Мопс
Известни са и други имена на тази порода – Мини (Малък) Мастиф, Карли, Немски булдог, Китайски мопс и др. Името му идва от старо-английска дума и буквално означава игриво малко дяволче или маймунка. 

Характер
Строгото изражение на Мопса създава погрешно впечатление – всъщност той е общително кученце, понякога упорито, но игриво, чаровно и умно. Това куче е много чувствително към тона на човешкия глас, така че сурови наказания не са нужни. Мопсът обикновено се разбира добре с други кучета и  домашни любимци, но предпочита човешката компания и изисква голямо внимание. Силно се обезпокоява, ако собствениците не му обръщат внимание и не си играят с него. Като цяло Мопсът е много внимателно куче и  винаги е около собственика си – в краката му, скута или го следва по петите.

Външен вид и поддръжка
Мопс е малко кученце със сбръчкана и отсечена муцуна. Има тънки и меки уши и големи, кръгли и тъмни очи. Теглото му е около 6.3 – 8.1кг, а на височина достига до 30см. Тънката му лъскава козина може да бъде различни цветове – светлобежов, оранжево-розов, сив или черен, като козината на различните видове Мопс пада в разлина степен. Светлобежовия Мопс, се слави с най-обилно падаща козина. Необходимо е да се полагат усилия, за да се контролира падането й. Частично решение на проблема е използването на специални шампоани, подлагане на кучето на диета и дори подрязване на козината. Добрата грижа за козина намалява нейното падане.

Здравословни проблеми и продължителност на живот
Мопсът има големи, изразителни очи, сбръчкана физиономия и дълъг език. Неправилните грижи за сбръчканата му кожа, могат да доведат до неприятни здравословни проблеми. Поради специфичната форма на лицето, набръчканата кожа и липсата на ясно откроени вежди, Мопсът е възприемчив към очни болести – надраскана роговица и ентропия, например. В повечето случаи Мопсът води заседнал начин на живот и това води до затлъстяванe, което може да се предотврати с много упражнения и здравословна диета. Възможно е да страда и от хронично възпаление на мозъка, за което не е известен лек – предполага се, че е се предава по наследство. Признаците за тази болест се проявяват, когато кученцето е на възраст между 6 месеца и 3 години.

История
Мопсът е бил отглеждан, за да краси скута на китайския суверен по време на династията Шанг( 1600 – 1046г пр. Хр.). По-късно породата става популярна в Тибет и Япония, и накрая се разпространява в Европа.
Известно е, че Мария Антоанета е и имала Мопс преди да се омъжи за Луи XVI, а Джосефин преди да сключи брак с Наполеон Бонапард. Кралица Виктория също е била привърженичка на тази порода - имала е пет кучета Мопс.




Френски Булдог
Големина: малка; Податливост на тренировка: малка/средна;  Поддръжка на козината: ниска ; Падане на козината: ниско/средно; Нужна тренировка:разходка от време на врме; Енергичност: средна; Пазене: може да се превърне в отличен пазач;  Добър с деца: да,


Темперамент на Френския Булдог

Френска порода куче с малък размер. Има силно набито мускулесто тяло, с едра глава, сплесната муцуна и големи уши. Притежава "дяволито" изражение, симпатичност, жизнерадостност и интелигентност. Умен и невзискателен компаньон. Изражението му е живо и изразително, любопитно и интересуващо се от всичко, което става около него. Тези кучета може да мънички на размер, но имат добре подчертана индивидуалност. Като малки кутренца те преливат от енергия и желание за игри, но с времето и в процеса на развитие те стават малко по спокойни и обоздани, въпреки че дори тогава те обичам да играят и го правят с наслада. По принцип Френския Булдог е чувствителна порода кучета, но понякога могат да бъдат и крайно упорити и непреклонни. Както и да е тази порода кучета е подходяща за отглеждане от хора с опит и такива които нямат такъв.


Френския Булдог се разбира много добре с деца, както и с други деца, въпреки че има вероятност да нападат и наранят по - малки животинки като например гризачи. Повечето представители на тази порода кучета ще се разбират добре с непознати, но останалата част може да не са чак толкова гостоприемни и дружелюбни. Френския Булдог може да бъде отличен пазач сигнализира с лай при опастност. За своя размер тези кучета са доста активни, поради тази причина трябва да бъдат наблюдавани. Ясен пример за това е ако вашето кутре падне във водата може да се удави, защото повечето представители на тази порода не могат да плуват. Френския Булдог е идеалния домашен любимец и лесно се проспособява към всеки и всичко. За тези които търсят компания за тренировка може би тази порода няма да ви допадне, защото се изморяват содта бързо и са предразположени към проблеми с дихателните органи, когато са пренатоварени.

Външен Вид на Френския Булдог

Има силно набито мускулесто тяло, с едра глава, сплесната муцуна, която му придава сърдит външен вид и големи уши. Очите са значително раздалечени, предно поставени и тъмни. Козината е гладка, мека, прилепнала, бляскава, копринена, фина и къса. Цветът е пъстър, бял с пъстри петна,  тигров, петнист, бронзов и чисто бял. Теглото на мъжкото куче е около 12.7 кг, а на женската - 10.9 кг.

Поддръжка на Външния Вид на Френския Булдог

изискванията по поддръжка на външния вид на вашия мъник са сравнително лесни и елементарни, което го прави много добър домашен любимец за тези от вас, които нямат много време да се занимават с поддръжката им. Козината им е къса и има нужда от сресване от време на време, за да изглежда добре. Гънките на муцуната трябва да се почистват и мажат с мазнина/крем/, за да не се напукват. Трябва да проверявате ушите му да бъдат винаги сухи и чисти, за да се избегне риска от инфекции. По падане на козината тази порода попада в графа ниска, а именно този факт я прави подходяща за хора, които страдат от алергии.

Продължителност на жовот и здравословни проблеми при Френския Булдог

Продължителност на жовот при Френския Булдог е околко 10 - 12 години и съществуват няколко здравословни проблема, на които трябва да се обърне внимание при отглеждането им. Те за изключително чувствителни към резки промени в температурата и когато е много горещо и обратното, когато е много студено. Други проблеми са HD, гръбначни проблеми, катаракт, алергии, проблеми с щитовидната жлеза и др. Двамата родители на вашето кутре, трябва да имат OFA и CERF сертификати.

История на Френския Булдог

Породата е създадена във Франция, смята се че вероятно е възникнала чрез кръстосване с малкия английски булдог. За пръв път тази порода е била регистрирана в Ак през 1898г