скоро имах интересен разговор с мой познат,който е убеден,че през следващите години с най-добри доходи ще могат да се похвалят хората,които имат занаят в ръцете си.Та той ми препоръча,вместо детето да ходи на английски/език и без друго може да се научи и по-късно/,да започне отсега да навлиза в тънкостите на някакъв занаят/ако си спомняте имаше и такива приказки,как царят дал дъщеря си на този,който може да шие,респ.да тъче килими и т.н.../.Но няма такива курсове,учлища,клубове...Всичко,на което може допълнително да се обучава едно дете се свежда до езикови курсове,арт умения,танци,спортни занимания и дотук...И да имам желание,трябва аз или някой около мен да се заеме с подобно обучение,напр.готвене,шиене,техн.умения....ами това се сещам !Ако някой вече е започнал с подобни занимания,ще му бъда благодарна да сподели!И за нови идеи също...
- Публикувана: 15 авг. 2009, 17:15 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2009, 05:35 ч.
Обучение на деца над 6+ на занаятчийски умения
Синът ми на 6 години се научи да точи кори покрай баба си. после пече на котлона, маже с масло и е много горд. Това в кръга на шегата, разбира се го давам като идея.
Иначе едно време имаше кръжоци по радиотехника и др. подобни. Ако някой знае да се предлагат и сега, нека сподели. А език и спорт е задължително според мен.
Иначе едно време имаше кръжоци по радиотехника и др. подобни. Ако някой знае да се предлагат и сега, нека сподели. А език и спорт е задължително според мен.
На шест години доста деца не могат сами още връзките на обувките да си вържат, та си мисля че за занаят е меко казано несериозно да се говори. Пък и все пак дайте да им оставим някакво детство. А и как ще му изберете занаята на това дете - то дали ще е наясно на тези години какво иска да работи като порастне.
Мога да предложа като идея кандидатстване след 7 клас в някоя Художествена гимназия, четох доста добри отзиви за тези училища, децата придобиват различни умения на професионално ниво.
Мога да предложа като идея кандидатстване след 7 клас в някоя Художествена гимназия, четох доста добри отзиви за тези училища, децата придобиват различни умения на професионално ниво.
didik - правилно мислиш, но занаят от 6годишен...? 
Леко нереално ми звучи. Преди 10-12-14годишна възраст (пък дори и тогава не е 100%) човек не е ясно ориентиран в бъдещите си дейности.
Насила хубост не става...
Но е добре децата от малки да поработват и да им се показват някои дейности.
Леко нереално ми звучи. Преди 10-12-14годишна възраст (пък дори и тогава не е 100%) човек не е ясно ориентиран в бъдещите си дейности.
Насила хубост не става...
Но е добре децата от малки да поработват и да им се показват някои дейности.
За доходи и професия е силно казано, ръчният труд произвежда скъп продукт, който трудно се продава - много е приятно, да, но чак икономически изгодно надали.
В повечето "арт работилници" и пр. им дават начални умения в това отношение. Вкъщи тези неща съм ги учила от баба си, по-малко от майка - баба ми държеше всичките й внучки да знаят да плетат, готвят и бродират. Е, плетенето не го научих, голям мързел се оказах.
Но пък нищо не ви пречи да идете в някой етнографски център (Етъра, Самоводската чаршия в Търново и т.н.) и да помолите да покажат на детето някои неща. В грънчарниците често ще ви отделят глина, която е много по-готина за работа от бързосъхнещата, която се продава в магазините.
В магазини от рода на "Слънчоглед" също могат да си намерят материали за много приложни техники, а указания в нета бол.
Оставям детето да се пробва във всичко, като му показвам по малко и не очаквам от него чудеса. Една торба парцалчета, една ножица, игла и конец плюс карт бланш да смени гардероба на куклите,
разрешение да моделира фондана за украса върху някоя торта или пък да ми забърка тестото, но най-вече просто куп прости материали като хартия, кутии от нещо си, моливи, лепило и т.н.
В повечето "арт работилници" и пр. им дават начални умения в това отношение. Вкъщи тези неща съм ги учила от баба си, по-малко от майка - баба ми държеше всичките й внучки да знаят да плетат, готвят и бродират. Е, плетенето не го научих, голям мързел се оказах.
Но пък нищо не ви пречи да идете в някой етнографски център (Етъра, Самоводската чаршия в Търново и т.н.) и да помолите да покажат на детето някои неща. В грънчарниците често ще ви отделят глина, която е много по-готина за работа от бързосъхнещата, която се продава в магазините.
В магазини от рода на "Слънчоглед" също могат да си намерят материали за много приложни техники, а указания в нета бол.
Оставям детето да се пробва във всичко, като му показвам по малко и не очаквам от него чудеса. Една торба парцалчета, една ножица, игла и конец плюс карт бланш да смени гардероба на куклите,
разрешение да моделира фондана за украса върху някоя торта или пък да ми забърка тестото, но най-вече просто куп прости материали като хартия, кутии от нещо си, моливи, лепило и т.н.
