Искам да попитам в този основно дамски форум, какво мислите за пляскането на децата? Нямам предвид агресивен бой, разбира се, или нещо граничещо с насилие. Работата е там че имам син на 6 и половина. Той е доста буйно и своенравно дете, общо взето от така наречените "по-трудни" деца. Лошото е че като всяко дете на тази възраст няма представа и понятие за собствената си безопасност, което хвърля нас с майка му в голямо притеснение. Пример отскоро- беше се качил на парапета на терасата( ние сме на 6тия етаж) и си беше провесил краката навън. Когато го видях, веднага го хванах и издърпах обратно вътре. След това го надупих и го наплясках с длан по дупето 5-6 пъти силно. Не мисля, че това е най-доброто решение, но нищо друго не ми дойде наум тогава. Просто действах импулсивно. Много пъти сме говорили какво не бива да прави, кое е опасно и т.н. но явно не е достатъчно. През годините съм го пляскал много пъти, най-вече за такива работи, които заплашват по някакъв начин него и здравето му. Не си мислете че първо бия и после обяснявам, напротив- и двамата с майка му говорим с него по всички въпроси, обясняваме му какво ще се случи ако направи това или онова, но полза засега никаква. Прави точно това, което ни изправя на нокти. Предполагам има и други деца, които са така, но на моменти не знам какво да правя. Обикновено като го напляскам се кротва и има някакъв резултат за определено време. Другите наказания нямат ефект. Вие какво мислите? Смятате ли боя за агресия? Как възпитавате вашите деца?
- Публикувана: 6 септ. 2009, 17:49 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2009, 15:47 ч.
Боят като възпитателно средство
Когато Александър беше по-малък понякога го пошляпвах.Ефект със сигурно имаше.Но сега вече само добрата дума оправя ситуацията, дори и през ум не ми минава да го плясна.За това смятам, че за детето ти трябва много говорене, обяснения със здрави нерви и търпение.Ефект има, казвам ти го със сигурност!
Хората сами са казали една много вярна поговорка:Кучето ходи по комат, детето по блага дума.
И да, според мен пляскането на тази възръст поражда агресия в децата, макар и скрита на мкомента!
Не приемам нито боя, нито шляпването като възпитателно средство. Шляпването го намирам за допустимо само в случай, че родителят си изпусне нервите и от паника реагира емоционално. Но от чисто практическа гледна точка не мисля, че това е правилния начин да възпиташ детето. Т.е. не мисля, че ще има точно целевия ефект. Ако детето кротува и слуша, то ще е от страх, а не защото е разбрало кое в поведението му е неприемливо. А е много важно именно да разбере къде е опасността, защото все някога ще дойде момент, в който няма да му висите на главата, той ще е спокоен, че заплаха от бой няма да има и пак ще се провеси от някъде.
А целта на възпитанието е да научиш детето да се справя само. Т.е. ти трябва да си представиш, че теб те няма и то ще трябва да се справя съвсем само с всичко. Като имаш пред себе си тази така ясно дефинирана цел, ти става ясно, че страх от бой е едно напълно безсмислено средство, защото то не научава детето на нищо друго, освен да се страхува от бой, а това изобщо няма да го направи по-отговорен, оправен и самостоятелен.
Така че усилията трябва да са насочени на там, където е истинският проблем при детето, а не натам, от където идва привидното решение. Истинският проблем е, че или то не осъзнава колко е опасно това, което прави или иска да ви провокира да му обърнете внимание, защото не може да намери точните изразни средвства, с които да ви каже това, което чувства като проблем. Така че на там си насочете усилията, не към шамарите.
А целта на възпитанието е да научиш детето да се справя само. Т.е. ти трябва да си представиш, че теб те няма и то ще трябва да се справя съвсем само с всичко. Като имаш пред себе си тази така ясно дефинирана цел, ти става ясно, че страх от бой е едно напълно безсмислено средство, защото то не научава детето на нищо друго, освен да се страхува от бой, а това изобщо няма да го направи по-отговорен, оправен и самостоятелен.
Така че усилията трябва да са насочени на там, където е истинският проблем при детето, а не натам, от където идва привидното решение. Истинският проблем е, че или то не осъзнава колко е опасно това, което прави или иска да ви провокира да му обърнете внимание, защото не може да намери точните изразни средвства, с които да ви каже това, което чувства като проблем. Така че на там си насочете усилията, не към шамарите.
Бесен противник на тези методи съм, макар и аз да се чувствам безпомощна в някои ситуации. С мъжа ми имаме доста спорове в това отношение. Децата са човешки същества, не животни, достатъчно е обяснението, ако не помага - повторението(по няколко пъти). Много е важно и как се обяснява, обаче.
Боят е наистина изпускане на нервите и то от страх за живота на детето. Не съм безгрешна 
но от него полза никаква. Най-пресния случай беше че малкия ми каза скоро "мамо не ми се карай а ме набии". Толкова се стреснах че го попитах защо, а то ми отговори че с едно шамарче всичко ще мине пък с карането идвало и наказанието. Нашето наказание е до вратата, стои няколко минути там но за него това е много време пропиляно за игри.
