Огорчена съм от хомеопата ни и се чудя сега накъде.

Понеже Александър се включи, исках да кажа, че точно той ме убеди на времето да си сменя хомеопата. Не за 4-те, единият го бях сменила вече, а другият си вървеше с 2-ма помощници, които аз изобщо не съм избирала, но бяха наложени. Та от тройката се отървах наведнъж. Александър, пак да кажа, че съм ти много благодарна, че изобщо пишеш в този форум и неуморно повтаряш някои неща, та най-накрая такива като мен решаваме да ти повярваме и да вземем необходимите мерки и да бъдем по-внимателни при избора си на хомеопат.
Та исках да уточня, че за мен това, че в един момент хомеопатът не ми е бил на разположение не е причина да го сменя. Все пак и те са живи хора и не може нон стоп да са до нас. Аз всъщност никога не съм звъняла посред нощите на някой, 1-2 пъти само ми се е случвало да безпокоя лекар през почивните дни и то защото ми е казал изрично да му се обадя. Но пък системните неуспехи в лечението, т.е. например няколко месеца без никакви резултати, да не говорим за тенденционно влошаване на състоянието (не просто временна криза - някои се опитваха да ме убедят, че месеци наред децата ми са в криза), както и грубото отношение на лекуващия към пациента вече никога не бих толерирала. Някои лекари и хомеопати се самозабравят просто. И ще дам един пример - при по-малкото ми дете миналото лято се наложи даване на антибиотик. Хомеопатът ми точно в него ден не можа да ни приеме, детето ми беше в много тежко състояние и го заведох на лекар. След слушалка педиатърката установи пневмония, снимката уж показа същото. В паниката дадох антибиотика. Изобщо не бях убедена обаче, че има пневмония. Хомеопатът ми на втория ден потвърди съмненията ми. Избързах, яд ме беше, но хомеопатът нито ми се е карал, нито е правил драма от това. Свършихме си антибиотика и още 2-3 месеца си продължихме с хомеопатията. От декември месец досега това ми дете не съм го водила на никакъв лекар - нито на хомеопат, нито на друг. Просто няма нужда. Боледуванията му се изразяват в хрема и кашлица (стандартни вирусни заболявания, детето ми посещава редовно детско заведение), които с помощта на правилно намереното лекарство ги лекувам сама за 3 дни точно. Така вече 9 месеца. Въпреки антибиотика. Важното е, че преди антибиотика и след това, някой си е свършил работата - методично, внимателно, с много обяснения, както и с много доверие между лекуващ и пациент.

щом и аз го разбрах, има надежда Извинявай, че те подведох

Всъщност самото наименование  говори само за себе си- класическа и боаронска 

Всъщност хомеопатията е само една. Другото е боаронопатия, защото няма нищо общо с принципите и законите и...  

Радвам се, че открих тази тема и мисля, че ще науча много. Е, ако и аз мога да бъда полезна - добре дошло, нали? Повече от 15 години ползвам хомеопатията за лечение на своите проблеми. Имам своите успехи и колебания. Сега вече съм напълно убедена, че хомеопатията е науката на бъдещето и колкото и да се опитват да й пречат, тя ще просперира и оцелява, щом има толкова много защитници и привърженици като всички вас. Моят съвет е, когато се страхувате, че ще навредите на лекувания, ако се доверите само на хомеопата си, послушайте вътрешното си аз и подходете рационално. Ако трябва, позволете си алопатично лекарство, за да излезете от критичната ситуация, за да не се стигне до фатални резултати, защото не съм срещала до сега човек, който безрезервно да вярва на лекуващия си лекар или хомеопат. А и как да сте убедени, че сте попаднали на най-добрия?! Никога, обаче не ги подвеждайте. Винаги ги информирайте какви лекарства приемате.

Аз мисля, че си е лично усещане , а оттам идва и доверието в хомеопата ти.
Да не забравяме, че винаги привличаш точният за теб човек- има какво да катализира в теб - и да си доволен и да не си. Законът за привличането си работи Винаги перфектно. И ако всеки се замисли какво е привлякал ще е много по-лесно.

 Тези дни аз лично осъзнах една основна грешка, която ние хомеопатите допускаме. Създаваме погрешно  впечатление у пациентите, че хомеопатията е "панацея" - че може абсолютно всичко.
 А не е така, и въпреки че го знаем, и отвреме на време го казваме, трябва изрично и постоянно да го подчертаваме!

  И поради това, се пораждат огромни очаквания, след което следват огромни.... разочарования!

  Разбира се, още от първия час на обучението ни се казва, казал го е и Ханеман, че хомеопатията безспорно признава незаменимото значение на хирургията. Ще добавя и микрохирургията и първа помощ при животозастрашаващи ситуации.
  И един пример: високата Т. има мн. важна защитна роля, но ако след третото денонощие, вирусното заболяване премине във вторична бактериална инфекция и пациента е изтощен, тогава се допуска използването на АБ. Казвал съм го, казвам го и сега, но грешката ми е била, че не съм го подчертавал още в самото начало и така съм създавал максимални очаквания.