Ааа, моля, моля.. дете на 6 г. не можело да си връзва обувките... 
Ей ме, средностатистическо дете започнало на 6 г. да усвоява доста сериозната техника на калоферската дантела
. Който е запознат по-серизоно с това знае, че не е като да плетеш на една кука. И искам да ви кажа, че лелите на баща ми ме учеха по 1-2 месеца през лятото, някъде около 5-6 години. И до ден днешен съм запазила това си умение, въпреки, че не съм се знимавала сериозно от 13-14 годишна. Уменията придобити на тази възраст се запазват най-добре. Като с карането на колелото.
С интерес ще следя темата, защото бих искала да дам на дъщеря си възможност да опита нещо такова което Анда споменава. Тя е сръчна в ръцете (като майка си
), та ще й е интересно
Ей ме, средностатистическо дете започнало на 6 г. да усвоява доста сериозната техника на калоферската дантела
. Който е запознат по-серизоно с това знае, че не е като да плетеш на една кука. И искам да ви кажа, че лелите на баща ми ме учеха по 1-2 месеца през лятото, някъде около 5-6 години. И до ден днешен съм запазила това си умение, въпреки, че не съм се знимавала сериозно от 13-14 годишна. Уменията придобити на тази възраст се запазват най-добре. Като с карането на колелото.С интерес ще следя темата, защото бих искала да дам на дъщеря си възможност да опита нещо такова което Анда споменава. Тя е сръчна в ръцете (като майка си
), та ще й е интересно 
didik, ти може би имаш напредвид не художествен занаят, а занаят въобще - например да разбира от В и К услуги, от електротехника... И аз смятам, че след 10 години ще закъсаме за такива кадри, защото тогава всеки ще знае английски, но няма да може един винт да завие, контакт да постави, душ-смесител да смени. Дано да греша.
Явно само децата около мене на тази възраст са непохватни. 
А всички останали май са готови за шивачи, плетачи и т.н.
Ама вие сериозно ли си вярвате на това, което пишете. Почвам да се чудя дали и въобще на училище да ги пращаме, направо чиракуване и на 13-14 на тръстиката да си изкарват хляба.
А всички останали май са готови за шивачи, плетачи и т.н.Ама вие сериозно ли си вярвате на това, което пишете. Почвам да се чудя дали и въобще на училище да ги пращаме, направо чиракуване и на 13-14 на тръстиката да си изкарват хляба.
Готови - надали; но да омачка тестото за пицата и да нареди отгоре зеленчуците - защо не? Не се очаква да шие бални рокли, но да изреже дупка на едно парцалче, да го надене на куклата и да върже с коланче, пък и да направи една крива тропоска става.
Впрочем прави баница, ако стоя в кухнята да напомням това-онова. Реже меденки с формички, това също не е особено сложно. А фонданът се моделира като пластелин.
Оттук до "умее да готви" и "умее да шие" има още години, но тя е изключително горда със себе си. За по-сложните неща я викам да ми помага - да гледа как става, да направи нещо дребно - да счупи яйцата, да държи миксера, или като шия на машината - да натиска педала при някой тегел.
За глината - да направи чинийка, купичка, такива дребни неща. После обаче е много доволна, хвали се на бабите си, има хъс за още. Това не са и занаяти, просто някои домашни умения.
Впрочем прави баница, ако стоя в кухнята да напомням това-онова. Реже меденки с формички, това също не е особено сложно. А фонданът се моделира като пластелин.
Оттук до "умее да готви" и "умее да шие" има още години, но тя е изключително горда със себе си. За по-сложните неща я викам да ми помага - да гледа как става, да направи нещо дребно - да счупи яйцата, да държи миксера, или като шия на машината - да натиска педала при някой тегел.
За глината - да направи чинийка, купичка, такива дребни неща. После обаче е много доволна, хвали се на бабите си, има хъс за още. Това не са и занаяти, просто някои домашни умения.
Баща ми никога не е учил за шивач, прекарал е детството си в шивашкия дюкян, като се наложи да спре работа и да остане в къщи шиеше костюми на космически цени само на "специални хора", познавате ги всички от малкия екран.
Та мисълта ми е, че каквото научиш в ранно детство може да ти "спаси живота" на старини.
Та мисълта ми е, че каквото научиш в ранно детство може да ти "спаси живота" на старини.
На мене ми харесва идеята. Аз съм си пращала децата на такива кръжоци - да месят глина, да пекат курабийки. От училището го имаха. Наскоро разбрах, че един от местните магазини за продажба на стоки за дома от рода на "направи си сам" също предлага някакви кръжоци, където ги учат как да заковават с истинки гвоздеи и чук, да си правят дървени играчки например. Смятам да опитаме. Аз самата съм с 'двете леви', но считам това за основни умения. А и ми харесва подходът на местните 'учители по трудово', така да ги наречем.
Хляба не знам дали ще си вадят с това, но поне пари от майсторски труд ако могат да пестят, добре ще е. "Направи си сам" е голяма мода, поне в САЩ.
