Общ ли е семейният ви бюджет или всеки сам си харчи парите?

Да, според мен си права.
И на мен не ми е смешно изобщо.
За съжаление, според мен истинската драма ще настъпи, ако родиш едно дете и доходите ти рязко спаднат.
Мисля, че ще се почувстваш много самотна и нещастна.
Защото хората не се променят. Аз не очаквам, че съпругът ти изведнъж ще смени плочата, за съжаление.
Просто ще го видиш в друга, не много приятна светлина.
Но тогава вече ще имате дете и нещата няма да са толкова прости, както сега.

Откакто заживяхме заедно парите са общи.
Като вземем заплати - първо плащаме сметките, а после другите си седят и си взимаме.
Част от моята заплата я превеждат на карта и като се наложи я тегля, а иначе я оставам да се трупа - нещо като фонд.
Много съжалявам за момичетата, които имат подобен тип отношения като ради80 

От осем години женени - две деца-и двамата работим - бюджетът седи при мен. Двамата решихме така.

Трудно ми е да си представя семейство, в което бюджетът да не е общ. Особено пък ако има и деца. Това означава аз ежедневно да събирам касови бележки от всяко шишенце с вода, всяка закуска на децата, всяко развлечение, за което съм платила (а на батутите например като няма касов апарат?!) и накрая на деня да извадим калкулатора и да смятаме- вадим, това което е за мен, а това, което е за децата го делим на две Или пък той да ми донесе фактура от автомонтьора и да ме кара да му осребрявам половината... Егати абсурда

Към Летита

Много неща искам да ти кажа, чак не знам откъде да започна. Права ли съм или не, че мъжът ти е много стиснат човек? С уговорката, че не искам да те обидя, ако мога искам да помогна.

Ако е болезнено стиснат, тази диагноза е тежка, и слабо лечима. А какво мнение има за теб той? Смята ли е за прахосница? Да не би да там да е проблема и той да се пази (себе си и паричките си) от теб.

Аз какво бих направила на твое място.

1. Бих се държала максимално разумно по отношение на разходите и бих демонстрирала пред него дори стиснатост, така ще ти добие доверие

2. Бих му казала, че тази схема ме прави безкрайно нещастна като жена и съпруга. Че това негово поведение ме кара да се чувствам унизена, второ качество жена, че не усещам мъжката му закрила, сила и авторитет. Това последното би трябвало да подейства на един себеуважаващ се мъж. Подобни разговори обаче трябва да се водят доста често, но като не му набиеш в главата, че си нещастна.

3. Опитай да му предложиш следното. Да отворите един плик, в който всеки да слага, например по 500 лв, които да се харчат за общи нужди - храна, сметки, заведения като начало. Дай му той да държи и управлява този плик. И когато вземе пари от него да връща съответната разходна бележка. Така, ако остане нещо на края на месеца, може да го употребите за някаква дребна покупка за ДОМА. Така че да усети понятието, ОБЩО, СЕМЕЙНО.

Имай предвид, че ти си познаваш човека най-добре, моята рецепта може и хич да не сработи, но може и да опиташ. Но ти трябва да работиш в/у този човек, борбата е е тежка, а резултати адски бавни, но момичетата по-горе са прави - когато отимате дете, ти ще страдаш много, а вероятно и детето.

Общ е,странно е всеки да си харчи парите,баща ми пък друга китка неговите са си негови,а на майка общи.Винаги ме е дразнело това.

А ако кажеш, че и домакинската работа е задължение на майка ти...

Общ разбира се,как така всеки сам!?

Според мен отделен бюджет може да има само като гаджета или докато жената забременее. Тогава би могло да се приеме, че двамата са равнопоставени и всеки да намира начин да се издържа. Обаче дете не може да се гледа без общ бюджет.
Моят съвет към всички дами на отделен бюджет е, преди да се решат на майчинство, да пробват системата на "общия бюджет"- това си е тест доколко могат да разчитат на мъжете си (не само финансово).

Общ е бюджетът ни
От 17 години всичките ни доходи се събират в моя портфейл, там стоят и всички дебитни и кредитни карти. Пиновете знам само аз.
Щото съм по-умна и по-спестовна от двама ни.
Понякога ми тежи тази финансова еквилибристика, ама няма кой друг да я прави. Така че... Ще го нося този кръст, какво да правя

Всеки сам си харчи парите, когато се свършат си просим един от друг 

Всеки си харчи парите.Ако някой закъса взема от другия но после ги връща.
Не връщам пари ако съм ги взела за детето.

Общи са парите.Той ги изкарва аз ги харча.

Бюджетът ни е общ, но аз разпределям всичко,независимо, че съм с по- ниска заплата в семейството!
Винаги по-големите разходи ги обсъждаме заедно. По отношение за децата - решавам, почти винаги аз какво да се купи.
Той е като децата: сутрин го питам да ли си е взел пари за през деня?! Защото понякога забравя и изпада в смешни ситуации  !
Единственото в нашето семейство, което не е общо, това е недвижимото имущество. Моето си мое - неговото си негово!

Е, тук е мястото да си припомним един виц.
Попитали една жена кой е главата на семейството, тя казала, "Мъжът ми, естествено. Той се занимава с важните неща. Аз решавам къде да учат децата, какво да купим на децата, кои сметки да платим днес, и кои - утре. А мъжът ми решава по-глобалните въпроси - подкрепяме  ли членството на България в ЕС, какво мислим за глобалното затопляне и Протокола от Киото, вярваме ли в прераждането... "