Понякога ми става тъжно...има ли и други?

  • 6 227
  • 81
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 1 568
хм,че кой е казал ние добри,другите лоши...няма такъв филм...казвам,че хората не са истински,че всеки играе..вече трудно се срещат истински открити люде и ние сме станали такива сигурно...няма праведници на тази земя...
но няма и човешки взаимоотношения,няма в това съм се убедила напълно

"всяка радост е бременна с мъка...."

# 76
  • Мнения: 1 749
Да, но човек трябва да си опитва да се измъква от такива състояния.Само ти трябва да си помогнеш. Може и с помощта на медикаменти.
Аз лично се измъквам от това състояние,като го преживявам до край.

# 77
  • Мнения: 16
Да, но човек трябва да си опитва да се измъква от такива състояния.Само ти трябва да си помогнеш. Може и с помощта на медикаменти.

Никога не съм,одобрявала тези неща с медикаментите.Мисля че няма проблем който да не може да бъде преодолян.Така сме устроени да преживяваме....няма как да бъде по друг начин.

# 78
  • Мнения: 261
така се чувствам повече от година,дори си мисля,че имам нужда от професинален съвет от психолог или психиатър,миналият петък се престраших и му се обадих, но се оказа,че вече практикува в сф,така че момичетата от сф. са късметлийки

# 79
  • Мнения: 1 749
Аз лично смятам ,че за да се отърве човек от тези усещания,изобщо не е нужен психиатър.Опитах веднъж,в една не без известна агенция за хора,пострадали от насилие.Ми...насреща си имаш някой,който изобщо не те познава,задава ти изключително много въпроси (особено такива,които са свързани с това дали мразиш родителите си Laughing ) и стреля напосоки.Човек в такива моменти няма нужда от психиатър.Има нужда от приятел.Тези,които си нямат такива(на които да споделят толкова лични неща,или такива,за които не са сигурни как ще реагират),се оправят сами.Защото човек сам е свой най-добър приятел.Изключвам заболяванията ,разбира се.

# 80
  • Мнения: 3 371
за съжаление много, много често ми става тъжно. Sad
дори сега като се замисля, че се прибирам скоро в холандия, и не тъжно, ама не знам какво ми става.

# 81
  • София
  • Мнения: 3 452
Ами нормално е. На всички понякога ни е тъжно ей така без причина. Само идиотите са вечно весели и безгрижни.  Може да са "спомени от бъдещето", може да е просто момент, може да са хормони (най-тъъпото обяснение). Лично аз бих се притеснила ако ми е вечно весело. това си е направо диагноза.
Да. Меланхолията и тъгата са нормални емоции.
Не е необходимо да има определена причина, просто понякога тези моменти следват периодите на активност, това е знак, че е време за почивка, отпускане и релакс, преди следващата житейска битка.
Причината да цитирам Бабче е "спомени от бъдещето", или "носталгия по бъдещето".
Аз обичам моментите на меланхолия, трябва да призная.

Общи условия

Активация на акаунт