Публикувана: 17 авг. 2009, 00:22 ч.
Последно мнение: 25 авг. 2009, 09:10 ч.

Защо родителите пишат домашни?

3 227
46
1

1
2
3
4
Всички

17 авг. 2009, 00:22 ч.

Мнения: 1 210

Провокирана от темата на кандидат-студентите, където не една и две майки заявиха без предразсъдъци, че биха употребили всички средства (без оглед на законоустановеност), за да стъпят децата им в заветния университет, та...тези майки не от вчера мислят по този начин. По аналогия, в по-долните класове при боксуване в знанията на отрочето са писали домашни, тропали са по училищните кабинети на ръководството и пак без оглед на законоустановеност детето е надянало абитуриентската дрешка и отличната диплома.
Предава ли се родителя, помага ли или това е проява на безсилие и безотговорност спрямо детето? Или пълна липса на вяра във възможностите и заложбите му...

# 1 17 авг. 2009, 00:39 ч.

Мнения: 104

Цитат на: вълшебница в пн, 17 авг 2009, 00:22

Предава ли се родителя, помага ли или това е проява на безсилие и безотговорност спрямо детето? Или пълна липса на вяра във възможностите и заложбите му...

Ами, зависи от кой, ъгъл ще го погледнеш!
То, тъй, като ги чета, тези твои предложения, всяко само по себе си, има много истина !
Има една приказка - "Всеки луд с номера си" - та и тези родители.Те си знаят мотивити.
Ама лошото е, че не само пишат домашни, ами и някои.... къде, къде по блазнещи неща!?
Малко ли случай гледахме, как без да си учил - висшист ставаш?
Скоро няма да се оправим #2gunfire

Парите,положението, познатите, пък после, способен ли си или не!

# 2 17 авг. 2009, 08:13 ч.

Мнения: 212

Хъх,аз не познавам такива хора! В смисъл познавам родители,които са се бръкнали със сума ти пари за частни уроци на децата си,за предмети с които не могат да се справят сами и няма нищо лошо ( аз ходех на уроци по математика от 7 до 10 клас)! Естествено като бях по-малка майка ми винаги ми е помагала с домашните,но никога не ми ги е писала тя! Даже е препоръчително да се занимаваш с детето си,когато има домашни и нещо не му е ясно,защото децата не разбират от всичко! Но да се бутат пари на даскали,да се дигат скандали и да се пишат домашни-това за мен не е редно!

# 3 17 авг. 2009, 09:32 ч.

Sofia
Мнения: 2 869

Аз също не познавам такива хора ,но знам, че има такива. Те не осъзнават каква "мечешка" услуга правят на децата си.

Цитат на: вълшебница в пн, 17 авг 2009, 00:22

Отговорът на всички тези въпроси е - да! Такива хора осъзнават, че не са си свършили работата като родители навреме , и сега гледат да компенсират пропуските на всяка цена.
Свят широк, хора всякакви , но е жалко за децата, които не са научени как да се борят, за да постигнат нещо!
Колкото до висшето образование, там отдавна е ясно как стоят нещата . И проблемът не е само как влизат във ВУЗ. По-страшното е как излизат! Без да учат, без да знаят, изкарват си изпитите с плащане...Представям си след време какви лекари ,учители , адвокати и т.н. ще имаме Tired

# 4 17 авг. 2009, 09:50 ч.

Пловдив
Мнения: 3 359

Когато аз бях ученичка,малко преди промените,хванах задължителната занималня в първи клас,а специално моя клас имахме такава и във втори клас.Чантите ни седяха по цяла седмица в училище-взимахме си ги чак в петък следобед с нас вкъщи.В занималнята госпожата се опитваше да помогне с нещо на всеки,но невинаги отделяше еднакво внимание на всички в класа,по този начин поне аз успях да науча още тогава,че ако сама не си помогна и не си напиша домашната,няма кой друг да я направи.Това по-късно определено ми помогна с домашните и ученето по разказвателните предмети-пиша и уча сама.Ако някъде нещо се закучи тогава тичам за помощ.Моите родители никога не са ми писали домашните,ама никога,защото като се приберат вечер от работа,какво по-напред и те да свършат.Проверявали са ме,но дотам и не е било всеки ден-разчитаха на моето сериозно отношение към учебния процес.Никога не съм била отличничка-да имам само шестици имам предвид,но се справях доста добре-обикновено бях на ниво между 5 и 6,макар че повече клонях към 5.

