Днес много се ядосах. Търпението вече се изчерпва. Имаше моменти, в които си мислих че съм луда, че си въобразявам. Аз дори не мога да говоря очи с очи с него. Не намира време няколко дни за мен. Чухме се, но не успях да подхвана тема по телефона. Писах му съобщение че не чувствам желана, че едва ли държи на връзката, че не намира време защото няма желание и такива работи. Отговора беше-стига с твоите глупости, вместо да ме подкрепяш ти ме нападаш, гледаш какво ми е положението, аз да не съм от желязо. Все едно само той работи, все едно само той има нужда от разбиране, все едно само той е важен.
Да се оправя. Няколко дни ми беше гадно, но след всичко това ми олекна даже.
И аз стигам до извода че не държи на мен.
Вместо той големия 36 годишен мъж да е до мен да ме подкрепя, да разчитам на него то трябвало обратното да става. В една връзка важни са двата. Не може само единия да претендира да получава без да дава.
И без него живота ми продължава. Това което не те убива те прави по силен.
Дано намеря подходящия човек защото се нуждая от някой до себе си. Самотата не е хубаво нещо.