живеем заедно повече от две години, имаме дете на 1 година. Женени сме, за което съжалявах малко след като заживяхме заедно. От две години насам е работил само 2 пъти по два месеца и му прекъсваха договора. Имах много кратко майчинство, живеем в чужбина, работя от както детето е на 5 месеца, за което ми е много криво, искам да си го гледам, но нямам друг избор. Важното е, че се чувствам много зле, имам хубава работа и изкарвам доста пари, плащам почти всичко, а неговата сметка отдавна е на нула. Не си търси работа, все ми говори че ще започне частен бизнес, наистина трябва време за това, но това го слушам вече повече от година. Детето ходи на ясла, защото той не иска да го гледа непрекъснато, инцидентно може, но не всеки ден, и за това плащам и то не малко. Намерих жена да чисти, защото нямам време покрай работата, а и той не иска, по принцип не е научен на това. Да кажем, че напоследък се стегна и взе да се включва повече в ежедневните задачи, но това което ми тежи е, че съм поела мъжката роля и издържам семейство. Не че не мога да се справя, но и аз искам да се чувствам като жена, да ме изведе на вечеря, и т.н Той предпочита да се свива и стиска вместо да направи нещо да живее по-добре. През деня уж работи по "бизнеса " си а често го виждам да чете художествена литература, да прочита вестниците в интернет, да учи японски. Не мога да гледам вече майка му и сестра му, които смятат че той се чувства зле и подтиснат в тази ситуация, а аз съм лошата съпруга която вече спря да му подрежда гардероба и да му глади дрехите.Искам да говоря за финансовия върпос с него, но от друга страна това е деликатен въпрос. Той няколко пъти вече е споменавал, че получавам хубава заплата, като за двама и той можел да не работи, уж на шега. Вие как бихте постъпили?Благодаря
- Публикувана: 3 окт. 2009, 15:14 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2009, 17:34 ч.
чувствам се зле, а на него не му пука
Аз как ще постъпя ли!? Не знам.
Важното е, ти как усещаш отношенията ви, Какво искаш? Дали той иска същото? Докъде можеш да стигнеш ти, и той също? Казваш, че съжаляваш за брака с този човек. Не е ли предизвестен краят?
И защо всяка жена си мисли, че е длъжна да бъде силна за двама!? Разреви се! Тръшни се! Излей си болката! Кажи, какво искаш от него. След това решавай, каква ще я бъде.
Важното е, ти как усещаш отношенията ви, Какво искаш? Дали той иска същото? Докъде можеш да стигнеш ти, и той също? Казваш, че съжаляваш за брака с този човек. Не е ли предизвестен краят?
И защо всяка жена си мисли, че е длъжна да бъде силна за двама!? Разреви се! Тръшни се! Излей си болката! Кажи, какво искаш от него. След това решавай, каква ще я бъде.
Амииии....докато има прости жени като теб, ще има и такива "мъже" лентяи,
Не искам да те обиждам, но такива теми се роят ежеминутно, сякаш на мн Българки им е заложено да носят целия свят на гърба си, да не се оплакват и пак да обичат "мъжете" си....
За какво всъщност ти е тоя?
На думи мн хубаво , ама дела трябват,
С кво ще прави "бизнеса"? пак с твои пари ли?
Моля те не се подлагай на манипулации и недей да се чувстваш зле , че вече "не му подреждаш гардероба" и не не му целуваш задника, крайно време е да си отвориш очите,
Не гледа детето (знам колко са скъпи градините в чужбина, така че това са мн мн мн пари на вятъра),
Не чисти,
Не работи...
Абе що няма мъже, будали като теб че и аз да си намеря един и да си лежа в леглото цял ден?
Живота е толкова труден, че като чуя за такива половинки , дето дърпат семейството назад ми се изправя косата..
Представи си че се случи нещо с теб и останеш утре в инвалидна количка(не дай си Боже), мислиш ли че този "мъж" ще гледа теб, детето, домакинството и т.н....?