# 5 17 авг. 2009, 10:15 ч.

Мнения: 2 133

Така сега.Познавам такива.Не мога да ги разбера!Защото всячески се опитват да вредят на детето по този си начин.Или , наистина, може и да не вярват в способностите му.

# 6 17 авг. 2009, 11:17 ч.

Там, където ме обичат
Мнения: 3 676

Аз лично не познавам такива родители. Ако детето среща трудности - нормално е да му се помогне, с обяснение, примери, упражнения. Това да, но "да сдъвчеш храната и да му я сложиш в устата само да преглътне" е не само мечешка услуга, а по-скоро вреден подход.

# 7 17 авг. 2009, 11:37 ч.

Мнения: 1 674

Нямам кандидат студенти, но затова пък имам кандидат-гимназист.

Моите родители никога не са ми помагали в ученето.

Но явно всичко зависи от детето и сега аз преглеждам с моя син материала. Не го сдъвквам, както е писала авторката на темата. Но не виждам нищо лошо да се помага на детето, независимо от възрастта. И нищо комплексарско не намирам.

Разбира се родителят трябва да бъде компетентен, за да помага. Wink

# 8 17 авг. 2009, 12:53 ч.

Мнения: 7 723

Моите наблюдения са главно над родители, чиито деца са все още в началните класове.
И да- познавям няколко, които пишеха домашните на децата си още в първи клас.
....дори и ченгелчетата им рисуваха, че да са им по- красиви тетрадките ooooh!

Не мисля, че това е начин да помогнеш някак на детето си. Напротив!

# 9 17 авг. 2009, 13:28 ч.

София
Мнения: 62 595

Защото смятат, че така е редно и защото искат децата им да са отличници, за да се фукат. И по наше време, и сега има родители, които избутват и гимназия вместо децата си. Има и по-лошо. Преди мнооого години имах една съквартирантка, която учеше в СУ филология. Та, майка й идваше всяка сесия да учи с нея. Беше странна гледка - майката хванала конспекта и учебника и изпитва 20-годишно момиче да разказва.

# 10 17 авг. 2009, 13:41 ч.

Мнения: 303

Ами помагам и то доста, защото и Вие ако имахте такава госпожа като нашата щяхте да го правите! Не може да учат числата до 1000 , да решават задачи в клас и да получават отговори над 3000 и на нея да не и прави впечатление /всъщност тя не прави разлика между пъти по-голямо и пъти по-малко/. След това по български - кога при членуване на съществително име се пише пълен и кога кратък член. и ако продължа мога да кажа , че бърка децата като опекъл го пише с А, а за думите - казал и рекъл и пълна скръб!
Така , че не само помагам, но и предавам уроците наново в къщи. Иначе , ако сега не научи...............

# 11 17 авг. 2009, 13:52 ч.

Мнения: 7 161

Цитат на: milenaap в пн, 17 авг 2009, 13:41

Ами помагам и то доста, защото и Вие ако имахте такава госпожа като нашата щяхте да го правите...

Не може ли просто да смените госпожата или да направите подписка до директора или нещо,което да промени ситуацията???

# 12 17 авг. 2009, 13:54 ч.

София
Мнения: 62 595

Има разлика между помагане на детето и писане на домашни вместо него. Аз мога да помогна на детето като му обясня задачата по математика или урока по история, но няма да му реша задачите, а то после само да ги препише на чисто в своята тетрадка, нито ще му напиша темата по литература или ще прочета вместо него Под игото и после само да му го разкажа.

# 13 17 авг. 2009, 13:58 ч.

Мнения: 303

Цитат на: ana_ в пн, 17 авг 2009, 13:52

Цитат на: milenaap в пн, 17 авг 2009, 13:41

Ами помагам и то доста, защото и Вие ако имахте такава госпожа като нашата щяхте да го правите...

Има ли сме среща с директора, но той твърди ,че е много добра, нали си му е протеже! Родители сме ходили да и правим забележки, но тя намразва детето и започва да се заяжда с него за най-малкия проблем.
Успокоението ни е , че ще я търпим само още 1 година.