Друг е въпросът, че може наистина да им се наложи. Чувала съм например, че курсовете по творческо писане обръщат внимание и на това - какво да работим, докато стигнем дотам да се изхранваме с писане. Водопроводчик е един от силно препоръчваните занаяти. Кой знае какво ни подготвя светът на бъдещето.
Хляба не знам дали ще си вадят с това, но поне пари от майсторски труд ако могат да пестят, добре ще е. "Направи си сам" е голяма мода, поне в САЩ.
Друг е въпросът, че може наистина да им се наложи. Чувала съм например, че курсовете по творческо писане обръщат внимание и на това - какво да работим, докато стигнем дотам да се изхранваме с писане. Водопроводчик е един от силно препоръчваните занаяти. Кой знае какво ни подготвя светът на бъдещето.
Благодаря на всички за написаните мнения!Анда,всиичко ,което си написала е абсолютно вярно,но освен арт умения,шиене,готвене си мислех и за нещо свързано с техника ,или нещо като обучението на скаутите/макар че там ги учат как да оцеляват в екстремни условия,но все пак може да се вземе нещо като идеи оттам/.Говорехме си как баща предава на сина/дъщеря си нещо от това,което е свързано с работата му/ремонт на нещо,боядисване,построяване,нещо свързано с дървообработване/.Още не мога да си го представя как би станало подобно обучение,но идеята ми се стори интересна/само си помислете колко от нас не владеят чак толкова добре английски или френски,но ползваме интернет,пазаруваме и на основната ни дейност/ако не се изпозват езици,разбира се/не се отразява фатално незнанието на език.
Явно само децата около мене на тази възраст са непохватни. А всички останали май са готови за шивачи, плетачи и т.н.
Ама вие сериозно ли си вярвате на това, което пишете. Почвам да се чудя дали и въобще на училище да ги пращаме, направо чиракуване и на 13-14 на тръстиката да си изкарват хляба.
А всички останали май са готови за шивачи, плетачи и т.н.Ама вие сериозно ли си вярвате на това, което пишете. Почвам да се чудя дали и въобще на училище да ги пращаме, направо чиракуване и на 13-14 на тръстиката да си изкарват хляба.
Аз мога да плета, научи ме баба, тя ме гледаше до 6 год. По-късно така и на нищо друго не се научих, нито съм добра готвачка, нито нищо.
Не зная да има такива занятия или кръжоци. Тези неща човек ги учи вкъщи, помагайки да се свърши някаква работа от възрастните. Спомням си, че навремето държах преждата, а баба ми навиваше кълбетата. После ми стана интересно как се плете и тя ме научи. Шиенето започнах да го уча в часовете по трудово, но после сама от книги. Покрай баща си научих как се слагат плочки, как се лепи фурнир, оправяне на ютия, смяна на бушони, сглобяване и разглобяване на мебели, дори работа с режещи машини и други такива "мъжки" дейности. Майка ми ме научи на готвене, бродиране и други "женски" умения.
Сега децата се учат по същия начин от нас - готвят и ремонтират разни неща с баща си (обаче аз ги научих да месят и точат), шиене и дребни поправки от мен, от дядовците си какво има в колата и други такива неща.
Предполагам, че при нас, българите е част от традицията тези умения да се учат в семейството, а не в някой кръжок. Мисля, че това е част от нашата идентичност и връзка между поколенията.
Нищо лошо няма в научаването на занаят от такава ранна възраст. Всъщност, повечето занаяти се учат отрано, защото се иска много работа и време, докато се стигне до майсторлъка. Нека се учат децата, това развива сръчност и ум.
Сега децата се учат по същия начин от нас - готвят и ремонтират разни неща с баща си (обаче аз ги научих да месят и точат), шиене и дребни поправки от мен, от дядовците си какво има в колата и други такива неща.
Предполагам, че при нас, българите е част от традицията тези умения да се учат в семейството, а не в някой кръжок. Мисля, че това е част от нашата идентичност и връзка между поколенията.
Нищо лошо няма в научаването на занаят от такава ранна възраст. Всъщност, повечето занаяти се учат отрано, защото се иска много работа и време, докато се стигне до майсторлъка. Нека се учат децата, това развива сръчност и ум.
Явно само децата около мене на тази възраст са непохватни. А всички останали май са готови за шивачи, плетачи и т.н.
Ама вие сериозно ли си вярвате на това, което пишете. Почвам да се чудя дали и въобще на училище да ги пращаме, направо чиракуване и на 13-14 на тръстиката да си изкарват хляба.
А всички останали май са готови за шивачи, плетачи и т.н.Ама вие сериозно ли си вярвате на това, което пишете. Почвам да се чудя дали и въобще на училище да ги пращаме, направо чиракуване и на 13-14 на тръстиката да си изкарват хляба.
На кое дали си вярваме?
