Прощъпулник???

Не подозирах, че имало значение кой ден от седмицата е. И защо ли така? 

хахаха, хареса ми идеята, че таткото меси питата... защото ако трябва да я меся аз, никога няма да има прощъпулник - хич не ме бива с теста. А на мен не са ми правили прощъпулник и са ми казвали, че затова все се спъвам. Суеверия, а?

Понеже прощъпулника е "припомняне" на една от детските... истории за Моисей. А Съботния ден следва да бъде посветен на Господ, не на забавления. От там насетне всичко е измишльотина някаква. И, докато съм на темата, това се прави само и единствено с цел радост и забавление, отбелязване на радостното събитие - порастването на детето и символично припомняне на... премеждията, срещнал Моисей в детството си. Може би е някаква алегория към тежкото и леко детство - да бъдеш едновременно изоставен и осиновен от принцеса, да бъдеш оставен поради чужда воля, но и спасен от същата, изгонен поради човечност и... призован към тежък "жребий" от милосърдие... нещо такова - но всичко това са спекулации и каквото и да се припомня, нищо, ама нищо не следва да се врачува, урочасва, "нарича" или др. подобни, във връзка с обичая. Да, детето си избира предмет, както Моисей е хванал въглена, но от това не следва нищо за бъдещето му, само е повод за забавление, както никой не си въобразява, че прави някаква особена магия, духайки свещите на тортата, след като си е направил пожелание. Просто е... ами, приятно. И всички глупости за това как трябва майката да подскача на един крак, обикаляйки блока, да кукурига като петел, бебето да ходи на ръце, да играе на топка с питката, да го прави призори, или по залез, или при вятър, или само по време на затъмнение, са безбожни глупости. Именно безбожни - думата не е употребена случайно. А хората, които твърдят "Аз знам, че трябва да си държиш ухото през врата, докато подсвиркваш с уста и се въртиш на палци, иначе детето ще си счупи крак" се държат доста безотговорно и има вероятност да развалят празника на невинни хора... и дори, ако в последствие детето вземе, че си счупи крак по време на не особено разумно алпийско спускане, да вмени чувство на вина у майката, която не се справя добре с пируетите. Подобни неща са не само глупави, но и потенциално вредни.

Е да, но някои хора сляпо си ги следват, че даже и добавят от тях още по-завъртяни изисквания за следващите поколения.

Няма лошо, когато някой създава - или следва - своя собствена семейна традиция. Проблемът е когато се опитва да го вменява като задължително изискване на... други, непознати хора, нямащи никакво отношение към неговото семейство. Ако, примерно, вашето семейство има традиция да ходи на Витоша в Неделя сутрин и да обядва на поляна вън, това е чудесно. Дори прекрасно. Но ако някой от семейство, имащо такава традиция, каже на друг, че така следва да се прави, в противен случай някой от семейството ще се разболее... отиваме на съвсем друга хипотеза, нали...

Няма как да е задължително, нали не е закон. Семейните традиции са крепител на семейството и не бива да се натрапват на друго семейство. Може да се сподели: "Ние правим това и това", но в никакъв случай да се налагат. 

И според мен всеки се съобразява с удобен за всички час, а това, че се прави в определен час (част на деня) за мен са измишльотини.
Приятен празник!