# 14 17 авг. 2009, 15:39 ч.

Мнения: 1 210

За директно пишещите и смилащите иде реч, да...
Дъщеря ми до 4-ти клас имаше една съученичка, на която учителката познавала почерка на баба и и майка и Joy

Сега имам преки наблюдения върху една дама, чието дете е 15 годишно, учи в Американския колеж и жената се скъсва да пише проекти hahaha

Ама сериозно ви казвам- тича, проучва, бъхти до нощите, живее в нета - всъщност, най- смешното е (защото, съгласете се, има си смешна страна), че по родителските срещи учителите загрижено я питали дали младежът не е прекалено притеснителен и комплексиран, та това да е причина за катастрофалните му изяви в часовете и на тестове и сравнително доброто ниво на самоподготовката.
Тематично връзвам това с всичко прочетено около кандидат- студентите и живо ме интересува какво следва. Всъщност, досещам се, ами се моля тези набедени специалисти да емигрират, или поне онези, пряко отговорни за психиката и физическото здраве на хората- я колко баби за гледане има по света!

# 15 17 авг. 2009, 16:07 ч.

Мнения: 5 877

Дали същата тази майка, взела отличната диплома, ще бъде така добра да ходи на работа вместо детето си?

# 16 17 авг. 2009, 16:13 ч.

Мнения: 1 210

Аааа, не, сценарият е друг- ще му купи кола, жена ще му избере (да го храни) и ще се превърне в любима свекърва и баба от ДиС.
Цял живот само тя ли ще работи? Не може така Naughty

# 17 17 авг. 2009, 17:19 ч.

Мнения: 2 898

Да, познавам.За съжаление.Правят по простата причина, че не им се занимава е децата им.Нямат желание, търпение да им обяснят и изчакат, особено ако децата работят по-бавно и предпочитат да свършат набързо работата вместо тях.

# 18 17 авг. 2009, 19:37 ч.

Мнения: 3 207

Може и да си писала някъде, но по това време на денонощието мога само да попитам, изпълнена с учудване:
Какво провокира тези размисли в теб, мила ми вълшебница?
Освен да се смея на тези родителки, нищо друго, никога не съм могла да правя. Joy

Какво остава да обсебват мислите ми...
Имам си и обяснение - болни амбиции, които горкото отроче не желае да разбере (нищо, че е гениално по природа) и да им откликне (все пак е нарочено, милото).

# 19 17 авг. 2009, 21:12 ч.

Мнения: 1 210

Уич, затънах до уши в човешка простотия. Среднощното посещение на "...порасналите деца" (по повод депресивно безсъние Wink

) увенча с още по- объркани и безсилни размисли по темата и без това възмутения ми разсъдък. А и като слушам как децата учат, подготвят се, търпят лишения откъм контакти и свободно време, пред очите ми изниква следната картинка, само отпреди месец :
Чакам си чинно в задръстване на едно натоварено столично кръстовище, а отстрани, досами тротоара дама на средна възраст съсредоточено чете от тетрадка на глас , седнала на пейчица под дебела сенчица. Маркирах я първоначално като "поредния неиздържал", след минута-две решавам, че говори с hands free, подмествам се с колата, изравнявам, отварям и прозореца, заслушвам се, ей така, от скука (и лошо възпитание Wink

)... Дамата като занареждала за Дебеляновата поезия, ама с патос, извисила глас ... Вечерта разбрах за какво било това вдъхновение, ама си мълча, че сума ти деца тук учеха като побъркани. Освен това имаше анулирани работи, та искрено вярвам, че отрочето е било сред тях.
Намирам се на възмущения, с други думи.

# 20 18 авг. 2009, 10:39 ч.

Мнения: 24 467

Защото е по- лесно да направят това, вместо първите 4-5 години да залегнат над истинската работа с децата- проверка на написаните от тях домашни и даване на индивидуални задачи за развиване на уменията, тъй като задължителната учебна програма е недостатъчна. Началните години са най- важни за придобиване на основни знания и умения да се учи самостоятелно. След начално закъснение нататък или не се наваксва изобщо или наваксването е много трудно.
В живота ми никой не ми е писал домашно, нито съм ходила по частни уроци било за тройка, било за кандидатстване. Не смятам, че децата ми също имат нужда някой да върши тяхната работа. За създаване на съответните навици обаче се работи от рано и системно, за да е леко за напред.
Друга причина- болестно желание детето да е отличник по всичко.