Ти от опит с твое дете ли ги пишеш нещата или от наблюдения над съседски деца (щото не личи, въпреки лентичката ти) Моята щерка е на 6 и половина. На 5 г. сама си заши един съдран тигър. Е, не го заши прекрасно, ама детето си се справи. Обувките си връзва пак някъде от 5 годишна. Учи куклен театър и се правя учудващо добре с куклите. Може да е гений, де да знам.. аз имам наблюдения само над нея 
И аз покрай баба ми се научих да плета, при това до 7 г., а като гледах майка ми се научих да шия. Незнам, обаче, дъщеря ми как ще научи тези неща, като никога не ме е виждала да плета или да шия ... Но виж как се правят мебели, как се нарежда паркет, как се прави ВиК и въобще как се правят домашни ремонти и двамата ще се научат
Ot nas о 2та освен на как се държи книга /химикалка и как се цъка на пс на друго, за жалост, не могат да се научат,хич ни няма.Готвим заедно,но това не го имам за умение аз. Обратното важи обаче с пълна сила-аз се уча редом с децата-на моделиране,рисуване по съдинки,оцеляване на къмпинг,пошивки на кукленски рокли,сглабяне на един бая сложен самолет и дотам засега.С радост бих ги записала на курс по умения ако има,аз не съм страдала лично от липсата им,но колкото повече-толкова по-добре.
До 10 баба ми ме научи да плета, бродирам и тъка, как се крои, тогава се научих и да меся и готвя някои неща.
Детето ми на 6 може да прави тесто, пица, и ми помага с проекти за нещата, които шия.
Вярвам, че детето трябва да се научи да готви и майстори в дома си на всичко, което родителите му умеят. Стига да проявява интерес.
Школа смятах да правя подобна, но за момента други неща са ми на двевен ред.
И според мен не е важно на какво се учи детето в тази възраст, а какво попива. Тези попити умения, могат много бързо да се доразвият в необходимия момент.
Познатият на авторката на темата е прав. Но има една подробност. Много е трудно детето да има подходящата среда за неусетно създаване на стабилни знания - умеещи съответните неща членове на семейството.
Детето ми на 6 може да прави тесто, пица, и ми помага с проекти за нещата, които шия.
Вярвам, че детето трябва да се научи да готви и майстори в дома си на всичко, което родителите му умеят. Стига да проявява интерес.
Школа смятах да правя подобна, но за момента други неща са ми на двевен ред.
И според мен не е важно на какво се учи детето в тази възраст, а какво попива. Тези попити умения, могат много бързо да се доразвият в необходимия момент.
Познатият на авторката на темата е прав. Но има една подробност. Много е трудно детето да има подходящата среда за неусетно създаване на стабилни знания - умеещи съответните неща членове на семейството.
Школа смятах да правя подобна, но за момента други неща са ми на двевен ред.
И според мен не е важно на какво се учи детето в тази възраст, а какво попива. Тези попити умения, могат много бързо да се доразвият в необходимия момент.
И според мен не е важно на какво се учи детето в тази възраст, а какво попива. Тези попити умения, могат много бързо да се доразвият в необходимия момент.
Ей това е абсолютно така! Заради споменатите ми умения свързани с калоферската дантела всякакви ръкоделия ми идат "отръки". Някои неща съм пробвала като по-голяма и нямам никакъв проблем с усвояването. Миналата година реших да видя що е то Фриволите. ами никакъв проблем не срещнах и то само с четене из нета. Е, не намерих време да се занимавам сериозно, но ми беше страшно интересно. Някой може да каже, че това е до талант някакъв. Мисля си, обаче че точно в тия години между 6 и 10 въм попила всичко това и съм придобила усет за нещата. Е, разбира се и желание имах, то без желание не се получава нищо
Арт мама ,много добре си го казала-децата наистина попиват знанията.Нашият син гледа баща си в ръцете и още не можеше да говори ,но имитираше някои неща покрай него.Сега може да използва гайковерт,разпознава отвертките-коя е обикновена,коя е звезда,знае и как се работи с поялник,може да разглоби един цял монитор ,ако го оставим с отвертките в ръцете.И,понеже по цял ден е с мен в къщи,иска-неиска научи и доста неща за готвенето,за комбинирането на продуктите,научи кои са здравословни храни,интересна му беше и хлебопекарната и изобщо как работят уредите в кухнята,а с прахосмукачката се забавляваше още като пълзеше-докато я огледа отвсякъде минаваше поне един спокоен за мене час 
.Имам едно миксерче с батерии,с 4-ри приставки-голяма игра пада с него,преди бъркаш само в чаша вода,а сега си прави сам мляко с нескуик.Това по отношение на машинките...А за другите неща-мен една от бабите ми менаучи да плета горе-долу на 5-6 години като бях/сега си мисля,че жената тогава сиурно се е чудила с какво да ни запълни времето,като ни оставяха лятото при нея/,но в интерес на истината ми беше интересно и сега плетивото ми е едно от любимите хобита,имам огромна колекция от модели,даже имам и мои модели за 5 куки...И малкия не закъсня да поиска и той да плете-започнахме със шал,интересно му е ,но все още трудно издържа дълго време на едно място и все иска почивка....Шевната машина също му е интересна и май повече от плетенето...Гледаме и Фиеста ТВ-това по повод коментари,че най -известните готвачи по света са мъже/като даваха Кухнята на Ада беше много впечатлен/.Старая се да му внуша,че всяка работа е важна и трябва да се върши добре.Ако си добър в това,което правиш,винаги ще си търсен-било като специалист по нещо,било като фризьор,било като обущар или имаш магазинчето с най-хубавите плодове и зеленчуци в квартала и т.н.....