Че се и шегувал че можело и да не работи, щото твойта заплата хубава,
ако беше мой мъж шут в задника щеше да получи за остроумието си,
ама, намерил е той лесното, шапка на тояга
Не искам да те обиждам, но такива теми се роят ежеминутно, сякаш на мн Българки им е заложено да носят целия свят на гърба си, да не се оплакват и пак да обичат "мъжете" си....
За какво всъщност ти е тоя?
На думи мн хубаво , ама дела трябват,
С кво ще прави "бизнеса"? пак с твои пари ли?
Моля те не се подлагай на манипулации и недей да се чувстваш зле , че вече "не му подреждаш гардероба" и не не му целуваш задника, крайно време е да си отвориш очите,
Не гледа детето (знам колко са скъпи градините в чужбина, така че това са мн мн мн пари на вятъра),
Не чисти,
Не работи...
Абе що няма мъже, будали като теб че и аз да си намеря един и да си лежа в леглото цял ден?
Живота е толкова труден, че като чуя за такива половинки , дето дърпат семейството назад ми се изправя косата..
Представи си че се случи нещо с теб и останеш утре в инвалидна количка(не дай си Боже), мислиш ли че този "мъж" ще гледа теб, детето, домакинството и т.н....?
Че се и шегувал че можело и да не работи, щото твойта заплата хубава,
ако беше мой мъж шут в задника щеше да получи за остроумието си,
ама, намерил е той лесното, шапка на тояга
Мила напълно те разбирам,
и ние сме в чужбина, и аз съм тази която храни семейството, само че ние имаме две деца.
Отначало съпругът ми и той нищо не правеше, но след разговор, колко ми тежи и колко ми е трудно,
се взе в ръце, сега той се грижи изцяло за децата и домакинството, всичко ми е изрядно,
пере, чисти, глади, готви, децата ги кара и прибира от училище и помага за домашните.
Трябва да му кажеш че ти е много тежко и едвам издържаш, нека той да гледа детето.
Започни събота и неделя да чистиш и да му показваш как се прави.
Моят отнчало и той не можеше да чисти и го беше страх да гледа първото дете като се роди,
аз му показах всичко и той свикна и сега се справя по-добре от мен.
Понякога мъжете ги е страх, че не могат да се справят или работата е много тежка, помогни му
да свикне с тази си роля, а когато му потръгне бизнеса ще вземете помощничка.
Аз тръгнах на работа след месец и половина след като родих.
и ние сме в чужбина, и аз съм тази която храни семейството, само че ние имаме две деца.
Отначало съпругът ми и той нищо не правеше, но след разговор, колко ми тежи и колко ми е трудно,
се взе в ръце, сега той се грижи изцяло за децата и домакинството, всичко ми е изрядно,
пере, чисти, глади, готви, децата ги кара и прибира от училище и помага за домашните.
Трябва да му кажеш че ти е много тежко и едвам издържаш, нека той да гледа детето.
Започни събота и неделя да чистиш и да му показваш как се прави.
Моят отнчало и той не можеше да чисти и го беше страх да гледа първото дете като се роди,
аз му показах всичко и той свикна и сега се справя по-добре от мен.
Понякога мъжете ги е страх, че не могат да се справят или работата е много тежка, помогни му
да свикне с тази си роля, а когато му потръгне бизнеса ще вземете помощничка.
Аз тръгнах на работа след месец и половина след като родих.
Аз как ще постъпя ли!? Не знам.
Важното е, ти как усещаш отношенията ви, Какво искаш? Дали той иска същото? Докъде можеш да стигнеш ти, и той също? Казваш, че съжаляваш за брака с този човек. Не е ли предизвестен краят?
И защо всяка жена си мисли, че е длъжна да бъде силна за двама!? Разреви се! Тръшни се! Излей си болката! Кажи, какво искаш от него. След това решавай, каква ще я бъде.
Важното е, ти как усещаш отношенията ви, Какво искаш? Дали той иска същото? Докъде можеш да стигнеш ти, и той също? Казваш, че съжаляваш за брака с този човек. Не е ли предизвестен краят?