# 21 18 авг. 2009, 11:23 ч.

София
Мнения: 62 595

Помня, че още навремето като кандидатствах в университет майка ми разправяше как като казали темата за изпита останалите родители започнали да обсъждат материала "ох, да не забрави да напише това, да не забрави да напише онова, тя греши това с онова...". ooooh!

За частните уроци съм раздвоена. Предпочитам да не се налага да ползваме уроци, обаче като гледам е неизбежно при кандидатстване след седми клас. Просто в момента такава е системата - на изпитите се дават неща, които не се учат в училище и ако детето не е ходило на уроци или курс няма откъде да ги знае (освен ако не е от математическа гимназия).

# 22 18 авг. 2009, 11:54 ч.

Мнения: 5 877

Цитат на: Judy в вт, 18 авг 2009, 10:39

Друга причина- болестно желание детето да е отличник по всичко.

Eто нещо абсолютно ненужно през първите години. На кого му пука какви бележки получава детето? Трябва ли отсега да учи заради оценката?
Предстои ми първокласничка. Казала съм й, че ми е все едно какви оценки ще носи, важното е да знае. Предпочитам "калпазанка", която не носи само шестици, но каквото й е интересно, си го учи, пред пълна отличничка, забравила какъв е смисълът на упражнението. Поне в началния курс.

# 23 18 авг. 2009, 12:38 ч.

Мнения: 3 207

Взе да става весело и в тази тема.
Точно през първите години децата се учат да учат и през първите години виждат, че знанието носи оценката.
Като свикне да е "калпазанка", която знае, че на майка й й е все едно какви оценки ще носи, как точно ще се обърне на 180 градуса, когато му дойде времето (и кога точно ще дойде времето)?
И ако свикне да си учи каквото й е интересно, а то не е важното (например предпочита музика, пред математика), какво ще прави, когато трябва да учи това, което не й е интересно?

# 24 18 авг. 2009, 12:42 ч.

Пловдив
Мнения: 3 359

Цитат на: Анда в вт, 18 авг 2009, 11:54

Цитат на: Judy в вт, 18 авг 2009, 10:39

Друга причина- болестно желание детето да е отличник по всичко.

Eто нещо абсолютно ненужно през първите години. На кого му пука какви бележки получава детето? Трябва ли отсега да учи заради оценката?

А нужно ли е и след това,не само през първите години?По предметите,по които ми е било интересно(общовзето,хуманитарния цикъл),винаги изкарвах шестици без да си давам много зор,само с един прочит на урока.Предпочитах много често собствена интерпретация на фактите,прочитането на урока ми беше необходимо дотолкова,доколкото да знам какви факти трябва да знам за следващия час.Е,по точните науки нямаше как да стане така-аз със сметките съм скарана,математика ползвам колкото да си оправя сметките в магазините и естествено по тези предмети къде със зор,къде не чак толкова(в зависимост от урока) поддържах някакво средно ниво.

# 25 18 авг. 2009, 12:49 ч.

София
Мнения: 62 595

За мен оценките имат значение дотолкова, доколкото отразяват моментното състояние на показаните знания и работата на детето. Не мога да си кривя душата, много ми е приятно, че децата ми са отличници и нещата вървят сравнително леко. Поне до седми клас не виждам защо едно дете да не може да се справя поне за четворка. Това са основни знания по всички фундаментални науки, които на всичко отгоре са много здраво преплетени. За мен е мит това едно дете да има шестици по български, а тройка по математика. Не виждам проблем едно дете с нормално развитие, без някакви дефицити, да не може да има знания на сравнително сходно ниво по всички предмети. Мисля, че това е нужно и за нормалното умствено развитие - да решава задачи по математика, да пише съчинение, да разкаже урока по история или да нарисува една картина. Просто там, където на детето му е по-трудно се полагат повече грижи и внимание!