.Имам едно миксерче с батерии,с 4-ри приставки-голяма игра пада с него,преди бъркаш само в чаша вода,а сега си прави сам мляко с нескуик.Това по отношение на машинките...А за другите неща-мен една от бабите ми менаучи да плета горе-долу на 5-6 години като бях/сега си мисля,че жената тогава сиурно се е чудила с какво да ни запълни времето,като ни оставяха лятото при нея/,но в интерес на истината ми беше интересно и сега плетивото ми е едно от любимите хобита,имам огромна колекция от модели,даже имам и мои модели за 5 куки...И малкия не закъсня да поиска и той да плете-започнахме със шал,интересно му е ,но все още трудно издържа дълго време на едно място и все иска почивка....Шевната машина също му е интересна и май повече от плетенето...Гледаме и Фиеста ТВ-това по повод коментари,че най -известните готвачи по света са мъже/като даваха Кухнята на Ада беше много впечатлен/.Старая се да му внуша,че всяка работа е важна и трябва да се върши добре.Ако си добър в това,което правиш,винаги ще си търсен-било като специалист по нещо,било като фризьор,било като обущар или имаш магазинчето с най-хубавите плодове и зеленчуци в квартала и т.н.....
И моите нещо ги влече готвенето. И ние гледахме с интерес Кухнята на ада, обаче много ги дразнеше това, че шефът викаше на хората. Сега са пуснали някакъв готварски канал и щерката следи Жак Пепен и едно предаване за необичайни торти. То, и аз научавам много неща и с нея си обсъждаме. На мен ми е приятно, че имаме още една обща тема, макар да не съм от готвещите за удоволствие, а по-скоро по принуда.
Бях на 4 когато баба ми започна да ме учи да плета. На пет моите кукли имаха нови рокли и блузи... Но така и не станах плетачка, до сега само един пуловер имам изплетен цял от началото до края и то защото имах стимул... свалях мъжа ми. 
Смятам, че тези умения няма да са им полезни на децата за в бъдеще, но развиват сръчност, което е от голямо значение. Сега уча синът си да пише на десетопръстната система, а съпруга ми е решил догодина да го подхваща да учат по-задълбочено за различните програми и приложения на компютъра. Това със сигурност ще му трябва. Сигурна съм, че без английски до някоя и друга година няма да може. Светът върви към глобализация. Но искам да бъде и сръчен... Сега само ме гледа в ръцете и иска да прави това което и аз, аз не съм особено търпелива да обяснявам винаги или да чистя след него ако съм го учила да готви, но това го отчитам като мой минус... Та това е едно от новите му увлечения и то защото мама прави такива сега... http://mpetrova.snimka.bg/other/drugi.414738
Смятам, че тези умения няма да са им полезни на децата за в бъдеще, но развиват сръчност, което е от голямо значение. Сега уча синът си да пише на десетопръстната система, а съпруга ми е решил догодина да го подхваща да учат по-задълбочено за различните програми и приложения на компютъра. Това със сигурност ще му трябва. Сигурна съм, че без английски до някоя и друга година няма да може. Светът върви към глобализация. Но искам да бъде и сръчен... Сега само ме гледа в ръцете и иска да прави това което и аз, аз не съм особено търпелива да обяснявам винаги или да чистя след него ако съм го учила да готви, но това го отчитам като мой минус... Та това е едно от новите му увлечения и то защото мама прави такива сега... http://mpetrova.snimka.bg/other/drugi.414738
Та това е едно от новите му увлечения и то защото мама прави такива сега... http://mpetrova.snimka.bg/other/drugi.414738
А това какво е? Много интересно изглежда
Нещо като бродерия, правят се дупки в картон и кръстосваш конците.
Функцията всеки може да си я измисли. Аз правя такива неща: http://mpetrova.snimka.bg/arts/neshto-razlichno.414199
Функцията всеки може да си я измисли. Аз правя такива неща: http://mpetrova.snimka.bg/arts/neshto-razlichno.414199
Нещо като бродерия, правят се дупки в картон и кръстосваш конците.
Функцията всеки може да си я измисли. Аз правя такива неща: http://mpetrova.snimka.bg/arts/neshto-razlichno.414199
Функцията всеки може да си я измисли. Аз правя такива неща: http://mpetrova.snimka.bg/arts/neshto-razlichno.414199
На 6г. шиех на куклите дрехи на истинска шевна машина. Имах си и пластмасова детска. По това време си уших и първата бална рокля от перде - с една също така оправна приятелка се изживявахме като Спящите красавици.
До 1 година мъж ми почва да учи голямата щерка на занаята си. Той е татуист. Децата на татуистите правят първите си татуировки на 5 годишна възраст. Мина има голямо желание за тази професия, а и я бива доста с рисуването. Да видим какво ще стане.