И защо всяка жена си мисли, че е длъжна да бъде силна за двама!? Разреви се! Тръшни се! Излей си болката! Кажи, какво искаш от него. След това решавай, каква ще я бъде.
Абсолютно знам за какво говориш!! Аз няколко години стисках зъби и търпях. Докато аз работех, той работеше върху себе си-ходеше на фитнес, на плаж, четеше си книжки и т.н. По едно време с брат му решиха да правят бизнес, ама като нищо не разбират... Опитах се да ги предупредя, че нещата не стават толкова лесно, ама не! Все бях лоша, все много говорех, вечно знаех повече от всички! Та опита им да са бизнесмени им струва един апартамент. След няколко години търпението ми се изчерпа, а и ми писна от всекидневни скандали и всякаква липса на заангажираност към семейството и си подададох молбата за развод. Знам, че звучи много лесно да го кажеш отстрани, просто ей така, когато вече си го надживял, но в крайна сметка съм на мнение, че в едно семейство е много важно да има равнопоставеност във всичко. Желая ти успех. Ти сама ще намериш верния път.
Амииии....докато има прости жени като теб, ще има и такива "мъже" лентяи,
Знае със сигурност , че и без него може да се оправя, затова няма как да е глупава просто
Мъжът трябва да се грижи за семейството си да бъде опора за жената 
ти си го освободила от отговорности и той живее на гърба ти
кажи му че няма да търпиш това повече и няма всичко ти да плащаш
кажи му да си намери работа
Явно си интелигентна жена не му позволявай да те използва
ти си го освободила от отговорности и той живее на гърба ти
кажи му че няма да търпиш това повече и няма всичко ти да плащаш
кажи му да си намери работа
Явно си интелигентна жена не му позволявай да те използва
Вие как бихте постъпили?Благодаря
Трудна ситуация... Ние също живеем в чужбина и само аз работех в началото, но вече мъжът ми работи също. Понеже беше доста трудно да си намери работа тук, а и не знаехме въобще дали ще стане, аз още преди да се преместим, и като цяло моето мнение беше и е, че мъжът ми трябва да работи. Има мъже и мъже. Познавам мъже, които не работят и гледат деца, готвят, чистят. Но това докога е? Моят мъж готвеше, чистеше докато работех, возеше ме до работа като бях бременна, въобще всичко правеше. Но накъде би избило едно такова ежедневие след време? Аз лично катогорично съм заявявала винаги, че ако мъжът ми не си намери работа тук, просто събираме багажа за Бг и точка. Естествено зависи от много неща едно такова решение за това къде да живее семейството. Но като цяло съм против това жената да работи, а мъжът да не си търси работа. Тука правя разлика между желание да си намери работа, което е едно, и нежелание или липса на мотивация да си търси работа.
За коя държава става дума? В Европа ли сте? Мъжът ти българин ли е?
Вие как бихте постъпили?Благодаря
Трудна ситуация... Ние също живеем в чужбина и само аз работех в началото, но вече мъжът ми работи също. Понеже беше доста трудно да си намери работа тук, а и не знаехме въобще дали ще стане, аз още преди да се преместим, и като цяло моето мнение беше и е, че мъжът ми трябва да работи. Има мъже и мъже. Познавам мъже, които не работят и гледат деца, готвят, чистят. Но това докога е? Моят мъж готвеше, чистеше докато работех, возеше ме до работа като бях бременна, въобще всичко правеше. Но накъде би избило едно такова ежедневие след време? Аз лично катогорично съм заявявала винаги, че ако мъжът ми не си намери работа тук, просто събираме багажа за Бг и точка. Естествено зависи от много неща едно такова решение за това къде да живее семейството. Но като цяло съм против това жената да работи, а мъжът да не си търси работа. Тука правя разлика между желание да си намери работа, което е едно, и нежелание или липса на мотивация да си търси работа.
За коя държава става дума? В Европа ли сте? Мъжът ти българин ли е?
да българин е, във Франция сме.
не се променят.