но от него полза никаква. Най-пресния случай беше че малкия ми каза скоро "мамо не ми се карай а ме набии". Толкова се стреснах че го попитах защо, а то ми отговори че с едно шамарче всичко ще мине пък с карането идвало и наказанието. Нашето наказание е до вратата, стои няколко минути там но за него това е много време пропиляно за игри.
Да, изпускала съм си нервите и съм си шляпвала детето. Обикновено става дума за изключително крайна ситуация, в която е блокирал и не чува никакви думи (например, когато веднъж ме захапа до кръв, без дори да разбера защо го направи). Но! Всеки път съжалявам и един ден просто си обещахме с мъжа ми, че никой от нас няма да направи подобна глупост. Е, признавам, след това още на няколко пъти ми е кипвало отвътре, но поемам дълбоко въздух, замислям се, че съм възрастен и трябва да му помогна да си изгради светоглед и усещане за сигурност, а не да давам хаотични сигнали. При всички положения думите са най-доброто. При него, както споменах има моменти, когато чуваемостта е нулева. Изпада в състояния подобни на истерия. Тогава го хващам и го прегръщам с все сила, докато мине. Все по-редки са случаите, все по-кратки са също.
А за опасните неща: не спирам да обяснявам. Измислям разни игри, с които да покажа колко е опасно дадено нещо. "Ножът е осътр, защото - виж, как срязва тази салфетка - лесно нали?, а виж как може също да среже това замразено месо? С нож за масло не става, нали? Кой е по-остър?"
За историята, която разказваш ми хрумва, че бих пуснала един балон с вода в банята просто на пльокне и след това бих показала как, падайки от балкона същия този балон може да се спука и разлее на земята, за да ВИДИ наистина падането от височина колко е опасно. Т.е. думи + пример
А за опасните неща: не спирам да обяснявам. Измислям разни игри, с които да покажа колко е опасно дадено нещо. "Ножът е осътр, защото - виж, как срязва тази салфетка - лесно нали?, а виж как може също да среже това замразено месо? С нож за масло не става, нали? Кой е по-остър?"
За историята, която разказваш ми хрумва, че бих пуснала един балон с вода в банята просто на пльокне и след това бих показала как, падайки от балкона същия този балон може да се спука и разлее на земята, за да ВИДИ наистина падането от височина колко е опасно. Т.е. думи + пример
На теория всеки знае,но как да се контролираш като се върнеш уморен и изнервен от работа и детето ти поднесе поредното своеволие !?Съветвам ви да потърсите консултация с детски психолог.Те знаят как да поговорят с детето и какво да ви препоръчат.Не се срамувайте и не го обсъждайте с познати-казвам ви от личен опит-и имайте впредвид,че почти всички българи си побийваме тайно децата ,а после даваме съвете по форуми как трябва да говорим с децата и да им обесняваме спокойно нещо.От къде да дойде това спокойствие?Децата днес са такива,каквито сме ние .Заглеждали ли сте се в детските филми по телевизията-да не говорим за компютрите в по-голяма възраст?Ако в семейството всичко е наред-в училище-не.Дано ви препоръчат добър психолог-най-добре училищен.
Категорично боят не е възпитателно средство. Той е вид наказание, при това от най-лошите. Дори шамарът да е изключително силен, по-силна е обидата, която детето изпитва от едно такова действие, отколкото физическа болка. Затова "изтупването на дупето", ако изобщо има такова, трябва да е изключително рядко и в никакъв случай пред външни хора, а още повече пък пред приятелчетата. Но и ние, родителите, сме човешки същества и понякога си изпускаме нервите. За съжаление.
Много е трудно да се дават съвети. Децата са различни, родителите също...
Всеки трябва да намери път към детето си и съм сигурна, че пътят не е боя и караницата. Въпреки, че е много трудно...
Често чета книги по въпроса, защото определено със сина ми имаме доста разногласия и противоречия.
Попаднах на тема за непослушанието - мотивите, реакциите - нашите и на детето, очакванията. В зависимост от нашето поведение към детето, какво иска да постигне с непослушанието. Мисля, че е много важно двустранното взаимодействие и че, ние, родителите можем да помогнем на децата си, че тяхното поведение е отражние на нашето отношение към тях.
Книгата е "Позитивното възпитание в предучилищна възраст" на Инфодар.
От същата поредица има за от 1 до 3 години и от предучилищна възраст до тийнейджъри.
Всеки трябва да намери път към детето си и съм сигурна, че пътят не е боя и караницата. Въпреки, че е много трудно...
Често чета книги по въпроса, защото определено със сина ми имаме доста разногласия и противоречия.
Попаднах на тема за непослушанието - мотивите, реакциите - нашите и на детето, очакванията. В зависимост от нашето поведение към детето, какво иска да постигне с непослушанието. Мисля, че е много важно двустранното взаимодействие и че, ние, родителите можем да помогнем на децата си, че тяхното поведение е отражние на нашето отношение към тях.