До 1 година мъж ми почва да учи голямата щерка на занаята си. Той е татуист. Децата на татуистите правят първите си татуировки на 5 годишна възраст. Мина има голямо желание за тази професия, а и я бива доста с рисуването. Да видим какво ще стане.
didik, точно баща предава на син и майка на дъщеря уменията си. естествено технически по-грамотен в къщи е нашият татко. и синът ми на 5 години и половина познава всички интсрументи и всякакви видове винтове, болтове, пирони и както се казват разните. и то не от скоро. вероятно детето си е проявило интерес, но двамата с баща си от много отдавна режат, запояват, лепят, пробиват дупки и т.н. и през цялото време на дадената операция те водят диалог - малкият пита, а тати обяснява. даже преди 1 година си купиха нож за рязане на стиропор. за мой най-голям ужас 
метях стиропор ежедневно по къщата. живо чудо!
когато пък аз правя нещо в кухнята, малкият иска да ми помага - да си оформя "детски" кюфтета напр., палачинките да пържи, ролца баница да завива. като шия на шевната машина /мое хоби/ двамата с баща си любопитно гледат и заговорничат как, когато ме нямало, щели да я извадят, за да я разучат и нея. ужас! това вече категорично съм им го забранила. естествено, че ми пречи, когато правя нещо, но може би детето си е просто любознателно и съм толерантна и търпелива към любопитството му. вече втора година разказва, че щял да стане учен и за това трябвало да знае кое как "функционирало" /негов израз/. не. не е гениално. например все още не може да кара колело - упорито отказва да се научи, но пък познава частите на колелото. топка не може да нацели 2 пъти да я дриблира. не може и да си връзва връзките на обувките /слава богу, че ги има такива с лепки/. не може да рисува. очевидно и пикасо няма да излезе от него.
мисля си, че просто трябва да се оставят децата сами да открият какво им е интересно и какво усвояват с лекота и тогава да се насочат към специализирани курсове, училища и т.н.
метях стиропор ежедневно по къщата. живо чудо!когато пък аз правя нещо в кухнята, малкият иска да ми помага - да си оформя "детски" кюфтета напр., палачинките да пържи, ролца баница да завива. като шия на шевната машина /мое хоби/ двамата с баща си любопитно гледат и заговорничат как, когато ме нямало, щели да я извадят, за да я разучат и нея. ужас! това вече категорично съм им го забранила. естествено, че ми пречи, когато правя нещо, но може би детето си е просто любознателно и съм толерантна и търпелива към любопитството му. вече втора година разказва, че щял да стане учен и за това трябвало да знае кое как "функционирало" /негов израз/. не. не е гениално. например все още не може да кара колело - упорито отказва да се научи, но пък познава частите на колелото. топка не може да нацели 2 пъти да я дриблира. не може и да си връзва връзките на обувките /слава богу, че ги има такива с лепки/. не може да рисува. очевидно и пикасо няма да излезе от него.
мисля си, че просто трябва да се оставят децата сами да открият какво им е интересно и какво усвояват с лекота и тогава да се насочат към специализирани курсове, училища и т.н.
И аз смятам, че идеята е чудесна. Хубаво е да се намира някакво полезно занимание по време на лятната ваканция. Занимание, което да е интересно, което да ги учи на ред полезни неща - като постоянство, дисциплина, а защо не и на някакви умения.
Големият ми син рисува с удоволствие и доста добре (надявам се, че и генът си казва думата) и вече сме решили, че още първата лятна ваканция ще започне с първите уроци по компютърна графика. (Което си е занаят.) А и база имаме, хора, каквото трябва.
П.П. След като няма такива школи, може да се обърнете към роднини и близки хора. Аз поне така смятам да направя. Ще давам троловете за чираци. Няма да ги оставя да ми се мотаят цяло лято и да им идват вредни хм, идеи.
Големият ми син рисува с удоволствие и доста добре (надявам се, че и генът си казва думата) и вече сме решили, че още първата лятна ваканция ще започне с първите уроци по компютърна графика. (Което си е занаят.
) А и база имаме, хора, каквото трябва. П.П. След като няма такива школи, може да се обърнете към роднини и близки хора. Аз поне така смятам да направя. Ще давам троловете за чираци.
Няма да ги оставя да ми се мотаят цяло лято и да им идват вредни хм, идеи.
Да си допиша, че вчера не успях.
Гледам големите деца около мен как си живеят търтейски. И проблемът не е само в това, че ги гледат като търтеи - както искат родителите им, така да си ги гледат. Проблемът е, че децата видимо скучаят и се чудят какво да правят. (Че те даже не могат да играят. Онзи ден гледах едни 9-10 годишни. Мотаха се, мотаха се, и накрая - о, идея! Взеха да се снимат с телефоните си. Страхотна идея, няма що. И това забавление трая десетина минути.)
Да прекараш три месеца пред телевизора или компютъра, води до видиотяване.