# 26 18 авг. 2009, 13:02 ч.

Пловдив
Мнения: 3 359

Андариел,до 7 клас лично аз имах сходни оценки по доста от предметите,поне основните.За музика,физическо,рисуване няма да говоря.В гимназията обаче точните науки ми тръгнаха доста надолу,а до 7 клас винаги съм имала и 5,и 6 по тези предмети-не само като текущи оценки,а и срочни и годишни.Лично аз си го обяснявам с факта,че предпочитам хуманитарните науки,но по логика как тогава са ми вървели до 7 клас тези точни науки?

# 27 18 авг. 2009, 13:08 ч.

София
Мнения: 62 595

Според мен просто в гимназията си решила или по стечение на обстоятелствата ти е било внушено, че не можеш да се справяш с определени предмети или че ти "вървят" други предмети. Разбира се, много по-лесно и приятно е човек да се впусне да учи това, което му е по-лесно и приятно, вместо да се поти, мъчи и да си налага да се справя почти толкова добре и с другите предмети. Разделението на хуманитарни, точни и прочее науки е изкуствено. Едно време всичко това е било под шапката на философията. При положение, че говорим за завършване на гимназия, т.е. за получаване на общообразователна подготовка, която е сметната така, че да обхване всички деца и да може всеки да се справи с нея, не виждам защо едно дете или младеж с добри или над средните способности и възможности да не е с висок успех по всички предмети.

# 28 18 авг. 2009, 13:13 ч.

Пловдив
Мнения: 3 359

А при мен по математика и химия в гимназията успехът спадна с 2 единици и то не е било,защото не съм полагала усилия да уча-като цяло в класа не бях само аз така.Физиката в случая не я броя,защото я учехме на английски и там преподавателката имаше други изисквания при изпитване.Наблюдавам това нещо сега и при моите братовчеди,с които имаме сериозна възрастова разлика и които в момента са на етап гимназиално образование

# 29 18 авг. 2009, 13:18 ч.

Мнения: 5 877

Cool witch, да не знаеш какъв цвят е бележникът не значи да не се интересуваш как се справя.
Означава да следиш може ли да пише - не само красиво и вярно, но и смислено, може ли да смята наистина, да вижда логиката на задачата; как се развива общата му култура, напредва ли спрямо нивото си отпреди няколко месеца; умее ли да мисли и да отсява важната информация; къде стои реално спрямо връстниците си.
А направиш ли това, успехът идва от само себе си. И е по-подплатен - нещо доста рядко; при това съчетан със способност за самостоятелно мислене.
Питали ли сте се защо разни калпазани често изпреварват отличничките от класа?

П.С. Говоря като дъщеря на учителка, която не знаеше как изглежда бележникът ми. Имам златен медал от гимназията.

Тонита, на по-късен етап оценките могат да потрябват на самото дете, да речем за кандидатстване. Тогава ще има собствена мотивация да докаже наученото на учителя.

Cool witch, интересно делиш предметите на важни и неважни... аз намирам музиката за изключително важна, страхотно би било детето да прояви влечение към нея.

Последна редакция: вт, 18 авг 2009, 13:25 от Анда

# 30 18 авг. 2009, 13:40 ч.

Мнения: 3 207

Анда, малко си объркала репликите, но както и да е.
Важното е да се изясни позицията по отношение писането на домашните от родителите.
Иначе си права, а и аз в никакъв случай не бих спорила с майка на бъдещ първокласник.
Не се впрягай толкова и... успех с важните предмети!

Цитат

Питали ли сте се защо разни калпазани често изпреварват отличничките от класа? ...

Защото майките им са им писали домашните???

вълшебница, получи ли вече отговор на въпроса, който терзае умната ти главица?

# 31 18 авг. 2009, 13:46 ч.

Пловдив
Мнения: 3 359

Цитат на: Анда в вт, 18 авг 2009, 13:18

Тонита, на по-късен етап оценките могат да потрябват на самото дете, да речем за кандидатстване. Тогава ще има собствена мотивация да докаже наученото на учителя.

Тук тогава следва въпроса дали едно дете знае още в 8 клас какво точно иска да направи със себе си.Признавам си,че когато влязох в гимназията,аз изобщо не знаех какво искам да уча като висше образование.В един момент видях,че с по-голяма лекота уча по литература и езиците,така че някак много плавно се ориентирах именно към кандидастване именно с БЕЛ и английски език.Разбира се,след като човек е наясно какво иска и знае кои оценки ще му формират бала,той се стреми да положи максимални усилия точно по тези предмети.