Книгата е "Позитивното възпитание в предучилищна възраст" на Инфодар.
От същата поредица има за от 1 до 3 години и от предучилищна възраст до тийнейджъри.
Няколко пъти съм го шляпвала по описания начин, и няколко пъти през ръцете.
Единият 'бой' по дупето беше като се надвеси над басейна на един шадраван, за да вземе нещо от водата.. беше на около 3 годинки, еми отнесе си го. Другият път - беше по-малък, пипаше тоалетната, там, където ходихме на море, с приказки не стана, на 10тия път отнесе бой по дупето... Съображения за безопасност и хигиена, ако не става с приказки, в крайни случаи пошляпвам, но - на пръстите на едната ръка се броят за близо 4те години.
Изобщо не съм си изпускала нервите в такива случаи, спокойна бях, просто другите неща не подействаха.
Шамар 1нъж му ударих, пътувахме от морето към Сф аз и той сами в автобуса, и обърна автобуса с главата надолу. Никога няма да си го простя, нямам намерение да го повтарям, да, заспа детето и се успокои наистина, то онемя от изумление, въпреки това, нямам намерение да повтарям.
Единият 'бой' по дупето беше като се надвеси над басейна на един шадраван, за да вземе нещо от водата.. беше на около 3 годинки, еми отнесе си го. Другият път - беше по-малък, пипаше тоалетната, там, където ходихме на море, с приказки не стана, на 10тия път отнесе бой по дупето... Съображения за безопасност и хигиена, ако не става с приказки, в крайни случаи пошляпвам, но - на пръстите на едната ръка се броят за близо 4те години.
Изобщо не съм си изпускала нервите в такива случаи, спокойна бях, просто другите неща не подействаха.
Шамар 1нъж му ударих, пътувахме от морето към Сф аз и той сами в автобуса, и обърна автобуса с главата надолу. Никога няма да си го простя, нямам намерение да го повтарям, да, заспа детето и се успокои наистина, то онемя от изумление, въпреки това, нямам намерение да повтарям.
Пример отскоро- беше се качил на парапета на терасата( ние сме на 6тия етаж) и си беше провесил краката навън. Когато го видях, веднага го хванах и издърпах обратно вътре. След това го надупих и го наплясках с длан по дупето 5-6 пъти силно.
! Такава небреежност е недупостима и не ви е виновно детето.Аз у нас си имам същата "стока" и точно затова имаме предпазна мрежа на терасата.Все пак лятото е 4 месеца.А иначе съм "За" пошляпването понякога, въпреки че лично аз си давам сметка че е било краен акт на безсилие пред проблема.Предпочитам да се информирам повече по въпроса от спец. литература.
ПП: Имаме 2 момчета.
Когато нито словото ,нито нищо друго не помага , боят остава единственото възпитателно средство. Но така приложен,че да не засрами детето, да не го унижи. Защото и децата имат достойнство и трябва да уважаваме чувствата им.
Ако има поставени ясни и прости правила на поведение, могат да се избегнат много критични сътуации и да не се стига до кризи, бой и сълзи. Затова аз винаги поставям граници. Например отиваме на ново място. Казвам: Можете да правите това, това и това. Не можете да ...изброявам какво не трябва да правят.
Синът ми съм го била само веднъж и то не защото съм си изпуснала нервите. Наплясках го спокойно, методично, с възпитателна цел. Имаше един много лош навик- изведнъж хуква и докато се усетя ,той пресякъл улицата . Два пъти го предупредих да не прави така, и на третия го наплясках . Дадох си вид на непоколебима ,но всъщност сърцето ми се късаше докато го налагах по голото дупе. Той не се разрева, само се изчерви , наведе виновно глава и тихично подсмърчаше по пътя към в къщи. Когато се прибрахме и баща му попита какво става, той отговори :`Мама ме наби.`Мъжът ми каза:` Ами сигурно е имало защо`. Синът ни отговори само :`Да`
Как да не го набия!? Ами ако го блъсне кола!
Ако има поставени ясни и прости правила на поведение, могат да се избегнат много критични сътуации и да не се стига до кризи, бой и сълзи. Затова аз винаги поставям граници. Например отиваме на ново място. Казвам: Можете да правите това, това и това. Не можете да ...изброявам какво не трябва да правят.
Синът ми съм го била само веднъж и то не защото съм си изпуснала нервите. Наплясках го спокойно, методично, с възпитателна цел. Имаше един много лош навик- изведнъж хуква и докато се усетя ,той пресякъл улицата . Два пъти го предупредих да не прави така, и на третия го наплясках . Дадох си вид на непоколебима ,но всъщност сърцето ми се късаше докато го налагах по голото дупе. Той не се разрева, само се изчерви , наведе виновно глава и тихично подсмърчаше по пътя към в къщи. Когато се прибрахме и баща му попита какво става, той отговори :`Мама ме наби.`Мъжът ми каза:` Ами сигурно е имало защо`. Синът ни отговори само :`Да`
Как да не го набия!? Ами ако го блъсне кола!