А децата точно така прекарват ваканциите.
Това искам да избегна аз.
А един ден всяко допълнително умение ще им дойде, както казват старите хора, като харизано.
Гледам големите деца около мен как си живеят търтейски. И проблемът не е само в това, че ги гледат като търтеи - както искат родителите им, така да си ги гледат. Проблемът е, че децата видимо скучаят и се чудят какво да правят. (Че те даже не могат да играят. Онзи ден гледах едни 9-10 годишни. Мотаха се, мотаха се, и накрая - о, идея! Взеха да се снимат с телефоните си.
Страхотна идея, няма що. И това забавление трая десетина минути.)Да прекараш три месеца пред телевизора или компютъра, води до видиотяване.
А децата точно така прекарват ваканциите. Това искам да избегна аз.
А един ден всяко допълнително умение ще им дойде, както казват старите хора, като харизано.
И аз започнах да се замислям в тази посока. Започнах да овладявам занаяти след 10 годишна възраст - научих се да плета и да шия, някои неща ми показа майка ми, много неща научих от книги, а майка ми ме водеше от време на време при опитните шивачки и плетачки. За всички неща имах желание, не са ме карали умишлено, но много ме подкрепяха, с купуване на материали и похвали. Аз си шиех сама летните дрехи от 9-ти клас до 3 курс като студентка. По едно време реших, че трябва да се науча да правя сладкиши и майка ми ме заведе при една опитна жена, но сладкишите не ги овладях. Въпреки, че сега съм решила да специализирам в рецепти със свежи или слабо преработени плодове.
Доскоро си мислех, че тези ми умения не са ми дали нищо особено, но коментара на Василиса ме накара да се замисля, че всъщност си уплътнявах времето през лятото, а сега децата наистина са пред компа и майките дори са доволни, защото са ми споделяли, че другата възможност е да са на улицата или те да не знаят къде са.
Може би и тези умения учат децата да си свършат работата от начало до край, на постоянство, да оценяваш силите си и да потърсих помощ или съвет в подходящ момент, а не когато работата е сбъркана окончателно.
Наскоро ми се появи желание отново да плета, но си казах, че няма смисъл. Но сега май започвам да виждам - за да покажа на дъщеря ми.
Доскоро си мислех, че тези ми умения не са ми дали нищо особено, но коментара на Василиса ме накара да се замисля, че всъщност си уплътнявах времето през лятото, а сега децата наистина са пред компа и майките дори са доволни, защото са ми споделяли, че другата възможност е да са на улицата или те да не знаят къде са.
Може би и тези умения учат децата да си свършат работата от начало до край, на постоянство, да оценяваш силите си и да потърсих помощ или съвет в подходящ момент, а не когато работата е сбъркана окончателно.
Наскоро ми се появи желание отново да плета, но си казах, че няма смисъл. Но сега май започвам да виждам - за да покажа на дъщеря ми.
....Че те даже не могат да играят. Онзи ден гледах едни 9-10 годишни. .......
Аз шия и двамата проявяват интерес.
Сега големия е на вълна украси за Хелоуйн (любим му е тоз празник)....изработваме си украсите.
Месенето им е страст, ама защото се мажат. Асистират при правенето на кексове и с нетърпение чакат момента на облизване на купата.
Навремето много плетях. Имам над 10-тина пуловера.
Преди известно време големия само тръби, термопомпи, кранове и подобни му бяха в главата (покрай баща си), с баба си градинарстват.
Според мен е важно да се приучават децата с нещата от бита - готвене, пране, миене, дребни поправки в дома или по-скоро да им се позволява да вземат участие и да се насърчават
Определено е така.
Поправките в дома, готвенето, сгъване, подреждане, пускане на пералня /копчетата, не химията/, метене, чистене с прахосмъкачка и т.н са неща, които се учат в детска възраст. Ако родителите са далновидни.
Аз винаги хваля детето /на 6/ че вкъщи аз не правя нито пици нито баници. Освен ако не е заето с важна игра. И е доволно от себе си. А аз смятам, че има защо. От извесно време дори кълца с ножа.
Поправките в дома, готвенето, сгъване, подреждане, пускане на пералня /копчетата, не химията/, метене, чистене с прахосмъкачка и т.н са неща, които се учат в детска възраст. Ако родителите са далновидни.
Аз винаги хваля детето /на 6/ че вкъщи аз не правя нито пици нито баници. Освен ако не е заето с важна игра
. И е доволно от себе си. А аз смятам, че има защо. От извесно време дори кълца с ножа.
От извесно време дори кълца с ножа.
E, то нали се сещаш как прави торта тя.
Вадя й четири яйца (щото пандишпан иска, не може то бисквитена).
Искам да й отделя белтъците от жълтъците, рев - тя да го направи.
Добре. Обирам от купата първото яйце (паднало наедно), второто го обирам от пода, мия пода, вадя нова купа и още две яйца, чупя ги с нейните ръчички, давам да бърка с миксера.
И така до края. Обаче е ужасно сладка.
http://www.facebook.com/photo.php?pid=2402914&id=763188179&a … 179&comments=
Вадя й четири яйца (щото пандишпан иска, не може то бисквитена).
Искам да й отделя белтъците от жълтъците, рев - тя да го направи.
Добре. Обирам от купата първото яйце (паднало наедно), второто го обирам от пода, мия пода, вадя нова купа и още две яйца, чупя ги с нейните ръчички, давам да бърка с миксера.
И така до края. Обаче е ужасно сладка.
http://www.facebook.com/photo.php?pid=2402914&id=763188179&a … 179&comments=
На 6г. шиех на куклите дрехи на истинска шевна машина. Имах си и пластмасова детска. По това време си уших и първата бална рокля от перде - с една също така оправна приятелка се изживявахме като Спящите красавици.
До 1 година мъж ми почва да учи голямата щерка на занаята си. Той е татуист. Децата на татуистите правят първите си татуировки на 5 годишна възраст. Мина има голямо желание за тази професия, а и я бива доста с рисуването. Да видим какво ще стане.
[/quote
sofia68 все едно за големия ми син говориш. На 8г. упорито не иска обувки с връзки, обаче може да разглоби всички играчки с дистанционно, вкл. дистанционното, и да ги сглоби, така че да работят. Знае как функционират електродвигателите, слънчевите панели и може да включи всякакви устройства и приспособления към ток или обикновена батерия. Изкарахме месец на вилата с него и малкия сами и добре, че беше той - да върже водоструйката, да пусне косачката, да запали дори камината. А малкия само обикалаше с едно чукче и "пая монт" т.е правя ремонт.
До 1 година мъж ми почва да учи голямата щерка на занаята си. Той е татуист. Децата на татуистите правят първите си татуировки на 5 годишна възраст. Мина има голямо желание за тази професия, а и я бива доста с рисуването. Да видим какво ще стане.
[/quote
sofia68 все едно за големия ми син говориш. На 8г. упорито не иска обувки с връзки, обаче може да разглоби всички играчки с дистанционно, вкл. дистанционното, и да ги сглоби, така че да работят. Знае как функционират електродвигателите, слънчевите панели и може да включи всякакви устройства и приспособления към ток или обикновена батерия. Изкарахме месец на вилата с него и малкия сами и добре, че беше той - да върже водоструйката, да пусне косачката, да запали дори камината. А малкия само обикалаше с едно чукче и "пая монт" т.е правя ремонт.
помагане в реденето на мозайки брои ли се?
щото, ако се брои голямата вече чиракува на баща си няколко пъти, той я похвали, че се е справила много добре.
има огормно желание да му помага и в мазилките. даже се разсърди, че не й даде да помага в ремонта.
с него сме обсъждали идеята да я взима лятото в работата си и да му помага. така ще научи занаят.
иначе в ателието му ходи също няколко пъти.
щото, ако се брои голямата вече чиракува на баща си няколко пъти, той я похвали, че се е справила много добре.
има огормно желание да му помага и в мазилките. даже се разсърди, че не й даде да помага в ремонта.
с него сме обсъждали идеята да я взима лятото в работата си и да му помага. така ще научи занаят.
иначе в ателието му ходи също няколко пъти.
помагане в реденето на мозайки брои ли се?
щото, ако се брои голямата вече чиракува на баща си няколко пъти, той я похвали, че се е справила много добре.
има огормно желание да му помага и в мазилките. даже се разсърди, че не й даде да помага в ремонта.
с него сме обсъждали идеята да я взима лятото в работата си и да му помага. така ще научи занаят.
иначе в ателието му ходи също няколко пъти.
щото, ако се брои голямата вече чиракува на баща си няколко пъти, той я похвали, че се е справила много добре.
има огормно желание да му помага и в мазилките. даже се разсърди, че не й даде да помага в ремонта.
с него сме обсъждали идеята да я взима лятото в работата си и да му помага. така ще научи занаят.
иначе в ателието му ходи също няколко пъти.
Е, това ако не се брои за чиракуване, кое ще се бори!
Сваля тапети допреди малко
тази детска ескплоатация ли наричате "учене на занаят"?
Остави се, и пода ми, ама това ме досрамя да го напиша
Анда, ти си за социалните, бе!
Моята умира да участва в ремонтите. И тя стърже тапети с шпакла. От няколко дни сама си глади дрехите сутрин
Изобщо гледам да я впрягам за такива работи. Едно ме разтоварва мен и второ след някоя и друга годинка като обяви тийн бунта няма да мога да я хвана за нищичко Остави се, и пода ми, ама това ме досрамя да го напиша
ауу, ти ми припомни, че и нашата ми пода след ремонта в хола.
няколко пъти при това.
дано от социалните не четат.
Тук например децата се учат да правят разни красиви неща с ръцете си (което за мен е част от "занаятчийските" умения)
http://www.stcrd.com/eleonora.html
Дъщеря ми ходи известно време, но тези занимания не отговарят на темперамента й
http://www.stcrd.com/eleonora.html
Дъщеря ми ходи известно време, но тези занимания не отговарят на темперамента й