как да си дам детето???

  Но на сто километра и без пауза от толкова години? Бих си пуснала детето, но за да изградят добра връзка, а не просто за да се почувства по-баща бащата. Не може майката да е виновна, затова, че той е лош родител. Не си пускала детето, нахалницата, в чужда държава, че й детегледачка е уредил, има кой да го гледа!

Естествено, че е заради връзката, не заради чувствата на бащата.
 

  За теб разбрах, за случая на авторката говоря, че бих.

И аз съм тук. Също подписах много свободен режим на свиждане, когато детето ми беше на 2г - в сряда от 16ч. до 20ч., всеки уикенд- в петък от 17ч. до събота, 17ч.  И после - една от двете ваканции - пролетна или зимна и 2 седмици през лятото, които да не съвпадат с моята отпуска. Първо спря дая взима в сряда - имал нови семейни ангажименти. Никога не я взе през пролетта или зимата, още по-малко през лятото. От 3 месеца не я е вземал и през уикенда.
Но не затова става дума. Колкото и да ми беше трудно се съгласих на този режим, защото и бащата трябва да има всички шансове да бъде пълноценен родител.
Но и детето трябва да има всички шансове да живее нормален живот. Когато я записвах на балет, 2 от тренировките се падаха в сряда и петък. Попитах БНД дали ще я води, отговорът беше: "Ще видим.Когато можем!". Не я записах в тази група, дълго търсих група, която да провежда занятията в друг ден. После - театралната група, в която искам да я запиша се събира и в събота, и то това е основната репетиция (4 часа), щом питах БНД: "Ти нарочно ли го правиш? Как ще я водя всяка събота в 09ч.?!" Всеки семеен уикенд извън града зависи от неговото благоволение, а някой път искрено се забавлява - казва, че не е редно да заминаваме, защото много държи да я види, а след това се обажда в последния момент, че има ангажимент. Детето всеки петък отива с раничката в детската градина - тате може да го вземе.  А аз до 18ч. чакам потвърждение  - ще я вземе ли или не, 100 пъти се е налагало да препускам към градината да си взема детето, останало последно, защото татко му се е сетил, че не може да я вземе този ден.
Никак не е лесно да намериш баланса и да не нарушиш нито правата на бащата, нито тези на детето. Всъщност лесно е, ако бащата наистина иска да бъде отговорен родител! Няма как даго знаеш предварително, обаче! Сега бих подписала съвсем друг режим - през уикенд за по една нощувка! А ако бащата има желание, винаги ще има начин да е с детето си и по-често. Вече няма идея, която да ме накара да наруша интересите на детето си, колкото и благородно да звучи тя!
Затова посъветвах авторката дълго и отговорно да премисли режима на свиждане, да има предвид, че детето и расте, че ще има и други потребности, освен да е до полата на мама. И въпреки всичко, не смятам, че 1 месец в чужбина (но всичко юридически осигурено) е нещо фатално за детето. Дори мисля, че е чудесен шанс за него. И за бащата. 2-3 месеца е абсурдно! Или какво- ще качим детето на самолета в първия ден от ваканцията, а ще го посрещнем в последния? Глупости!

Е ето и аз подписах безумно според всички споразумение, и какво?
БНД се сеща когато на него му е кеф да идва! Вече знам, че направих грешка, и то не с това, че подписах, точно това споразумение, а това че точно този "режим на свиждане" безкрайно обърква и детето и ежедневието ни като цяло. За това и аз сега е "когато мога". Значи аз ще се грижа за детето , и за всичко останало ще трябва да се съобразявам с баща му?! Айде , айде , а той кога ще се съобрази? Значи няма да си заведа детето на футбол, щото баш сега бащата се е сетил.....
mentova, кажи сега , че си и доволна от това ,че трябва да "балансираш" и все не успяваш За какви права говорим при всичката тая безотговорност?  И аз се опитах да бъда толерантна, отстъпвах, и какво стана ? - детето пита баща си "ТИ кога ще дойдеш?" , а той му казва "Ами не знам ..." Ха-ха.Ами те такива "бащи" може и по 5 деца да "гледат".

Доволна!? Бясна съм - на себе си! Нещата ги говоря принципно - нищо чудно някъде да има и наистина отговорни бащи, които вече не живеят с майките на дацата си. Нашият не е от тях. Последно каза: "Не знам кога ще мога да я взема. Кажи й, че я обичам!" Аз:"Ама тя е до мен, искаш ли да я чуеш?" Той: "По-добре да не я разтройваме..." Бла! И през уикенд му е много на моя! Да се включат момичета, чиито бивши наистина са останали бащи, че темата се обезмисля!

Чудно ми е едно - значи, ако бащата не е достатъчно добър според майката - няма смисъл да се вижда с детето си. И един ден, когато детето пита за баща си - ще му се каже - о, той мръсникът, гаден, долен, не се интересува от теб...да, това би било идеално, особено при положение, че това да не си вижда детето - на бащата е наложено от майката 

Душатаааааааааа, душата, ти направи ли си труда да прочетеш предните две дами изобщо или си пишеш, колкото да не заспиш? Някъде из цялата тема да прочете за майка, която не иска да позволи на бащата да вижда детето си? ЕДНА само. Няма. Всички се въртим на шиш, правим уникални гимнастики с живота и програмата си, само и само когато господата благоволят, да имат възможност да видят децата. Ама не, по-лесно е да плюем и да говорим гнусотии, отколкото да използваме мозъка си и поне да се опитаме да прочетем какво се пише.

Аман вече от хора, които никога не са минавали през това, но знаят какво е най-доброто!АМАН! 

И аз съм не само със свободен режим на виждане на детето, ами и когато си решат, че искат да се видят - се виждат. И съм се превърнала в развождачка, понеже баща му си седи у тях и когато благоволи да вдигне пръста, ние търчим да му закараме детето, а после търчим да си го приберем.

Питам принципно, защото познавам доста такива жени. Разочаровани, намразили мъжете си, които са ги изоставили и настойващи децата си срещу тях.
Аз съм дете на разведени родители. Точно това са ми казвали нашите. Истината не зная каква е била. Но и до ден днешен нямам връзка с баща си, вече повече от 10тина години. Това винаги ми е тежало. какъвто и да е бил той - ми се е искало да имам връзка с него. Плакала съм, когато другите са говорели за бащите си, особено като малка.
Ето защо си мисля, че е по-добре да има връзка. Въпреки всичко.
Тази тема ми заприлича точно на това - не си давам детето.

Ми питай си в отделна тема, тук не съм видяла някой да говори против връзката.

Не искам да си питам в отделна тема, питам си тук, пък който иска да отговори 
Истината е, че в тая тема се говори именно за развод и мястото на детето.
Прочетох и доста мнения от сорта "присетил се бащата", "когато бащата се държи като баща" и т.н. И се чудя кой е по-добрия вариант 

Бърди, то се видя, че сит на гладен не вярва. Аз се изморих да пиша и да обяснявам , ама как да обясниш на хора, които никога не са попадали в подобно положение за какво иде реч... ми не става.
viliko , да не дава господ, да ти се случва, ама кажи ми пък ти , ако бащата на детето ти реши, че когато на него му е кеф - тогава ще си види детето? А пък ти си длъжна да си траеш понеже бащата имал "права".
И така през 5 месеца той се сеща,че има дете - ти си траеш - нали е баща. Всичко за бащата! И идва прекрасния момент в който аз искам да те питам "Кое е добро за детето?" Не смяташ ли, че "грижата" на такива "бащи" е по-скоро вредяща , от колкото ползотворна?
Защото искам да ти кажа и то от опит , че нямам нужда от такъв баща за детето си. Защото как ще обясниш на детето защо баща му не се сеща за него всеки ден?! Значи ако и аз започна да полагам грижи за детенце по начина по който го прави баща му - до къде ще стигнем?
 Пък и деня в които според теб щял да дойде - е, кажи как една майка може да се наложи и да направи така, че бащата да не вижда детето си Ще почерпя опит от теб  

Обърнете все пак внимание ,че viliko и Трещерица говорят може би от името на порастнали деца били  в такова полжение не толкова от името на майката.
Надявам се да схванете тънката нишка ,че не е въпроса кой какви права има над детето ,а кое ще го направи щастливо.Явно спирането на срещите с бащите /каквито и да са те/ оказват трайно влияние .
Не споря ,че в повето случаи всичко е на гърба на майката 

За някои може би е по-добре такъв баща да не вижда детето. Сигурно и аз така бих постъпила, ако един ден ми се случи аналогична ситуация с моето дете... Но пък аз винаги съм страдала от това, което се е случило в моето семейство - че не съм имала връзка с баща си. Затова не зная кое е по-добре за едно дете.  

Ако "бащата"е като моя БНД,който от две години въобще не е изявил желание за контакт(телефон,смс,виждане-НИЩО)с децата си и те вече дори не го и споменават,извинявай,но не мисля,че имат нужда и за в бъдеще от контакт с него,защото сами вече не желая такъв-те не разбират защо баща им вече не се интересува от тях,не приемат обясненията -сега съм зает,защото момент да не е такъв не е имало,за връзка са нужни две страни и когато едната страна игнорира опитите на другата за поддържането на таква накрая и другата страна се отказва.
Моите родители не бяха разведени,но баща ми отсъстваше много-работеше на друго място,в резултат на това когато бе в къщи той не знаеше какво да прави с нас(децата му)-ако се смеем,пречели сме му с тоя шум,ако го попиташ нещо-сега не ме занимавай....,та още от малка се питах имам ли въобще баща  след като на всеки опит да контактуваме срещах само отпор или все не бе подходящ момента,ако мога да спестя на децата си подобно отношение ще го направя без да се замислям,защото аз все още си задавам въпроса защо баща ми се държеше така с децата си(като с предмети-дори рожденните ни дни не помнеше) и дали вината не е била наша,макар че ясно осъзнавам,че едва ли едно дете може да бъде виновно за това,че родителя /те му са станалаи такива без да си дават сметка,че децата искат всичко,а не само нови дрешки или разходки.