зарязвай го по-скоро - Публикувана: 5 окт. 2009, 17:54 ч.
- Последно мнение: 18 окт. 2009, 15:51 ч.
къде е границата на търпението и кога казвате "до тук бях"
плумерия6 , ако все още нямаш силите да го напуснеш, недей. Понякога трябва да "узреем" за момента, за събитието, да имаме ясна представа какво точно искаме и как да го постигнем.
Аз лично не бих стояла
....от няколко месеца вече знам (но се надявах само да подозирам, а не да знам със сигурност), че се е захванал наново с наркотици. а проблемът уж беше вече зад гърба ни повече от 8 години!
....също така коремът ми е на топка от два дни - не знам дали ще успея да се оправя сама. работата ми е с мизерна заплата,..
Тук подкрепа винаги ще намериш но решението си е твое
Разбираме че този проблем е съществувал и преди. Как спря, какво стана? Защо е започнал пак? Консултирай се с лекарите, психолозите му. Виж, разучи как и дали може да му се помогне и разбира се до колко. Не губи време обаче, не протаквай нещата. Ако един навик се е върнал то той обикновено е по-силен.
Относно работата ти. Предполагам че и сама знаеш колко "много помощ" ще получаваш от него. Ако финансите ти са скромни, то по-добре да стигат за теб и детето отколкото само за мъжа ти че дори да иска още. МИсли трезво и разумно. Мисли за себе си и живота на детето. Не се вурвай да спасяваш мъжа ти ако това означава смърта (не в буквалния смисъл) за теб и детето.
Аз лично не бих стояла
....от няколко месеца вече знам (но се надявах само да подозирам, а не да знам със сигурност), че се е захванал наново с наркотици. а проблемът уж беше вече зад гърба ни повече от 8 години!
....също така коремът ми е на топка от два дни - не знам дали ще успея да се оправя сама. работата ми е с мизерна заплата,..
Тук подкрепа винаги ще намериш но решението си е твое
Разбираме че този проблем е съществувал и преди. Как спря, какво стана? Защо е започнал пак? Консултирай се с лекарите, психолозите му. Виж, разучи как и дали може да му се помогне и разбира се до колко. Не губи време обаче, не протаквай нещата. Ако един навик се е върнал то той обикновено е по-силен.
Относно работата ти. Предполагам че и сама знаеш колко "много помощ" ще получаваш от него. Ако финансите ти са скромни, то по-добре да стигат за теб и детето отколкото само за мъжа ти че дори да иска още. МИсли трезво и разумно. Мисли за себе си и живота на детето. Не се вурвай да спасяваш мъжа ти ако това означава смърта (не в буквалния смисъл) за теб и детето.
къде е границата на търпението и кога казвате "до тук бях" - мисля че тук. това, което разказваш е границата както аз я разбирам и както сложих края. разликата е това, че ти си в чужбина, а аз в БГ, но работех в чужбина. приликата е, че явно можеш да се оправяш сама - имаш както финансовите така и психичните възможности.
задай си въпроса - обичам ли го, ако не...
ако се чудиш дали го обичаш -
задай си въпроса - за какво ми е - какво прави, което да ме/ни прави щастливи, на какво ще научи нашето дете.
никой не е готов... мисля. аз хем го мислих преди това, но все пак е пълна промяна... мисля, че ще ти хареса. толкова време не за хленчещ мъж, а за теб и детето ти. ще дойде желание пак да се запознаваш с хора и да общуваш....
аз така направих - чудих се дали не съм егоистка. дали не е в ущърб на детето. но една приятелка ми каза -" за да е щастлива Дивна, ти трябва да си добре" и "той яде от хляба на детето ти" - защото той не работи/еще. много права беше. два месеца по-късно детето ми е като че друго бебе - спи спокойно, не крещи, смее се много. просто защото аз съм по-спокойна и се отнасям по-спокойно към него, обръщам му достатъчно внимание....
задай си въпроса - обичам ли го, ако не...
ако се чудиш дали го обичаш -
задай си въпроса - за какво ми е - какво прави, което да ме/ни прави щастливи, на какво ще научи нашето дете.
никой не е готов... мисля. аз хем го мислих преди това, но все пак е пълна промяна... мисля, че ще ти хареса. толкова време не за хленчещ мъж, а за теб и детето ти. ще дойде желание пак да се запознаваш с хора и да общуваш....
аз така направих - чудих се дали не съм егоистка. дали не е в ущърб на детето. но една приятелка ми каза -" за да е щастлива Дивна, ти трябва да си добре" и "той яде от хляба на детето ти" - защото той не работи/еще. много права беше. два месеца по-късно детето ми е като че друго бебе - спи спокойно, не крещи, смее се много. просто защото аз съм по-спокойна и се отнасям по-спокойно към него, обръщам му достатъчно внимание....