  

Да, Ханеман безспорно признава ролята на хирургията, но също така от 9 параграф, нас на курса ни учат,/и аз намират логика в това/ ,че когато жизнения принцип е в динамично равновесие просто няма да се развие болест, която да те докара до хирург.
Съгласна съм Александър,че понякога се създава грешно впечатление, или ние сами си го създаваме. Склонни сме да приравняваме хомеопатията към алопатията. Пациентът идва, плаща и получава лекарство/алопатично или хомеопатично/, но и в двата случая той е пасивен, няма активно отношение към своето излекуване .

От само себе си се разбира, че става въпрос за хирургична намеса там, където това е безспорно!

Аз лично не съм съгласна.

Дани, с кое не си съгласна?
Привет, Бг-баба

Александър, аз съм чела внимателно постовете ти и смятам, че си подчертавал! Освен това си казвал неведнъж, че и хомеопатията не може да помогне там, където патологията е необратима. (е, сигурно има изключения, така, както човешкото тяло е феномен)

 Човек, който използва като лечение класическа хомеопатия не достига до хирургическа интервенция. Класическата хомеопатия работи основно с жизнената сила на човека, и ако тя е стимулирана правилно, в нужната посока организмът се самовъзстзновява.

§ 3. Ако лекарят ясно разбира какво трябва да бъде лекувано в болестта, тоест във всеки индивидуален случай на болест (Познание на болестта, индикация), ако той ясно разбира какво е лечебно в лекарствените средства, тоест във всяко отделно лекарствено средство (Познание за лекарствените свойства), и ако той знае как да пригоди в съответствие с ясно определени принципи това, което е лечебно в лекарствените средства към това, което е несъмнено болестно у пациента, така че излекуването да се осъществи - да го пригоди както по отношение целесъобразността на лекарството според начина му на действие към случая пред него (избор на лекарството, лекарствена индикация), така също и по отношение неговото правилно приготвяне и необходимото количество (съответната доза) и по отношение съответния период на повторение на дозата; - ако, накрая той знае препятствията за излекуването във всеки отделен случай и е наясно как да ги отстрани, така че възстановяването да бъде окончателно, тогава той разбира как да лекува разумно и рационално и представлява истински практик на целебното изкуство

§ 9.  В здраво състояние духовната (самоуправляема) жизнена сила, този двигател, одухотворяващ материалното тяло (организма) властва неограничено и поддържа всички негови компоненти във възхитителен, хармоничен жив порядък както по отношение на усещанията, така и по отношение на функциите, тъй че нашият вечен, надарен с разсъдък дух може свободно да се разпорежда с този жив, здрав инструмент за да постигне по-висшите цели на нашето съществуване

Ханеман го е казал много точно

Ясно! Явно съм изтървала нещо

Помислих, че достигнали до хирургическа намеса, трябва да я избягваме , а да търсим лечение с хомеопатия

Възхищавам се на лечител/лекар/, който умее да признава пропуските и грешките си и да си прави съответните изводи от тях. Ако към това се прибави и доблестта да кажеш на пациента си, че твоите възможности да помогнеш са до тук и да го насочиш към друг колега - това вече говори за висок морал, професионализъм и отговорност. Браво на Александър за мъжкото откровение! Между другото, той според мене е абсолютно прав. Аз съм привърженик на идеята, че нито един метод сам за себе си не е достатъчен,  за да се постигне пълна хармония и изцеление на духа и тялото. Какво имам предвид? Да вземем хомеопатията. Класическата не допуска приемане на алопатични лекарства, билки, енергийни методи. Това обърква картината. Но тук успешно помагат психотерапията, методът Силва, използването на силата на подсъзнанието, подходящи упражнения и т.н. Има нещо, обаче, което ми е казвал моят първи лекар-хомеопат и смятам, че е много важно: когато се започне хомеопатично лечение, особено, когато се приема ново лекарство, не бива да се променя драстично начина на живот, защото ще се получи неясна картина на ефекта от лечението. Природата не обича агресията - хомеопатията е мек, щадящ метод. Не съм хомеопат, но съм влюбена в тази наука и я изучавам/самообучавам се/ от любопитство. Не си позволявам и нямам намерение да лекувам други хора освен себе си и някои от семейството си. Но, когато проблемът е сериозен търсим специалист-хомеопат.

Спорд мен разковничето се крие по-скоро тук:"ако, накрая той знае препятствията за излекуването във всеки отделен случай и е наясно как да ги отстрани, така че възстановяването да бъде окончателно, тогава той разбира как да лекува разумно и рационално и представлява истински практик на целебното изкуство".
Не, че подценявам останалото. В повечето случаи, особено хроничните, "препятствията" са скрити толкова дълбоко, че само прецизното изследване на всички аспекти на човешката същност в конкретния случай, ще доведат до търсения резултат. Много харесвам книгите "Душата на лекарствата" и "Субстанцията на хомеопатията" от Раджан Шанхаран /има и "Душата на хомеопатията", но аз не съм я чела и я нямам за сега/ и "Материя медика ЕСЕНЦИЯ" от Георгос Витулкас. Препоръчвам ги на всеки, който иска да надникне в сложния и необятен свят на хомеопатията.