# 32 18 авг. 2009, 13:55 ч.

Мнения: 5 877

Ако не знаеш, значи работиш за добра универсална диплома Simple Smile

Също и ако искаш да си оставиш отворена възможността да решиш нещо друго.
По мое време пълната оценка от дипломата се взимаше независимо какво кандидатстваш. Имаше някаква система на удвояване и пр., но всичко имаше значение.

# 33 18 авг. 2009, 14:14 ч.

Пловдив
Мнения: 3 359

Когато аз кандидаствах,в ПУ само за икономическите специалности се изискаше цялата диплома.Може да е имало и за други също,но тъй като мен тогава ме вълнуваха особено филологиите,при тях се искаха оценките по БЕЛ и английски език.Сега предполагам,че в сайта на всяко уни може да се види кои оценки са балообразуващи,къде искат само по един предмет или два,и къде-средния успех от дипломата.При мен решаването дойде скоро след като ме приеха в гимназията,но в момента,когато влязох там,все още не бях много ориентирана

# 34 21 авг. 2009, 10:04 ч.

Мнения: 681

Май нещо се отклонихте от темата.
Аз никога не съм писала домашни и не смятам да го правя и за в бъдеще. Това е пълно безумие. След като напишеш домашно, означава че не вярваш в способностите на детето. Как ще се научи то само да се справя с трудностите и предизвикателствата? И винаги ли мама ще бъде наблизо за да оправи нещата? Аз съм категорично против, още повече че учителите винаги разбират кога домашното е написано от възрастен или друг човек, а не от самото дете. И кой в случая се оказва излъган?!

# 35 21 авг. 2009, 15:03 ч.

Разград
Мнения: 2 102

Досега никога аз не съм направила някое домашно на сина ми. Помогала съм му много, но нали затова съм майка все пак.
На мен също никой не ми е писал домашните, единствено баща ми ми помагаше с чертежите по "Труд и творчество"! Embarassed

# 36 21 авг. 2009, 15:47 ч.

София
Мнения: 1 861

Добре де, момичета, а къде слагате границата между "помагам" и "пиша" домашно? Питам, защото не познавам родители, които да пишат домашни в прекия смисъл на думата, ноооо (особено при малките ученици) помощта в много случаи е крайно необходима. Даже мислех да пусна тема с разни въпросчета, особено към тези, които твърдят, че децата им се справят абсолютно самостоятелно, относно разни "оригинални" задания от страна на госпожите, пък и от гениалните списвачи на учебници....

# 37 21 авг. 2009, 15:55 ч.

София
Мнения: 62 595

Помагането е в методическа помощ и обяснения КАК да се направи домашното. Тук имам предвид съвсем обикновените, текущи домашни. Например как се пише преразказ или съчинение или как се решават определени задачи по математика. Също понякога ми се налага да "превеждам" уроците по история и да се правя на тълковен речник и уикипедия едновременно. Ето, това е помощ! Благодарна съм на учителките на моите, че не си падат много по имзишльотини, които децата не могат да направят и се подразбира, че трябва родителят да пипне.

# 38 21 авг. 2009, 16:01 ч.

Мнения: 681

Според мен "пиша" и "помагам" са съвсем различи понятия. Да помогна на детето си означава евентуално да й подскажа малко, да я насоча в правилната посока на мислене, ако се затрудни с някоя задача или нещо друго даже ако трябва и да я решим заедно. Обяснявам задължително решението, разяснявам как съм стигнала до това решение и попитаме дали е разбрала. Но това винаги е в тетрадката за упражнение и в никакъв случай със задачите които са дадени за домашна работа. Решава подобни задачи, а детето след това само решава и пише домашните си. Ако и аз се затрудня с решаването на нещо, тогава успокоявам детето и просто й казвам да попита госпожата за решението. Но след като тя се е пробвала да я реши, то може да каже на госпожата реда на мисли с които решава дадената задача и тогава госпожата да я насочи или поправи. А да напишем си означава просто да решим ние домашните и детето само да ги припише наготово.

