Защо хората се страхуват от осиновяването?

  • 15 510
  • 391
  •   1
Отговори
  • Мнения: 32
Зададох си въпроса в подфорум осиновяване но там ми казаха да го пусна и тук за да получа повече отговори.
Защо хората се страхуват от това да осиновят дете? Защо си мислят че осиновеното дете е по-некачествено от роденото? Защо предпочитат да изсипят сума ти пари за ин витро процедури и накрая ако се окаже че не могат да имат дете по естествен начин търсят донор/донорка на сперма/яйцеклетка,на които също плащат, за да им роди дете? (тоест да са видели биологичната майка и да са я одобрили)? Знам че тук има жени осиновили деца , но знаете ли колко малко сте на фона на тези, които си плюят в пазвата от страх да вземат дете от дом? Защо???

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 23 786
Чиста биология. Инзстинкта за продължение на рода. Осиновявайки дете не отглеждаш своите гени, а нечии други.

# 2
  • Мнения: 940
ми не знам дали е точно страх...всеки човек иска да остави някаква следа на този свят, как ако не чрез нашите деца? аз поне така си мисля - детето е част от тебе и от мъжа, който обичаш, някак ми се струва, че в това е цялото чудо на "възпроизводството"  newsm78
чуждото дете пак мога да обичам, мисля си че някой ден може би наистина бих осиновила детенце, но си искам и мое си, моя плът и кръв...
колкото до страха - предполагам хората се замислят дали детето не унаследява генетично психика и поведение - човекът е все още неразгадаемо животно все пак и спорове по темата колкото ти душа иска. ако се замислиш - не знаеш какви са родителите му например или ако научиш че са мега пропаднали типове, може би те ужилва страхът дали някой ден, въпреки твоите усилия, детенце няма да се превърне в тяхно копие..разбира се могат да се изровят много доказателства в подкрепа на това мислене, както и много - като оборващи аргументи, ама това човешката психология си е мътна и кървава... Thinking не забравяй че човекът има една ужасна черта - страх го е от неизвестното и непознатото, това си е просто закон. малко са изключенията. то не че знаеш какво ще се пръкне твоето чеве, ама си мислим че знаем поне...

# 3
  • Мнения: 32
Осиновявайки дете не отглеждаш своите гени, а нечии други.

А кой е казал че твоите са по-добри или на другия са по-лоши? И тук не говорим за избор дали да родиш или да осиновиш; а за това че щом не можеш да имаш свое то осиновеното трябва да отговаря на някакви твои критерии иначе не е достатъчно добро за теб.

# 4
  • Мнения: 5 577
Писала съм и друг път, имам някаква бариера аз. Не мога, психически да го приема осиновяването. Просто не е за мен, неспособна съм. Но не мога да го обесня логично.

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 23 786
Осиновявайки дете не отглеждаш своите гени, а нечии други.

А кой е казал че твоите са по-добри или на другия са по-лоши? И тук не говорим за избор дали да родиш или да осиновиш; а за това че щом не можеш да имаш свое то осиновеното трябва да отговаря на някакви твои критерии иначе не е достатъчно добро за теб.
Ама инстинкта е не да отглеждаш по-добри гени, а своите.
Всъщност ние със съпруга ми сме обмисляли и осиновяване, не съм против осиновяването, не ме разбирай грешно.

# 6
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Пред перспективата да родя сама, предпочитам да осиновя красиво синеоко, русокосо, дългокрако момиченце на 2-3 години. Simple Smile

# 7
  • Мнения: 13 801
Защо да се страхуват? Е, на всеки му се иска да създаде сам дете, износи, роди, но познавам доста семейства с осиновени деца. Взели съзнателно и отговорно решението, грижещи се с любов за детето.
Хората по-скоро се плашат от процедурата за осиновяване - дълга, тромава, на моменти обидна дори.

На мен пък ми е чудно когато осиновените деца се обръщат срещу осиновителите. И то добри, обичливи и грижовни осиновители, не говоря за тежките случаи с упражняване на насилие, грубост или нелюбов.

# 8
  • София
  • Мнения: 18 679
Защо си мислят че осиновеното дете е по-некачествено от роденото?
Това са пълни глупости. Няма нормална жена, която да определя децата като качествени или не. На втория въпрос - аз лично бих избрала да родя заради емоцията от бременността и раждането, а също и заради естествения инстинкт, разбира се. Нищо изненадващо не виждам.
Моя близка, която осинови, много се страхуваше да не й дадат циганче. Опасяваше се, че лошите гени не могат да бъдат компенсирани с добро възпитание Laughing
Друг повод за опасения, който съм чувала, е дали може да се обича осиновеното дете, както родно.

Въобще поводи за страх много, същите в общи линии като страха от това да родиш, не е чак толкова различно Wink

# 9
  • Варна
  • Мнения: 1 744
На мен пък ми е чудно когато осиновените деца се обръщат срещу осиновителите. И то добри, обичливи и грижовни осиновители, не говоря за тежките случаи с упражняване на насилие, грубост или нелюбов.
Мда, това и за мен е загадка. Трябва да си адски тъпо същество, за да го направиш.

# 10
  • Мнения: 4 916
На мен пък ми е чудно когато осиновените деца се обръщат срещу осиновителите. И то добри, обичливи и грижовни осиновители, не говоря за тежките случаи с упражняване на насилие, грубост или нелюбов.
Мда, това и за мен е загадка. Трябва да си адски тъпо същество, за да го направиш.

Тц. Достатъчно е да си се почуствал изигран.

# 11
  • Варна
  • Мнения: 1 744
На мен пък ми е чудно когато осиновените деца се обръщат срещу осиновителите. И то добри, обичливи и грижовни осиновители, не говоря за тежките случаи с упражняване на насилие, грубост или нелюбов.
Мда, това и за мен е загадка. Трябва да си адски тъпо същество, за да го направиш.

Тц. Достатъчно е да си се почуствал изигран.
Изигран от кого? От хората, които са те отгледали  newsm78

# 12
  • Мнения: 940
ми и аз не мисля че е тъпо съществото. според мен много зависи на колко години е бил/а осиновен/а. все пак на децата им се формира възприятието за света от раждането и понякога травмите наистина не могат да се компенсират за съжаление...

# 13
  • Мнения: 4 916
... Изигран от кого? От хората, които са те отгледали  newsm78

Например.
Щото все ще се намери някой роднина който да те светне за произхода ти (или липсата на такъв). Тогава започваш да обвиняваш осиновителите си за това, което е трябвало да преживевееш.
Има страни, в които, ако до 18-ата година на детето осиновителите не му кажат че е осиновено, идват социалните и му казват. Одобрявам го. Лъжата е кофти.
Но Бг все още са предпочитани пеленачетата, понеже те не помнят.

# 14
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Тогава започваш да обвиняваш осиновителите си за това, което е трябвало да преживевееш. Какво е трябвало да преживееш? Не разбирам. Значи, е по-добре да си бил оставен и отгледан от соц.работници вместо в нормално и любящо семейство?
Ако си адекватно човешко същество, дори трябва още повече да уважаваш осиновителите си, а не да се обръщаш и настройваш срещу тях.

Общи условия

Активация на акаунт