на мен лично лекар ми е казал, че е напълно неправилно да се води детето на градина, когато има обявена грипна епидемия, защото на практика от грипния вирус няма как да си изгради имунитет, тъй като той мутира много по-драстично и по-бързо от другите типове вируси, тъй че просто това си е изкарване на вирус, често тежък, който никога повече няма да срещнещ и няма да ти помогне да се справиш по-добре със следващ грипен вирус. То затова и ваксинациите срещу греп са всяка година. За другите болести, обаче, каза, че е добре детето да стои до пълно излекуване вкъщи (т.е. 7 дни за вирусна инфекция без усложнения), за да не се получи реинфекция или нова инфекция върху отслабналия от болестта организъм. )

Колкото до "обикновената хрема". При моето дете тя причинява астматичен пристъп, който се овладява в най-добрия начин с лекарство, натоварващо сърцето, а в най-лошия води до трайно увреждане на бронхите, а така реагира на вирус, тъй че не ми обяснявайте, че хремата не е вирусно заболяване и че не е болест!!! Няма лекар, който да ми е казал, че хремата и кашлицата (не алергичният ринит и алергичната кашлица!) не е нещо, което трябва да се лекува и е безобидно, тъкмо обратното.

Аз просто вярвам на лекарите. Който не вярва, няма как да го убеждавам, това е ясно.

И аз не вярвам на теориите за "обикновената хрема" и "безобидното покашляне".

Аз нямам против детето ми да ходи на ясла/събирания заедно с други хремави деца,стига да се вижда,че децата са в добро общо състояние.Но отпаднало дете без апетит и желание за игра трябва да си остане вкъщи под грижа.

Ако кашлицата и сополите можеха да се квалифицират като "обикновени" то едва ли всички щяха да ги имат.
В този смисъл, не смятам, че са нито обикновени, нито безобидни. За мен това е признак, че дадено заболяване не е доизлекувано, съответно това дете вече има понижена имунна система....и събирането му с други деца с вируси, или подобни кашлици и т.н. е опасно и за самото него.