# 39 21 авг. 2009, 16:10 ч.

Мнения: 1 210

Може даже да не преписва Tired

# 40 21 авг. 2009, 19:40 ч.

Мнения: 5 877

"Помагам" значи да взема учебника, да прочета урока и да видя дали детето го е разбрало. Ако нещо не схваща, да го обясня аз. Да му дам по-лесна задача, да му помогна да я реши и когато успее, да му дам да реши задачата от домашното.
Т.е. да дублирам работата на учителя, не на детето.
Ще видим как ще е, де. Нашите не са писали с мен домашни.

# 41 22 авг. 2009, 11:34 ч.

Мнения: 734

Ами - пишат домашни, защото нямат акъл да преценят кое е полезно за децата и кое не!
Това, че ще се представи добре в училище и ще изкара висока оценка с чужд труд е мечешка услуга. Домашното се дава за да се доразбере, приложи на практика и затвърди наученото.
В малките класове установих, че синът ми си пише домашните преди да си е прочел урока. Трябваше ми време за да го отуча. Оказа се, че се справя добре с домашните и няма нужда от помощ, ако първо си прочете и научи урока (формули, понятия и т.н.). Ако децата не си четат уроците преди да си напишат домашното е много ясно, че ще се затрудняват да си пишат домашните или ще правят грешки. Родителите като напишат домашното не помагат, а поощряват неученето и липсата на системност и старание. Допълнителни обяснения след прочетен урок - да, при така написаните учебници се налага понякога, обаче писане на домашни намирам за безумие.

# 42 23 авг. 2009, 18:53 ч.

Хасково
Мнения: 592

В първи - втори клас съм пратила домашните на дъщерями
Оцветявала съм и така нататък !
Сега пак и помагам когато нещо не разбира но и аз вече съм ги позабравила....
Но съм писала съчининия, преразкази Mr. Green

# 43 23 авг. 2009, 20:47 ч.

Варна
Мнения: 6 880

anincenceto , хубаво но е интересно защо си правила и правиш това вместо нея?

# 44 24 авг. 2009, 14:29 ч.

Мнения: 1 210

anincenceto, ти си нашият човек.
Все пак, и аз искам да зная защо, пък после ще ти ръкопляскаме. Очевидно се нуждаеш от това.

# 45 24 авг. 2009, 16:42 ч.

Мнения: 3 268

Никога не съм писала домашни,не смятам и да го правя с малкото дете.Може би затова приеха синът ми с 5.80 без частни уроци в университета.Винаги съм го учила,че каквото сам си постигне,това ще е.Интересно ми е майките,които пишат домашни и съчинения,те ли един ден ще се явяват на матури и кандидатстудентски изпити.Щото аз знам и такива случаи.Сестра ми е университетски преподавател и веднъж на изпит хваща,че майка се явява вместо дъщерята.Дъщерята естествено загуби студентски права,но това е показателен пример до къде води майчината "грижа и любов".

# 46 25 авг. 2009, 09:10 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: stefani6 в пн, 24 авг 2009, 16:42

...Може би затова приеха синът ми с 5.80 без частни уроци в университета.Винаги съм го учила,че каквото сам си постигне,това ще е....

Ей таз идея поддържам, че е възможна и в наши дни, тъй както е била възможна, когато аз и брат ми кандидатствахме. И аз познавам деца, които не са се ръсили където им падне по уроци в близките години и са приети в желаната специалност и ВУЗ с добър успех от изпити. Който не може да пробие просто не е бил за там и не знам защо и родители и деца възприемат толкова трудно тази идея. Къде има друго място с такова проспериране на частните уроци с цел кандидатстване в учебно заведение? Колкото повече хора го проумеят, толкова по- бързо има изгледи да залезе мръсният бизнес с изнудването чрез уроци. Но тези деца, които успяват сами тогава, са самостоятелни наистина още от основното училище.

Последна редакция: вт, 25 авг 2009, 09:38 от Judy

Препоръчани теми

Помагате ли с домашните и уроците на петокласник?

Как обличате учениците в първите класове?

Колко домашни пишат децата ви

Дъщеря ми не иска да учи, как да постъпя?

Причина:

Причина: