Заминахме на море с три годишния ни син, на втория ден сутринта детето повърна, след което през целия ден нямаше проблеми, беше весело и жизнено, вечерта (18ч.) получи разстройство, отидохме на лекар, той изписа ентерол, след като изпи половин прахче разстройството спря. През ноща детето повърна, решихме да си събираме багажа и да се върнем в София, тръгнахме, по пътя той започна да повръща по-често, стигнахме до София в 10.30ч.(макар, че съпругът ми на места караше с 200км, но ни се налагаше да спираме, заради състоянието на малкия) детето беше в ужасно състояние, пред очити ми се беше стопило, дишаше едвам, беше отпаднало и само повръщаше макари глътката вода, която отпиваше. Решихме, че е по- правилно вместо в Пирогов да го закараме в Детска педиатриа. След портала на педиатриата ни посрешнаха някакви лица, които ни казаха, че не можем да спиаме там, защото било само а служебни автомобили, на въпроса, къде им е паркинга за пациенти (дори и платен) отговориха, че нямат такъв, мъжът ми се развика, че детето е много злеи трябва да паркираме някъде, след което му разрешиха да паркира. Аз носейки бездиханното си дете на ръце влязох вътре и се наложи да обяснявам (въпреки, че беше очевадно тежкото състояние на детенцето ми) на портиерката от информацията, че идваме, защото детето повръща, явно е обезводнено и се нуждае от спашна лекарска помощ. Последваха въпроси от рода "имате ли направление от личния лекар... и защо не го заведете при него..., след като нямате направление се плаща ... " отговорих и в прав текст, че имам пари да я купя направо с гишето и единственото което искам е да го прагледа лекар, последва ново обяснение, че дежурния лекар (или нещо такова бил в отпуска) имали само един лекар и незнам си още какво, но все пак си надина задника и отиде до лекарския кабинет, които се намираше на ооло 1.5м от нея, каза нещо на жената вътре, след кето ни каза "Седнете и изчакайте"...
Седнахме с детето на ръце, а мъжа ми с леген в ръка и зачакахме....и така Един час , през което време през въпросния лекарски кабинет минаха 2-ма или трима пациенти, но съвсем за кратко, през останалото време жената (предполагам лекарката) постоянно излизаше на някъде заключваше кабинета и така цял час и повече... Детето започна да губи съзнание...мъжът ми попита информаторката, кога ще го прегледат и това ли им е спешния кабинет, отговорът на което беше "тук няма спешен кабинет и не се знае кога ще благоволи лекарката да ни прегледа и дали въобще това ще се случи..."
Трепереща станах...напуснах това отвратително място....
Слава на Бога в Пирогов направиха необходимото и сега се моля, детето да се възстанови!!!
Пази Боже, децата на България!!!